вторник, 31 януари 2017 г.

Как кокичето станало първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете



Един ден Дядо Боже събрал цветята, за да им даде цвят. Суетната роза се помолила за най-яркия, червения, свенливата теменужка за лилавото, веселите нарциси взели жълтото и така всяко цвете по реда си. Само кокичето мълчаливо чакало. Като дошло неговия ред се оказало, че Дядо Боже е изчерпал цветовете и за него няма никакъв.

Зимата тъкмо си стягала виелиците и снеговете, видяла как кокичето свело главица натъжено и й станало жал за него. Върнала се за малко и му казала:

„Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми. И така ще обявиш завръщането на сестра ми – живителната пролет”.

От страницата на Милена Стойчева

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: