Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 януари 2017 г.

Вярвайте в чудесата, да, чудеса винаги са възможни: стига ние самите да живеем така, че да сме достойни за Божията милост!



От доста време не съм писал нищичко в своя дневник, имам предвид своя учителски и философски дневник, в който описвам преживелиците си в моето нерадостно всекидневие на учител по философия в едно българско училище, имащ обаче дързостта да не е "безгласна буква", да не е послушен, типов и прочие учител, а си позволява да е учител-личност, държащ на свободата и на достойнството си, а това в нашенските родни условия, в условията на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както знаем, е твърде опасно занимание, нали така, а, какво ще кажете вие, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Както и да е, такъв е моят съвсем съзнателен избор, изобщо не се оплаквам, напротив, моята суетност се изразява в това, че няма да допусна церберите на тъй упадъчната административна система на (не)образование да ме унижават, да тъпчат личността ми и пр., да, моята суетност се изразява в това, че няма да се откажа от борбата за своите суверенни човешки, граждански и професионални права (стига да допуснем, че учителстването въпреки всичко все пак е и професия).

А не пиша в блога си за всичките тия неща по причина на това, че сега е ваканция, училището не работи, учениците и ний, учителите, си почиваме, нищо особено не се случва, ето, по тази причина и аз няма за какво да пиша; писах около празниците малко за последната най-перфидна репресия, на която ме подложиха моите "опоненти", да ги нарека така, знаете, те измислиха "съвсем законен начин" предпразнично да ме лишат от каквито и да било средства за съществуване, наложиха запор на банковите ми сметки, иззеха всичко, що имаше в тях, оставиха ме даже "на червено", т.е. успяха да ми отмъстят за свободомислието и особено за поведението ми на свободен човек така, както можаха - и както, предполагам, им е особено приятно! Ето, в тези най-унизителни условия по време на ваканцията преминават дните ми, уверявам ви, изобщо не е приятно човек да остане съвсем без пари точно по време та тези празници, а пък има и нещо още по-неприятно от безпаричието, и то е, че на безпаричния човек му се налага все пак да си плаща... сметките (за ток, вода, телефон, и пр.); и ето, ме тия дни треска ме тресе как да си платя сметките, пак ще ми се наложи да търся заеми, въпреки че ситуацията съвсем ненадейно за мен се промени, ала за жалост, все още не мога да реша някои други възникнали проблеми, ето, и за това ще ми се наложи да кажа нещичко, та бъдещите историци на нашето толкова болно време да могат по-лесно да си представят как е живял, да речем, интелектуалец като мен, философът нали все пак е интелектуалец, мога ли да се смятам за такъв, или нямам това право?!

Ще кажа за случилото се... чудо, да, случи се същинско чудо невиждано, под влиянието на което съм тези дни - и още не мога да разбера как е възможно да се случи такова именно чудо! Оказа се, че има на този свят добри хора, които, като са прочели за моите унижения и беди, са решили да ми помогнат - и то финансово, с пари! Вие виждате, че в страничното меню на блога ми има място, където се дава възможност който иска да подпомогне блога и неговия злощастен автор, който все пак много труд влага в списването на блога, да може ако иска да помогне с нещичко. Има я тази възможност, но тя почти не се използва у Нашенско, същинска рядкост е някой българин да реши да подпомогне друг българин - особено когато този друг българин се е захванал с нещо по-значимо и голямо; не, по моите наблюдения крайно рядко се случват такива чудеса българин да подпомогне друг българин, който пък се е захванал да работи в някакво значимо за България и за българите дело; е, аз съм се заел да работя по най-значимото, по коя преценка, българско дело, делото на промяната в образователната сфера, хуманизирането на тази сфера, нейното демократизиране, либерализиране и прочие; респективно, за тия мои активности, иновации и инициативи получавам за благодарност, както си му е реда, предимно... обилни плюнки, също така ме засипват всеки ден с колосални количества... безразличие, абе какво да се оплаквам, няма нужда, тия неща си се знаят, така са били, така са, така, предполагаме, ще бъдат и за в бъдеще. Да, ама не, ето, оказва се, че има българи, които не само са способни да оценят това, което правя, не само на тази база да изпитат известно съчувствие към моите главоболия заради активностите ми, но дори и, представете си, дори и да се решат да ме подпомогнат в тежката ситуация с известна финансова помощ, да, оказа се, че е това е възможно! Не мога да си кривя душата, и друг път българи са ме подпомагали, било за издаването на някоя моя книга (имало е и такива парадоксални или невероятни случаи!), или пък финансово са подкрепяли кой с каквото може излизането на списанията, които моя милост издава, т.е. подпомагали са парично моята народополезна, ако мога така да се изразя, дейност на нивата на българското образование, просвещение, личностно формиране на младите и прочие. (Леле, както си признах, че съм бил подпомаган финансово през годините, дали няма бдителната прокуратура да се самосезира и да ми предяви обвинение за нарушение на закона, примерно, за неплащане на данъци - и да ме натика там, където ми е мястото, да, престъпници като мен требва да гният на едно-единствено място: в затвора!) Та имало е такива значи случаи, аз даже мога да спомена и имената на тия, които са ме подпомагали през годините, това са общо десетина човека, българи, живеещи по цял свят, някои дори живеят в свидното ни отечество, подпомагали са ме от пенсията си, да, имало е и такива герои, да, има и такива герои у Нашенско, има човеци, има и човечност у Нашенско - рядко, но ги има! И аз като справедлив човек няма как да не признаят тази истина, обичам много, знаете и това, най-вече и истината, така че решително не мога да си кривя душата! Ето, сега ми се налага да направя и още едно признание, с риск бдителните стражи на законността, казахме, да ме натикат в затвора за длъжници! (Само там не съм попадал, имам предвид в затвора изобщо де, не този за длъжниците специално, но да не чуе дявол, да взема да плюя в пазвата си, че като едното нищо, като се хваля с това свое постижение, колко му е да ми бъде организирано някое и друго... престъпление, заради което моя милост един ден да цъфне и в затвора, като негово украшение, тъй да се рече!)

Та да си призная греха и нарушението: получих пари от един човек, който ми пише, че живее и работи в... Австралия, читателите на блога ми знаят за него, той редовно се джафка с мен по какви ли не поводи, той за разлика от мен много обича Русия, Путин, мрази, респективно, Костов, аз директно го наричам "кагебистка гнида", абе ръфаме се ний с него най-вече на политическа основа кажи-речи всеки ден и от от години! Моите истории и главоболия около битката за ново образование и училище вероятно също са го впечатлили и са имали в един момент ето този ефект, в един момент аз, представяте ли си, чета съобщение за превода, съпроводено от ето това обяснение:

Това, което ти пращам, не са големи пари, моля те да не се възторгваш, това е едва едноседмична помощ за безработен при нас... Нито и аз при теа условия нема как да съм герой, казах ти преди, ако ти дам 100 000+ тогава ще съм маааалък герой, ОК?... Както и да е, но не моа да търпя повече червеното насекòмо Атанасостасова + един булюк (büyük) адвокати, яхнали философа, това и Диоген в бъчвата едва ли е търпял... Cheers from OZ.

Колко точно ми е пратил не е интересно, макар че като мълча по този пункт, това ще предизвика някои да почнат да си мислят, че ми е пратил някаква колосална сума, е, не е толкова колосална, сумата е такава, че да мога да оцелея, да си платя сметките за ток, вода и телефон плюс интернет, също така ще мога да отделя някой лев за излизането на поредните книжки на списанията ИДЕИ и ХУМАНУС, които заради главоболията и заради бедността на издателя им бяха на косъм да загинат преждевременно още в края на тази година; е, сега благодарение на парите на този човек те отново за известно време ще възкръснат. (Пак ви казвам, сумата не е огромна, не си мислете това, че ще издавам с нея две списания не значи, че парите са прекалено много, не, за списанията ми напоследък отиват не чак толкова много пари, щото тиражът е вече съвсем бутиков, моля, успокойте се, парите, които ми прати този човек, съвсем не са "неприлично много", както могат да си помислят някои завистчии. Аз освен това още не съм решил дали изобщо да се възползвам от тия пари, щото има един морален момент, а именно, имам ли право да се възползвам от такова дарение, и то за свои лични нужди, да речем, за списанията бива да използвам тия пари, но за мои лични нужди аз смятам, че нямам моралното право да ползвам парите му, ще е прекалено грозно да използвам тия пари, да речем, да си плащам хляба, маслинките, сиренцето, сланинката, нали така, вие какво ще кажете по въпроса, а, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки, имам ли право да използвам нещо от парите на този човек и за ядене, и за мои лични нужди?! Въпросът, дето се казва, е крайно щекотлив, нуждае се от осмисляне, ето, призовавам ви да ми кажете мнението си. Аз лично смятам, че ще се презра ако използвам и стотинка от тия пари за свои лични нужди, тази е моята позиция, аз почти свикнах вече с глада, тъй че проблеми няма да имам, за ядене от тия пари няма да използвам, но сметките да си платя имам ли право?! Щот колкото и да стоя на студено, все пак имам сметки и за ток, и за вода, и за интернет, и за телефон...

Но има и още нещо, което искам тук специално да отбележа: аз вече казах, че случилото се е чудо, щото именно този човек, с когото толкова съм се карал, когото толкова съм обиждал, именно той реши да ми прати пари за помощ в тежкия момент! За мен това е свидетелство, че най-вероятно, за да се случи такова чудо, тук има намеса на Бог, да, Божията десница е насочила този човек да извърши своя нравствен подвиг, своята тъй чиста нравствена постъпка, аз така смятам, вие си мислете каквото искате, за мен такава е истината по този въпрос. Случи се нещо, което е абсолютно невъзможно по логиката, по законите на света, в който живеем: именно типичен българин да се окаже способен на една толкова чиста и възвишена, съвсем безкористна нравствена постъпка! Следователно Божията намеса тук е несъмнена, щом се случи това нещо въпреки цялата си парадоксалност и невъзможност, това именно и доказва, че Бог се е намесил, направил е възможно това нещо да се случи: само Бог може да накара един (не)типичен българин на извърши такъв нравствен подвиг. Така мисля аз. Чудо се случи, а чудеса не могат да стават без Божията намеса. Толкова и по този въпрос.

И още нещо обаче има: получих парите по системата PayPal, обаче се оказа, че банковата ми сметка, която бях служил там, е закрита, абе оказа се, се има проблем с... преминаването на въпросните прати от виртуалния в реалния свят, тъй че аз, колкото съм неопитен и неоправен с тия неща, още до този момент не мога да реша проблема и това значи, че още не съм получил реално и стотинка от въпросните пари. (Тъй че ония, които бързат да пишат донос "там, където трябва", с надежда да ме пратят на заслужен отдих в затвора, нека да не бързат толкова, още не съм "изконсумирал" престъплението, тия пари още не са у мен, тъй че и нарушение не съм направил, нищо чудно и затвора да ми се размине, за тяхно най-голямо съжаление и разочарование!) Е, предприел съм мерки да предложа на PayPal друга своя банкова сметка, в която да отидат парите, ще видим дали ще се получи работата, факт е обаче, че до този момент реално стотинка на съм получил.

И още нещичко искам да кажа, важно е: преди този герой от Австралия да реши да ме подпомогне един друг човек, от България, от София, като е прочел за моите главоболия с ограбването ми по "съвсем законен начин" мигновено е превел пак по PayPal една сума пари, е, ще кажа и каква е тя, 50 евро е превел. Даже се чудя дали да не кажа името му, но понеже не съм го питал, ще замълча по този пункт, ако пък го питам, предполагам, че няма да се съгласи, щото този човек е изключително морален, доказана личност в нравствено отношение е той (да, представете си, даже и в родните български условия, оказва се, има журналисти, които в поведението си не са абсолютни антиподи на моралността; за адвокати не мога да ви кажа дали има, но за журналисти има, аз лично познавам такива!). Даже мога да ви кажа, че този човек, проявил благородство спрямо мен, е един много известен журналист, да, национално и дори международно известен български журналист е човекът, който ми прати тази сума пари. Дори ако искате, можете да направим нещо като викторина, да видим дали някой може да познае кой е този така странен и известен при това български журналист, който е способен на такъв нравствен подвиг, именно да не взема пари (както обичайно правят българските журналисти в типичния случай!), а да дава пари, да, оказа се, че има известен български журналист, който е способен именно да даде пари и то не за нещо друго, а да помогне на един изпаднал в крайна нужда беден български интелектуалец като мен, не толкова известен, почитан и пр. Можете да правите своите предположения. Не е Антон Хекимян, не е и... Николай Бареков, само с това ще ви помогна. И Велева не е. И Дърева не не. И Симов не е. Нищо че са толкова социално загрижени за бедняците. Опитайте да определите де, да налучкате кой е журналистът, който ми помогна с тия немалко за мен, в моето положение пари! Макар че ако се замислите, то вариантите не са много, нали така?! Нищо де, опитайте. За награда на позналите ще им подаря по една моя книга, по техен избор! Ще им пратя книгата, само дето обаче те сами трябва да си платят разходите за доставка. Толкова по този въпрос.

Аз тия дни продължавам да работя, подреждам всички есета, които съм писал за образованието от лятото насам, от тях ще направя една нова книга, която вече си има и примерно заглавие: Училището в тъй приказната страна Мутроландия. Оказа се обаче, че тази поредица от есета до този момент обхваща цели... 2000 страници, представяте ли си, като наредих всички статии и есета по проблемите на образованието, се събра огромна купчина от именно толкова страници текст! И аз сега съм в крайно затруднение какво да правя, как да редактирам този огромен матр`ьял, че да се получи едно що-годе прегледна книга. Работа, дето се казва, имам и на ушите. Ето, всеки ден работя и по тази книга, и по подредбата и предпечата на двете списания, чиито последни книжки за миналата година закъсняха, но сега трябва да излязат до края на януари. Скъсвам се от работа, тъй че за друго почти не ми оставя време. Е, и почивам си, щото силите ми не са кой знае колко големи.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И вярвайте в чудеса, да, чудеса винаги са възможни: стига ние самите да живеем така, че да сме достойни за Божията милост! Така смятам, тази е истината, която трябва да признаем. Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Чудеса не са възможни, четете Дейвид Хюм.

Анонимен каза...

Е, щом просията потръгна, няма какво да се тревожим за вас...