Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Вкратце за това защо Негово Величество Цар Борис Трети Обединител е велик български държавник



Марин Чушков: Ето това е велик държавник! Чест и почитания... Слава и величие!

Ludmila Filipova: Какво е направил, ще ми е любопитно!

Vesko Atanassov: ... и кое по-точно му е великото???

... с включването към Тристранния пакт или може би с осигуряване плацдарм на германците, които атакуват Югославия и Гърция през България или с обявяването на война през декември 1941 г. на САЩ и Великобритания... а най-вероятно с ордена "Меджидие" на Османската империя с 12 брилянта... войниците, които не е изпратил на Източния фронт не променят горното... да удържи докрай неутралитет... а колкото до евреите... отговорност поема Димитър Пешев под-председател на Народното събрание.

... Борис се е ослушвал защото се е страхувал от болшевиките да не му вземат короната и да го екзекутират, очаквал е Великобритания да капитулира всеки момент, САЩ изобщо не ги е отчел въпреки индикацията на Външното разузнаване и в крайна сметка до такава степен е изнервил Хитлер, че да го елиминира и фактически да изгуби всички ползи от колебливия неутралитет... политическа фигура, изгубила се в собственото си малодушие и страх

Ангел Грънчаров: Добре сте възпитан в лъжите на комунистическата "историография" :-) Всичко в нея се тълкува тъкмо наопаки на истината. Четете, таваришч, информирайте се, пък после мислете. Примерно се опитайте да си обясните защо руснаците убиха (отровиха) царя на България точно година преди нахлуването в страната ни, точно година преди окупацията й? (Защото добре знаеха, че ако царят беше жив, той щеше да предотврати комунизирането на България!)

Давам само няколко аргумента защо Н.В. Цар Борис Трети е велик български държавник. (Писал съм го в книгите си, но кой ли чете, кой ли се вълнува от истината?!) Ами велик български държавник е защото в онази крайно тежка международна обстановка на Втората световна война за него водещ е единствено българския интерес, поради което играе сложна и опасна дипломатическа игра, в резултат на която български войски не участват в бойни действия, а територията на страната е опазена от пожарищата и кръвопролитията на войната - това малко ли е? Защо България влиза в тристранния пакт: ами защото друг избор няма, другият избор е прегазването на страната от германската армия и страшни беди за народа! Мислете малко, "компетентний" таваришч, гдето се изказвате винаги наопаки на истината, но винаги според догмите на комунистическата "историографска" пропаганда?

Защо Царят обявява война на САЩ и Британската империя, но не на СССР? Ето по този пункт немислещите комунистически глави не могат да сфанат истината, а тя е толкова простичка: ами това фактически е покана към англо-американците да дойдат в България и да ни окупират (имат пълно право да направят това - понеже сме воюваща с тях страна, пък макар и символично!), та страната да бъде запазена за западната сфера, т.е. да бъде предпазена от руска окупация, да бъде предпазена от руското комунистическо-болшевишкото зло! Единственият начин да бъде запазена България от комунизация-болшевизация и русифициране в онези условия е да бъде окупирана от англичаните и американците; е, мъдрият ни Цар работи с всички сили в тази посока! И е на път да го постигне, дотам, че руснаците са се уплашили дотолкова, че им се налага да го елиминират физически, убиват го тъкмо в момента, в който той е подготвил изцяло своя дипломатически триумф.

Цар Борис Трети, драги ми пропагандисте, дето изобщо не те вълнува историческата истина, дава живота си за България, ето това също е признак на великата историческа личност, по този начин той се нарежда до други такива велики български личности като Левски, Ботев, Стамболов (все убити също заради руските интриги или пък директно на убийците им е платено с руски пари, както е в случая със Стамболов!). При Цар Борис Трети България икономически се развива така добре, че в 1939 година е първа по стандарт на живота на Балканите и седма в Европа! Такива успехи се постигат пак в резултат на мъдри и разумни управници, които по тази причина заслужават да бъдат наречени велики.

Царят е обичан от народа си, това също е признак на величие. Цар Борис е пътувал свободно из царството си, навсякъде посрещан от благодарния народ с обич и възхита. Така правят великите личности. Царят е дотолкова авторитетен в международните дела, че неговата дума се чува във всички столици, той прави опити да посредничи между великите сили за да предпази човечеството от войната, ето, такива неща пак са характерни за постъпките на държавници, които с право заслужават да бъдат смятани за велики.

Но национални предатели-комунисти, които смятат простака и предателя Т.Живков за "велик" (щото на два пъти се опитва да продаде българския интерес на руснаците, предлагайки България да бъде присъединена към руската комунистическа империя, към империята на злото!), не могат, естествено, да оценят действителното историческо величие на титани-държавници като Цар Борис Трети Обединител! Той именно успява да обедини всички български земи под скиптъра си - това нима не е признак за величие?!

Такива работи, таваришч пропагандист! Требе да се знае и требе да се мисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Ако по мирен начин, без капка кръв обединиш всички изконни територии на страната си в едно цяло не е велико дело, то аз съм трамвай!

Марин Чушков