Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 11 февруари 2017 г.

Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро, а има само бедност, има само унижения, има тирания, има само робство, има само безпределна човешка низост!


Подготовката за новото ми опраскване (уволнение) тече без миг прекъсване. Знаете, аз съм един направо... съвсем непоносим за администрацията учител по философия в едно пловдивско училище, а съм толкова непоносим щото решително отказвам да съм послушен типов учител-чиновник, просто имам по-висока представа за учителстването, разбирам го като духовна и творческа дейност, позволявам си да нося шапката на свободен човек, общувам с учениците си съвсем човечно, помагам им да развиват способността си за самостоятелно осмисляне на най-важните проблеми, свързани с живота, насърчавам ги да изразяват личността си смело и свободно, подарил съм им някои права за да могат сами да практикуват всекидневно свободата поне в моите часове, като капак на всичко също така съм непримирим враг на административно-командната образователна система в образованието, което принуждава нейните цербери тихо да беснеят когато им казвам каквото мисля за техния изцяло сгрешен и абсолютно несъвременен авторитарен и насилнически, направо терористичен подход към младите личности и прочие.

С една дума казано, си позволявам да съм учител-новатор, който подхожда съвсем творчески към работата си и разглежда учителстването като духовна мисия, имаща висок човешки и нравствен смисъл, а това са непростими за церберите на Системата волности и грехове. Та вчера директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което именно съм учител по философия, подготвяйки усърдно поредното ми опраскване (тя вече веднъж ме уволни от работа преди две годинки и половина, ала съдът ме върна на работа преди година!), ме повика в кабинета си и ми връчи не само този документ, с който ми иска да пиша писмени обяснения за някои мои "нарушения", "престъпления" и "грехове", но и също така ми даде за подпис и три нови нейни шедьовъра, а именно три "констативни протокола", за несведущите ще кажа, че това са административни документи, в които тя е представила своето чисто субективно, поетично, лирично, художествено и съвсем творческо (директорката на нашата професионална гимназия е литераторка и си пада по писането на изискани административни компроматни и хвалебствени, според случая, текстове) възприятие на три нейни посещения в три мои часа, проведени в три класа.

Трябваше да прочета творенията й, да им се насладя и... да се подпиша, че съм запознат с тях. Като се зачетох, ми се наложи да се хвана за масата за да не падна: по своя си маниер директорката беше описала в любимата си форма на фантастичен платонически диалог случилото се през целия час, именно какви въпроси аз съм уж бил задал и какво са ми били отвърнали учениците, разбира се, тя няма умения да стенографира реално казаното, по тази причина е вложила и в моите уста, и в устата на учениците думи, които ние не сме казвали! Особено творческо старание е положила, както може да се очаква, в "предаването на смисъла" на моите думи, абе вкратце казано - представила ме е в тия протоколи като пълен глупак, като някакъв умствен инвалид, който дрънка пълни нелепици и идиотщини, убийствено е направо впечатлението у човека, който се зачете, той направо ще се отврати от толкова простия и некадърен учител по философия! Както и да е, това директорката го прави с оглед да си докаже тезата, а именно, че учителят по философия е "пълен некадърник", изцяло му липсвали качествата да бъде учител, като капак този толкова лош учител... влиза в час напълно неподготвен за часа (!!!), санким, не си е научил урока (!!!) и прочие други такива бляскави директорски бисери може човек да прочете в поредните три компромата на казахме тъй неуморната директорка. Която със завидно упорство върви към поставената си цел: да ме изрита от училището както се изхвърля и изритва от леглото някакво мръсно коте.

Защо произвежда тия писмени компромати и очевидно напълно фалшифицирани документи с невярно съдържание ли? Ще ви кажа: ами защото аз вече водих три съдебни дела срещу нея, тя ги загуби, но поне разбра, че съдът много обича "писмените доказателства", ето, затова тя продължава да произвежда и да трупа папки с компромати, имащи характер на административни доноси, прочие, когато съдиите се зачетат в нейните творения, те, разбира се, понеже имат родствени на нейната административни души, много е възможно да се отвратят като нея от мен, да изпитат същата патологична ненавист към толкова нестандартната ми личност, ето, по този начин тя се надява да спечели един ден бъдещите съдебни дела, които несъмнено ще бъдат водени след като осъществи планираното си ново мое опраскване. (Директорката ни беше назначена на поста си по време на първото правителство на Боко Борисов, управлява с неговия замах, на това основание и употребявам в случая премиерско-мутренския термин за уволнение, а именно термина опраскване.)

Та значи в тези "протоколи" съм представен като по-черен от самия дявол, убийствен негативизъм лъха от тях, нищичко добро тя не е видяла в часовете ми. Аз тия дни като имам повече време ще се опитам да опиша и да обясня по-внимателно този чуден феномен, тази тъй коварна административна слепота, дължаща се на сгрешена оптика, а тя от своя страна пък се дължи на твърде сериозните, диаметрално противоположни ценностни разминавания между моя милост и милостта на нейно административно величество директорката. Така е написала тия протоколи, такава сръчност и такъв мощен лиричен талант е употребила директорката в скалъпването на тия протоколи, че аз лично, като ги четях, в един момент изпитах пълна погнуса към... самия себе си, т.е. към изцяло фантастичния образ на моята особа, който директорката е имала добрината да съчини със своя, повтарям, твърде мощен поетичен талант. (Поетичните души, както е известно, умеят много силно да любят и не по-малко силно да мразят, в случая омразата на директорката към моята непокорна особа лъха, казахме, от всяка нейна дума!)


Та такива работи, през уикенда ще ми се наложи да пиша нови писмени обяснения по повод на поредните ми скалъпени "престъпления", да, в очите на директорката аз съм един престъпник, а тя разбира своята власт едновременно и като съдебна, сама си позволява да ме съди, да издава присъди, ето, нейният "констативен протокол" е нещо като присъда и то възможно най-жестока, "народни врагове" като мен не заслужават никаква милост или снизхождение. Такива уроди като мен, дето подкопават Светата система и нейния уют, в нейната представа не заслужават пощада, заслужават именно разтерзаване, смачкване, тъпчене, оплюване, заслужават... абе човешката фантазия е слаба да си представи какво заслужават тъй уродливите "народни врагове" като мен!

Толкова засега! Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Извинявайте ако има нещо, но се чувствам длъжен да представям пред обществеността, пред данъкоплатеца всичко, каквото се случва в нашето тъй болезнено и трудно реформиращо се училище. В него борбата за демокрация, както сами се убеждавате, е крайно тежка, причината е че имаме челен сблъсък между първосортната комуно-сталинистка представа за "единствено-правилното авторитарно-терористично образование" и моя авангарден, изцяло модерен, новаторски, либерално-демократичен подход, от който, както забелязвате, някои другари и другарки направо ги втриса.

Както и да е, такова е времето, в което живеем, а пък моята теза е: докато в българските училища, където се подготвя човешкия потенциал на страната и на нацията ни, не се възцари истинска демокрация, която е залог за истинско образование и пълноценно личностно формиране на младите, докато "вятърът на промяната" не издуха застоялия въздух на "образователния" комуно-социалистически тероризъм спрямо човешката личност, докато свободата не стане център, около който всичко да се завърти в образователните общности, което ще даде възможност най-сетне да почнем да се ползваме от тъй превъзходните нейни дарове, до този момент като страна и като нация няма да се отървем от бедността, от униженията, от ширещата се войнстваща простащина, която у нас вече владее и държавната власт, от безкултурието, от деморализацията, от бездуховността и т.н.

Виждате, че залогът на битката, която водим в нашето училище, е твърде голям, силите са неравни, безразличието и мълчанието на мнозинството (чисто и типично нашенска, родна, българска черта!) ни смазва. Но както и да е де, така винаги е било в историята: след Левски да не би да са вървели тълпи от поклонници, не, глупости, съвсем сам е вървял по своите пътища на свободата Левски, горкият наш Апостол на свободата, когото всички у нас така лицемерно славят на думи, ала малцина са тия, които имат дързостта сами да вървят по неговите пътища. Да вървят по тъй благодатните, ала толкова стръмни, каменисти, хлъзгави и прочие пътища на свободата, без която, както е известно по цял свят (но само у нас това не се признава, е, и в Русия също не се признава!) няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо, съвсем нищичко няма без свобода, а има само бедност, има само унижения, има само тирания, има само робство и робуване, включително и робуване на своята собствена инертност.

Толкова. Не мога да спра по тъй силно вълнуващата ме тема, но ето, спирам най-сетне, отдъхнете си! И по възможност не ме мразете чак толкова де, мразете си ме, щом ви харесва, но все пак не ме мразете чак толкова...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

6 коментара:

Анонимен каза...

Това прилича на поредния сериозен опит да се "разделят" с Вас на базата на богат и педантично събран документален материал. Пожелавам Ви успех в предстоящата съдебна битка! Бъдете здрав!

Дончо Манатаров

Ангел Грънчаров каза...

Точно така. Правилно сте възприел нещата. Ще се наложи да водим съвсем скоро битката на полето на нашето славно правосъдие! Какво да се прави. Няма как иначе да бъде. Борбата, както казват, е безмилостно жестока... :-)

Анонимен каза...

Чао, Грънчаров! Честито!!!!!!!!! Скоро колективът пак ще празнува уволнението ти!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Е, поне старши учителю, няма да се чудиш какво да правиш през почивните си дни - ще пишеш обяснения.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

В много съвременни езици „прокрустово ложе“ е идиом за ненужно тесни ограничения с цел уеднаквяване на несравними неща, често жертващи същността на ограничавания обект.
Това горе е значението на прокрустово ложе.
Взето е от уикипедия.
Според митологията Тезей е поставел самия Прокруст на неговото ложе и е трябвало да му отреже и главата и краката
Ти си философ и вярваме, че ще разбереш какво ти казваме. Жак е написал при една ревизия на негови часове с подобни забележки "Не мога да се побера в Прокрустово ложе". И "умната инспекторка" отишла да пита зам.-директора на ТЕТ-а какво е това "прокрустово ложе".

Ваня Асса

Анонимен каза...

Пич (обидно на турски, но комплимент у вас),

Неам време да ти вадя пасажи, а си философ и прекрасно ще ги видиш и сам, ОК?...

Казах ти, че комунягите са напаст и на Запад, не само при вас...

Любомир работи психиатър в еврейска US болница, глеа лози в BG, връща се при вас чат-пат...

http://www.bitelevision.com/minalo-ne-svarsheno-na-edna-godina-zona-svobodna-ot-komunizam-za-lazhata-bsp-predi-i-sega/ (PLEASE RECLICK IT IF IT DOESN’T OPEN)…

Моята логика е друга - защо да се връщам в нещо, от което бегам, нема логика, нали? Все едно да се върнеш в... затвора от който си избягал и да живееш там, а? Жалка перверзия, мисля че теа емигранти са болно перверзни, а и не са въобще емигранти, а бай Ганьовци опитали се да станат западни...

И ще ти кажа кой им е счупил главата, за да са такива - лесна дума, казва се АНГЛИЙСКИ език...

Не ме интересуват, медиите развяват глупаци и мижитурки, а на мен ми хареса човека (пратих ти преди време) - българин, от който Нийл Армстронг заучи крилатата фраза: Малка стъпка за човека, голяма за човечеството, или как точно беше там...

Тоя истински емигрант нито се пъчеше с умряла Бълхария, нито говореше за нея - освен, че е българин и разбира български, но това не мое да се изтрие...

На сегашните ви мижитурки в политиката и емиграцията предлагам да се скрият под килима (турска дума) и образ да имат, а говор - не...

Ти все повече ме разбираш, не мислиш ли?

Аз не говоря ала-бала-портокала, ами глеам кво става около мен, глеам човешкото падение както ти глеаш демона сатанински & черните му ангели наоколо Атанасостасова, ОК?...

Пич си ми ти мамин, на път да разбере, че Bible не е философия, ами действа и сега... Има Христос, който болните комуноиди имитират кат мумия Ленин, ОК?... Мият таа мърша, лепят я...

Лично аз смятам, че ще дойде време и ще клонират тоo урод и той ще почне пак да плюе Бога, но май с теб нeма да го видим, както по всичко личи...

Метузела (Methuselah - увековечен от англичаните с бутилка уиски с размер 6 литра) е живял 969r., а ние с теб 60-65, егати и подигравката с философическото ни съзнание, а?...


А. от Австралия