Глупакът е по-опасен от бандита, срещу глупостта са безсилни дори боговете

Петте закона на глупостта

Италианският историк-икономист Карло Чипола, по своя професионален път имал достатъчно време да се сблъска с глупостта. На базата на богатия си опит, той разкрива с какво са опасни идиотите и формулира пет основни закона на глупостта. Знаейки, че не обичате дълги размишления, ви представяме вкратце неговите закони, макар изложението да губи много от това. Ето ви законите, които да използвате с профилактична цел:

Първи закон на глупостта

Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го обкръжават.

Глупаците винаги изникват внезапно отнякъде и успяват да разрушат дълго граденото.

Втори закон на глупостта

Хората не са равни по интелект – едни са глупави, други – умни и това се определя не от културни фактори, а от природата. Образованието няма отношение към количеството на глупаците в едно общество.

Трети закон на глупостта

Глупак – това е човек, чиито действия водят до загуби за околните, но при това не носят полза на самия него.

Вредата е всеобща. Тъй като липсва логика в техните действия, те не могат да бъдат предвидени и обезопасени. Рационалното действие срещу нерационална структура най-често е губещо.

Четвърти закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав, не зависи от други негови (често много положителни) качества.

Съществуват много глупаци, които са енергични, инициативни, жизнeрадостни и с обществено насочен хъс. Когато те, вследствие на тези си качества, неминуемо попаднат във висши институции и им бъдат дадени управленски и социални пълномощия - можем да си си представим мащабите на вредата, която са способни да нанесат.

Пети закон на глупостта

Глупакът е най-опасният тип личност.

Той е по-опасен от бандита. Целта на един обикновен бандит е проста – преход на имуществото от един човек у друг. Идеалните бандити обичат стабилността. Пример – онези дълбоко корумпирани общества, където бандитите изземат по-голямата част от благата, а окрадените граждани търсят своето, несъблюдавайки много-много законите. Но всички са заинтересувани от една обща стабилност и достигнат ред. Когато на сцената излизат глупаците, системата влиза в неравновесие. Благата не се преливат, а направо се унищожават, обществото обеднява и това често води до кървави конфликти. Всички са губещи.

Историята подтвърждава, че във всеки период едно общество прогресира тогава, когато на власт се намират достатъчно умни хора – почтени или не, които да сдържат активните глупаци. Обратно – когато глупаците намерят обществено призвание, то регресът вследствие на разрушителната им нелогичност, е неминуем.

Или както е казал Шилер: „Срещу глупостта са безсилни дори боговете.“

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo