На 1-и февруари си спомняме една черна дата в българската държавност, за която все още не се учи в учебниците, Христо Марков
На 1-и февруари пред сгушеният, встрани, почти незабележим мемориал, до паракликса пред НДК, София отново ще се съберат граждани и общественици. За пореден път ще си спомним за една черна дата в българската история, за която малко се знае, за която нищо не се учи в учебниците … (Виж събитието във ФБ тук, от 11 до 14 часа, ел. ред.)
Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. “Алабин“. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще.
За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“, после запява националния химн “Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар