Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Не допускайте животворният дух да ви напусне, духът на свободата е това нещо, което го подхранва и насърчава



Вчера в 17.30 часа бях най-сетне в кантората (офиса) на адвокат Михаил Екимджиев (след дълго отлагане), срещнах се с него, обясних му какъв е казуса, той ми поиска някои документи (повечето аз предвидливо вече бях подготвил и направо му ги оставих), обеща да ги проучи и до две седмици да ми каже мнението си относно завеждане на съдебно дяло срещу България в Страсбург. От известно време проучвам въпроса за това как се подава жалба до Европейския съд за правата на човека, искам да съм ориентиран как се прави това, ето тук можете да научите много неща ако и вие се интересувате. Ето и в това клипче се съдържа много важна информация:



Най-важният за мен фактор около воденето на такова дсло обаче не ми е ясен за момента, това е финансовият. Не посмях снощи, признавам си, да разпитам г-н Екимджиев за това има ли възможност той да води делото pro bono publico — за обществения интерес, знаете, този израз означава професионална работа, извършена доброволно и без заплащане. Видя ми се нахално да поставя така въпроса още на първата среща. Истината е, че аз не мога да си позволя да плащам огромни адвокатски хонорари за да се води това дело; ако се наложи да плащам тия хонорари, най-вероятно ще се принудя да се откажа от завеждане на делото. Дали адвокатът ще открие въпросният "обществен интерес" в предлагания от мен юридически казус е въпрос, който за мен е изключително важен и интересен, не крия, че с вълнение очаквам да разбера истината по този момент. Дали по начало в моя казус има обществен интерес, иначе казано, дали дали някой в общността е склонен да се трогне от всичките тия унижения, които ми се наложи да преживея в последните години, дали правата на човека у нас са нещо, което се оценява като "обществено важно" или значимо, за мен този момент също е изключително важен. Видяхте, че съдебната институция у нас не прецени, че моят казус има... "обществен интерес", т.е. отсъди, че потъпкването на моето лично достойнство от една администраторка не е никакъв проблем, съдът даже... награди финансово въпросната личност, която потъпка достойнството ми. Интересува ме да разбера как в Европа ще възприемат този фрапантен случай. Имам надеждата, че в Европа ще се отнесат по него иначе. Би следвало да се отнесат по-различно.

Но ще видим най-напред адв. Екимджиев как ще се отнесе към казуса и случая. Аз лично сам нямам сили да се занимавам, да пиша документи, жалба, да представям доказателства и каквото и да било друго, в последните години ми се наложи да водя вече 4 съдебни дела и се преситих от тия неща. Даже вчера като минах покрай Съдебната палата (покрай която и в която в последните 3-4 години преживях толкова много вълнения около всичките тия дела) ми стана някак си лошо, почувствах, че ако още ми се наложи да се занимавам със съдилища, няма да мога да го преживея. Та мисълта ми е, че единствената ми надежда е адвокатът да открие някаква "обществена значимост" в моя казус и сам да предложи да води делото pro bono. Стига, повтарям, у нас за някой човешките права и достойнството на личността изобщо да значат нещо. Това ще го разбера скоро. Да, това нещо скоро ще се разбере. На моменти усещам, че силата и волята ми за борба вече е пред изчерпване, ето в този момент, като пиша това, усещам такова нещо. Дали и мен другарите ще успеят да ме прекършат - и аз да кандисам, да мирясам, да се откажа от всякакви борби за такива "лигавщини" като лично достойнство, свобода, демокрация, човешки права, истина?! Дали животът в унизеност обаче ми е изобщо по силите, ето и това е въпрос. Дали пък не съм устроен така, че да ми се наложи по-скоро да умра, отколкото да понасям такъв живот?!

Има и още един момент, който е важен. Адв. Екимджиев е известна личност, е един вид "звезда" сред адвокатите; човекът се отнесе към мен уважително, разбира се, не е чувал за мен, аз също така не направих нищо за да отида при него с някакви препоръки, "връзки" и прочие. Като чу, че съм учител по философия, като разбра, че става дума за някаква училищна драма, по лицето му, забелязах това, мина някаква лека, едва-едва долавяща се сянка на досада, на разочарование, не мога да определя точно, изплъзва ми се точната дума; знайно е, че у нас и учителите, и училището не се ползват от особен авторитет или престиж. Нарушени са базисни човешки права на един учител, но понеже учителите като цяло у нас са поставени в незавидно положение, ето, че даже и у адвокат, занимаващ се с дела по защита на човешките права в Европейския съд в Страсбург, се долови известно разочарование като чу, че срещу нещо седи един обикновен учител по философия в едно пловдивско училище. Е, знам ли, аз бях много напрегнат, може всички това само така да ми се е сторило, може изобщо да няма такова нещо, може в момента да си въобразявам, аз просто си споделям усещането, възприятието. А бях толкова напрегнат щото се чудех как ще успея да му предам вкратце цялата тази епична история, която се води вече пета година, трябваше да подбера най-важното, щото иначе можеше да се наложи да говоря с часове; е, успях за три-пет минути да разкажа главното; той ми помогна, като ми зададе няколко въпроса, един вид, разбрахме се набързо; документите, които му трябваха, почти всичките аз ги бях подготвил, само още няколко, които нямах със себе си, ме трябваха, разбрахме се да му ги пратя на имейла. Толкова по този въпрос. Сега ще чакам две седмици за да разбера позицията му: може, трябва, има ли смисъл да завеждаме това съдебно дело в Европейския съд, адвокатът би ли се захванал да води делото pro bono и прочие. Ако ми се наложи да плащам за делото дали ще мога да изгладувам всичките тези пари, да ги отделя от скромната си учителска заплата, дали изобщо в близките месеци напред ще имам такава заплата, защото ето, на мен отново ми подготвят опраскването, уволнението, изритването от училището - това се все въпроси, по които трябва да постигна пълна яснота съвсем скоро, в близките дни.

Да кажа няколко думи и за впечатлението си от първите ми часове с моите ученици. Въпреки грозния начин, по който класни ръководители са си позволили да упражнят спрямо класове и ученици, имащи добро отношение към мен (аз вече писах за тия неща в предишни мои есета или репортажи от толкова динамичния живот в нашата училищна общност), повечето ученици се радваха като ме виждаха, поздравяваха ме усмихнати, питаха ме как стоят работите, вълнуваха се от създалата се толкова необичайна ситуация. А ситуацията си я бива де, напрежението е огромно, примерно голяма част от учителите се преструваха, че не ме забелязват, вероятно причината е да не би някой от вездесъщата администрация да не види че разговарят с мен и тогава тия хора непременно ще си имат страшни проблеми; страхът витае в стените на това училище. Между другото латинската дума "терор" била означавала "страх". Да живееш в условията на страх означава да бъдеш тероризиран. Е, страхът е налице в това училище. Това, че властта смята, че "било нямало" никакъв страх, не променя и не може да промени самата реална атмосфера, която се чувства от хората, имащи известна чувствителност. За мен факторът "страх" не съществува, при мен чувството е съвършено друго. На мен, не крия, ми е много неприятно да живея в такава една атмосфера, прогизнала от лицемерие и от лъжа, ето, правя каквото мога тази обстановка да се промени към добро. По тази причина обаче съм обявен за "враг", е, враг съм на страха, на лъжата, на лицемерието, на подлизурството пред управляващите и прочие. Приятел съм обаче на човещината, на спокойствието, на свободата, на истината, на демокрацията, на човешкото достойнство и прочие, ей на такива неща съм горещ приятел. Това някому се вижда крайно лошо, непозволено, това в нечии очи се възприема като "страшен грях". Проблемът е в тези възприемащи очи според мен. Тия неща - повтарям: човещината, спокойствието, свободата, истината, демокрацията, човешкото достойнство, справедливостта, честността, откритостта, свободното дебатиране и прочие - изобщо не са нито грях, нито зло, те са нещо прекрасно! Да, обаче как това нещо да се разбере от някои глави, които са така устроени, че притежателите им, предполагам, мразят хората като мен, които са привърженици и приятели на изброените качества, ценности, духовни неща или както искате ги наречете?!

Вчера започнах с четири класа теми от философията на правото, поставих им въпроси, започваме дебатите по тия въпроси. за мен този предмет, именно философията на правото, е изключително приятен и важен, положил съм много усилия да направя предмета близък на учениците, писал съм съвсем понятни помагала, разработил съм купища казуси и т.н. Този предмет може да помогне на младите да станат добри граждани на България, ето в тази посока аз работя, мога много да помогна на моите ученици с оглед да развият пълноценно своето съзнание за свобода, своето демократично съзнание, съвременните европейски ценности, на които да базират мисленето и поведението си, да се развият като самостоятелно мислещи, търсещи истината, активни, ангажирани с проблемите на общността млади хора, от каквито нашата България има съдбовна нужда. Затова съм длъжен категорично да заявя ето тук: опраскването ми точно в този момент, уволнението ми точно в този момент от престаралата се директорка, изритването ми от училището точно в този момент аз с пълно право го възприемам като израз на най-нагла политически мотивирана репресия, насочена не само срещу мен, не само срещу коренните и същностни интереси на моите ученици, но и като покушение срещу демокрацията и свободата у нас! Ще каже някой: леле, Грънчаров, как много се надценяваш, как увърташ, как всичко изопачаваш, голяма работа, че някакъв смахнат "новаторски мислещ" учител като теб ще бъде изритан от училището, на твое място обаче пък ще дойде "правилно мислещ" учител, който ще принуди учениците като папагалчета да повтарят "единствено-правилните мисли", написани в "единствено-правилния държавен учебник", е ето, най-после ще се възцари и в това училище, което ти буниш от толкова време, тъй желаната идилия на безметежността, на безразличието, на мъртвилото, наречено "българско социалистическо образование", "българска социалистическа образователна система", която именно не позволява на учениците да имат свои мисли ("Кой си ти че да имаш свои мисли бре?!", "Я го виж ти, ще ми претендира да има свои мисли?!" и пр., тия неща са ви до болка познати, нали?).

Та да завърша мисълта си съвсем определено и категорично: опраскването ми точно в този момент аз го възприемам като покушение срещу човешките права и на учениците ми, и на учителя по философия, сред които свободата на мисълта има водещо място и значение, другояче казано, възприемам изпъждането ми от училището като проява на една груба и нагла политически мотивирана репресия. Работата, иначе казано, става дебела! Тълкуването, което дават на случващото се въпросните репресиращи ме администратори, а именно, че моя милост съм бил "пълен некадърник" и прочие, от тази гледна точка е изцяло несъстоятелно, подвеждащо, изкривяващо същината на работата и смисъла, е изцяло лъжливо. Истината е съвсем друга, разбира се, нищо че е така неудобна на въпросните самонадеяни и претендиращи за "непогрешимост" администратори, имащи известна властчица, която обаче не им е дадена за да злоупотребяват непрекъснато с нея, а за съвсем други неща; те, прочее, съвсем не знаят за какво им е дадена тази властчица - щом си позволяват да злоупотребяват непрекъснато с нея и да се държат така неадекватно в толкова сложната обстановка, породена именно от тяхното неадекватно на нуждите на съвременността поведение и отношение. Нещата, виждате, са дълбоко свързани и трябва да се осмислят цялостно, до постигане на тъй потребната ни цялост.

Вчера не бях привикан в дирекцията, както очаквах, чудно е как директорката изпусна цял един ден за да ме потероризира малко. Чудно е как бях оставен вчера да бъда съвсем свободен и нетероризиран от администрацията. Примерно можеше, да речем, да ме извика в дирекцията и да постави пред мен куп заповеди и "констативни протоколи" за мои някакви фантастични "прегрешения" със задна дата, които да поиска да прочета и да подпиша; разбира се, вчера можеше да се случи и този сюблимен и тъй желан от въпросната администраторка велик момент, в който тя тържестващо да ми връчи най-сетне поредната заповед за моето опраскване, за моето уволнение от училището; да, ама този момент, неизвестно защо, вчера беше пропуснат. Аз не крия, че и вчера, и днес, ще отида в училището ужасно напрегнат, защото всеки ден очаквам тази прословута заповед за опраскването ми, за чиято подготовка бях надлежно уведомен от директорката преди повече от месец. Аз, знаете, проявих някои инициативи за да възпра директорката от такава една грешка, към която "доброжелатели" я тикат всеки ден - и на чиито натиск тя очевидно вече не може да устои. Та днес-утре ще се разбере каквото има да се разбира. Аз вчера много мислих дали да не ида сам в директорския кабинет за да се опитам за пореден път да поговоря съвсем човешки с директорката; е, реших да не я безпокоя в усамотението й. Аз все се надявам, че другите ще се променят в резултат на някакъв свой вътрешен, съзнателен процес, а не благодарение на натиск отвън, верният начин и подход е този. Затова и се пазя от какъвто и да било външен натиск. Просто чакам другите сами да се променят, стига да искат, стига да са узрели за промяната. Е, с каквото мога им помагам. Примерно, пишейки това свое поредно есе в блога, аз най-добронамерено помагам на директорката, примерно, с оглед да разбере моята гледна точка, да я съотнесе със собствената и на тази база да успее сама да си открие грешката. В основата на нашите грешки стои някаква коварна илюзия, която ако не бъде развенчана или разклатена, човек ще продължава да греши все по същия начин безкрайно. Който се интересува от тия неща, да прочете главата за грешките в моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там съм ги обяснил значително по-подробно и основателно.

Пиша тия неща и усещам, че краката ми... замръзват, много е студено в моя кабинет, пиша това и се махам, повече на издържам на студа. Вече съвсем нямам възможност да си позволявам лукса да си отоплявам стаята, в която работя - особено след като вчера се оказа, че заради счупен съединител днес трябва да платя 300 лева за ремонта (то колата ми едва ли струва вече 300 лева, ама ето, за един ремонт се налага да платя цели 300 лева!). Тъй че тази зима отопление в къщи има само в една стая, където клетата ми съпруга в момента си подготвя уроците, и тя, знайно е, е учителка. И след малко ще ида да се огрея при нея, щото краката ми са направо ледени. Пиша това не за друго, а за да могат бъдещите историци на нашето толкова смутно и лудешко време да знаят точно как е живял в наши дни един обикновен български учител; е, не съвсем обикновен де, щото ако аз си бях мълчал като другите, сега нямаше да имам тия беди (сред които и финансовото ми опраскване в навечерието на Рождество Христово заема почетно място!). Снощи пък, като капак на всичко, връщайки се от срещата с Екимджиев, се подхлъзнах и паднах, здравата се ударих, добре че не счупих нещо; да, ама единият ми крак нещо се изкълчи в ставата и доста ме боли, е, куцукам някак, дано се размине с това. За излизане в нови болнични предвид края на срока не мога изобщо да мисля в този момент. Тъй че ще се пожертвам и днес няма да ида при доктор, да видим дали обаче изкълчването ми ще се оправи от само себе си. След малко ще ставам и ще тръгна да куцукам към студиото на Пловдивската обществена телевизия, където имам предаване в 11 часа. Аз обичам да тръгвам по-рано, щото като вървя по улицата, ми е по-добре, едно че се сгрявам от ходеното, друго че мога да обмисля на пълно спокойствие с какви проблеми да занимавам зрителите. Все се колебая: което да избера, кое е за предпочитане, чисто философски и чисто човешки ли да бъде въпросът, който да обсъждаме, или да бъде "по-социален", сиреч, политически въпроса, който ще обсъждаме. Стремя се да преценя кое повече би интересувало зрителите. Затова и по-често поставям граждански, политически въпроси. Защото, от друга страна, да не почнат да си мислят зрителите че се плаша от политиката и затова съм "избягал" в сферата на "чистата философска абстракция". На "ненужната" философска абстракция да не би да съм избягал. А всъщност философията ни занимава с най-необходимото, но кой да ти го разбере това?!


В завършек ще кажа, че днес имам и с оня исторически 11 Ж клас, който успя да направи така, че фактически цял срок не ми позволи да кажа нищичко в часовете, т.е. проведе, с любезното съдействие на администрацията, пълна обструкция на часовете по философия, на преподавателя по философия. Ето, срокът си отива, а в този клас нито веднъж (!!!) не е имало условия за провеждане на нормален учебен процес. 11-ти клас нямат срочна оценка, но от това, че така системно бяха провалени часовете по философия в този Ж клас и то не за час-два, а за цял срок (!!!) възниква крайно интересна ситуация, която трябва да бъде решена в съответствие със закона, а пък причинителите на тази аномалия (сред които пълната отговорност за случващото се носи тъкмо администрацията!) се налага да си поемат цялата отговорност за това, което са благоволили да направят. Свободата затова е велико нещо, тя поставя всяко нещо на точното място. Администрацията, директорката и активистите от този клас, които водят такава безогледна (сиреч: незаконна, а също така и съвсем аморална!) кампания срещу преподавателя по философия, се опитват да хвърлят цялата вина за случилото се върху... преподавателя по философия, сиреч, срещу жертвата на техните подвизи, ала следва да имат много здраве от мен, няма как да стане този фалшификат: те се налага да поемат цялата отговорност. Ще се наложи за фрапантния случай да бъде занимаван не само педагогическия съвет, но и МОН, щото случаят е наистина скандален. Директорката скри в чекмеджето всички мои жалби и доклади по този случай, адресирани до Педагогическия съвет, до Министъра, до Началника на РУО-Пловдив, не позволи в Педагогическия съвет да се проведе наложителния дебат! С което пое цялата отговорност за този провал върху... себе си. За което ще й се наложи да отговаря, ще й се наложи да изпие цялата горчива чаша. Предполагам, че днес, точно във времето, в което тя знае, че съм в студиото на Пловдивската обществена телевизия, сиреч, знае добре, че няма, че не мога да бъда в училището, тя ще организира... учителски съвет, та да не ми даде възможност сам да поставя на вниманието на Съвета въпросния казус. Готов съм да се обзаложа, че днес ще има съвет точно във времето, в което аз не мога да участвам в него заради ангажимента си в ПО-тв. Правя това нещо, казвам това, пиша това с една-единствена надежда: да предотвратя и тази погрешна стъпка на директорката. Виждате колко съм благороден човек, как се раздавам за... правото дело! :-)

И какви рискове поемам де. Но това е то свободата: който не обича риска, се страхува от свободата. Казала го е прекрасно мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на Сартр, която под негово влияние започва сносно да философства. За жена, прочее, философства превъзходно. Знайно е, на жените (за ме прощават дамите!) по-трудно се удава философстването. По принцип де. Щото има и значително по-тъпи от някои дами мъже, които не заслужават да бъдат смятани за мъже. Правя тази провокация ей-така, за разтуха, че стана много сериозен тона на това есе. А аз обичам шегите, падам си по веселието. Затова, мили дами, възприемете горното подхвърляне по ваш адрес като опит за една незлоблива шегичка. "Малка шегичка!", както обичаше да повтаря г-н Жак Асса, велик учител от ПГЕЕ-Пловдив, който първи или най-напред беше изпъден от новата, от сега управляващата директорка. А той беше доайен на това училище, нищо като негова светиня... голям мъдрец е този човек. Чат-пат си говорим с него не само по скайпа, но дори и на живо. Не мога обаче да го навия да дойде вив философския дискусионен клуб на училището. Ще дойде, но поставя някои условия. Първото сред които и да стане отдавна назрялата промяна в ръководството на самото училище...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И не допускайте животворният дух да ви напусне, духът на свободата е това нещо, което го подхранва и импулсира...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Свободата, справедливостта и истината са недостъпно скъпи /и в парично изражение/, а обикновеният човек да се надява на "pro bono" е като да търка със стотинка талоните на Корпулентният! Така че, желая Ви успех г-н Грънчаров!

Светослав Стойков

Анонимен каза...

Много се съмнявам, че Вашият случай попада под юрисдикцията на Европейския път по правата на човека, освен това дори да е така, там има толкова натрупани нерешени дела, че в обозримо бъдеще едва ли може да разчитате на решение.

По принцип всеки юрист обаче ще Ви каже, че освен в случай на крайна необходимост не бива да се обръщате към съда. Мисля, че с всички тези дела излишно си усложнявате живота, още по-малко приляга това на философ. (Отговорът, разбира се, ще е: какво приляга на философ, или не, решавам аз, другарю товаришч, затова ще правя, каквото аз намеря за добре.)