Аз вече писах на едно място (виж: Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история, случила се в нашето знаменито школо!) за една много любопитна история, разгръщаща се този път в нашето родно здравеопазване - независимо от това, че в своята поредица от есета по борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация става дума най-вече за случващото се в в нашата училищна общност, общността, в която работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). Но ето че двете сестрински нереформирани бюрократични сфери по чуден начин се свързаха и взаимно се подпомагат: заради една самоделна "психиатрична диагноза" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив се отпочна процес на бюрократично "удостоверяване" на нейната "непогрешимост" даже и в сферата на... психиатрията (начальство все понимает!), който пожъна, така да се рече, богата жътва, водиха се съдебни дела, провеждаха се експертизи, потроши се сума ти народна пара; ето, сега навлизаме в заключителния, да се надяваме, етап на тази медицинско-съдебно-психиатрична епопея или сага, тия дни ми предстои да се явя (предсрочно, заради мое обжалване на предишното решение на ТЕЛК в подкрепа на директорската "диагноза") отново на ТЕЛК.
И съвсем неочаквано за мен ТЕЛК се разпореди, както вече ви известих, да се явя на прегледа в ТЕЛК-Пловдив на 27 февруари с... епикриза от Психиатрична клиника на Университетска болница "Св. Георги Победоносец"; а е знайно, че епикриза се получава и издава след като даден болен постъпи на лечение в съответното здравно заведение, в съответната болница. Да, ама моят случай е особен, аз никога досега (слава Богу!) не съм имал нужда да търся помощ от психиатър, не съм бил ликуван нито в тази психиатрична клиника, нито в която и да било друга. Да, ама премъдрата здравна система разпорежда: независимо дали си болен трябва да постъпиш в болница ако не за да те лекуват, то поне да ти дадат документ, че си... здрав! Да, ама нали пък все пак в болница, по презумпция, постъпват болни, които се нуждаят от лечение, нали това по принцип е така? Е, ако в дадена болница почнат да влизат здрави хора, какво ще излезе, трябва някой да бъде наказан за такова едно разхищение на парите на здравната каса, нали така излиза? Е, за да не се случи такава една глупост здрав човек да влиза за лечение в болница, ще се наложи, като е влязъл веднъж в нея, да му изнамерят все пак някакво заболяване, нали така излиза?! За да оправдаят някак престоя му в болницата, нали така излиза, кажете де, защо така се умълчахте, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки? А пък да са намери "психично заболяване" у един учител при това е най-лесното, нали така: нима изобщо има някъде на земята психично здрав учител?! (То самият факт, че даден човек е станал учител вече само по себе си е... диагноза, нали така?) Тъй че няма никакъв проблем да ти изнамерят специалистите някакво психиатрично заболяване, Грънчаров, ти само дай съгласието си да влезеш в болница, а пък за останалото не се грижи! И ето, аз от седмица насам се опитвам да развържа някак този превъзходен... дамоклев възел, изнамирайки някакъв остър... гордиев меч, нали така се изрази мъдрецът Бареков, нека да го последваме и ний, опитвайки се да представим настоящия чудесен казус?!
Моят личен лекар д-р Антон Дончев (да му направя аз малка реклама все пак, казвайки името му), който знае чудесната драма и епопея на моите отношения с тъй вещата в издаването на психиатрични диагнози директорка на нашата професионална гимназия по електротехника и електроника (!), която иначе е учителка по български език и литература (!), отначало реши да ме изпрати във въпросната Психиатрична клиника, да видя какво те ще кажат по тъй чудесния казус. Психиатърът, който там ме прие (млад човек), като му разказах вкратце историята, се хвана здраво за главата с двете си ръце и дълго време не я пускаше. Мисли дълго, предполагам, какво да прави. После ми каза, че клиниката издава диагнози само в един случай: когато човек постъпи на лечение в нея и се е лекувал там. Аз го попитах: а приемат ли на лечение в клиниката хора, които нямат никакви оплаквания, не са имали нужда от психиатрична помощ, сиреч, приемат ли в болницата на лечение здрави хора, доколкото в наше време някой изобщо може да бъде здрав именно в психично отношение? Лекарят въздъхна и рече, че в наши условия всичко може, важното е да имам заветното направление от своя личен лекар. Сега аз пък въздъхнах и се отправих пак към джипито си. Отидох там, разказах какво ми се е случило, сега пък д-р Дончев се фана за главата и почна усилено да мисли какво да прави. Аз лично, признавам си, в оня момент си помислих да почна да го моля да все пак да ми даде туй пусто направление, да отида да ме приемат в Психиатричната клиника, да ида там на лечение, хем да си почина малко, хем да видя какво е положението в нашите родни психиатрични клиники, да, аз не се боя от това, че може да ми лупнат, дето се казва, некоя яка психиатрична диагноза, вярно, рискът си е риск, но пък иначе как човек може да докаже, че е здрав в психично отношение ако това не бъде доказано от квалифицирани психиатри? Но има и един друг момент, доста коварен: че веднъж като съм влязъл за лечение в Психиатрична клиника, то лекарите в нея трябва да направят нужното да оправдаят приемането ми, т.е. нищо не пречи дори и да нямам заболяване, да ми изнамерят такова, да ми подарят такова, както искате го наречете. Да, риск има, но аз си падам по рисковете, та значи на косъм бях да помоля лекаря си да ми даде направление. И таман зинах да му река за идеята си, тогава той ми рече, че при създалото се положение трябвало да ида в самия ТЕЛК и да попитам... умника (да не употребявам други, по-обидни, ала по-верни думи), който ми иска психиатрична епикриза на какво основание го прави това, т.е. иска да ме натика в болница и то без да съм имал каквото и да било оплакване относно здравето си в тази област (аз с това дърпане на "дявола за опашката" си играя с огъня де, но да си плюя в пазвата, та дяволът да не чуе и да не прочете какво пиша!). Е, щом лекарят ми ме насочи да ида в ТЕЛК-а, няма как, отидох, ето, вчера бях именно там, предиобеда ми мина там.
Там, както е знайно, има дълги опашки и чакането е голямо, много болен народ има в свидното ни отечество. Чаках, чаках, най-лошото беше, че не знаех точно на коя опашка да чакам, разпитвах разни сведущи хора, накрая ми беше даден съвет ако изобщо искам да си реша казуса, да забравя стоенето на всякакви опашки и да отида директно пред стаята на оня състав от ТЕЛК, който ми е дал въпросната разпоредба да имам оня същия странен документ, именно епикризата. И ето, аз съм пред вратата на Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив с председател д-р Белаков. Чаках доста време докато излезе един лекар и аз вкратце си разказах проблема. Той учудено вдигна вежди и без да благоволи да ми каже каквото и да било влезе в стаята. Пак чаках доста време, влизаха и излизаха разни хора, таман си помислих, че вече са забравили за мен, и ето, излезе лекар и ме повика да вляза. И там се почна такъв диалог с един лекар, сигурно, предполагам, беше самият д-р Белаков:
- Ти какво искаш?
- Ами искам да попитам: дали няма някаква грешка, искате ми епикриза за заболяване, каквото нямам, а в същото време не ми искате никакви документи за моето кардиологично заболяване, от което страдам от години - и което е основното ми заболяване?
- Така сме решили, ти какво искаш, тебе ли да питаме какво да правим?
- Не, аз само питам дали не е станала някаква грешка...
- Няма никаква грешка, длъжен си да донесеш документите, които ти искаме.
- Да, ама в Психиатрична клиника ми казаха, че за да получа епикриза от тях, трябва да вляза за лечение при тях, а пък здрав човек да влиза на лечение в болница не е ли малко странно?
- О, ама ти сам си знаеш, че си здрав, така ли? Ами в такъв случай да закриеме всички болници, хората сами ще си решават кой е здрав и кой не е здрав!
- Аз никога не съм търсил досега в живота си помощ от психиатър, слава Богу...
- Е, сега ще ти се наложи да потърсиш, не разбирам в какво е проблемът, винаги има първи път.
- Да, ама аз нямам никакви оплаквания, защо тогава да искам да влизам в болница?
- Ако искаш влизай тогава, ако не искаш, не влизай, хайде стига си ми губил времето, нямаме време тук за философстване...
- Ами ако дойда след това без исканата от Вас епикриза, Вие ще ме върнете, какво да правя тогава?!
- Ами не мога да ти помогна щом сам не знаеш какво искаш...
- А за кардиолог какво да правя, дайте ми препоръка да ида при специалист, който да ме прегледа за реалното, за истинското ми заболяване, от което страдам от години.
- Щом страдаш от болно сърце от години, както сам казваш, и още не си умрял, значи си оздравял, затова не ти искаме документ. Ти ли беше оня, който обжалва предишното ни решение?
- Аз обжалвах, щото ми турихте някаква диагноза само и само да потвърдите "психиатричната диагноза" на директорката на училището, Ваша административна сестра, а тя не е психиатър, няма право да издава психиатрични диагнози, учителка по литература е...
- Леле, стига вече, нямам повече време да разговарям с теб, прави каквото знаеш. Щом си такъв многознайко...
В основни линии така протече разговора ни с този лекар, с този типичен нашенски поклонник на Хипократ. Не знам дали е бил самият Белаков или е бил някой друг, въпросният Белаков не ми е известен кой е точно.
Върнах се при джипито, той почти не повярва, че такъв разговор съм имал. Мисли дълго какво да прави, е, в крайна сметка измисли да ме прати все пак на кардиолог, щото било наближило времето за консултация с него, вярно, много направления се било наложило да ми дава на мен (ходих и при невролог и при пулмолог), ама ето, даде ми и такова направление. В четвъртък ще ида да ме прегледа лекар вече за едно истинско мое заболяване, а не за фантастично такова, с каквото се занимавах цяла седмица вече.
Това е положението. За друго днес не ми се пише. Изморих се, писна ми да пиша. Щото тази сутрин много работих по предпечата на една нова моя книга, та затова капнах. Скоро ще публикувам тази нова книга, тя е за училището в тъй чудната страна Мутроландия. Сещате се вече коя е, предполагам. Хубав ден ви желая! И ви желая да нямате скоро никаква работа с представители на нашата здравеопазваща система. Също така ви желая да нямате никаква работа и с представители на нашата родна образователна система, която е не по-малко абсурдистка от здравеопазващата ни такава. Аз тази вечер ще бъда на пореден Педагогически съвет, той ще почне от 18.30 часа, вечерен учителски съвет ще имаме тази вечер. Прави се в такова късно време та да няма никакво желание за никакъв демократичен и какъвто и да било друг дебат. В този късен час никой няма да иска да дебатира по нищо. Щото няма и кой манджите да ни сготви за вечеря, какви дебати да правим в този късен час? И тъй. Чао и доскоро! Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Ангеле, работата с ТЕЛК-а наистина е абсурдна. Аз мисля,че доктор Арабаджиева, която е сложила някаква си там диагноза, е направила това под натиск. Защото тя е добър специалист и не би сбъркала в преценката си. Оказва се, че може и днес,както в съветско време, да се оказва натиск и върху психиатри за справяне с неудобните на властимащите. От друга страна, този лекар от ТЕЛК-а не иска да признае, че тази диагноза е сложена под нечие давление, това е разбираемо, защото ако признае, ще последва наказание. Той всъщност, вместо да ти отмъщава за жалбата срещу тях и да се държи толкова надменно и грубо, можеше да те прегледа, чисто и просто и да отмени искането на епикриза. Без да те е прегледал, той те е приел може би за действително болен, тъй като е известно, че психично болните не си дават сметка за заболяването си и не признават, че има проблем. Или пък не желае да злепоставя Арабаджиева, знам ли? Остава да поговориш с Арабаджиева, тя беше добър човек преди години, относно поставената от нея диагноза. Може да поговориш пак с лекаря от ТЕЛК, ти не отиваш служебно, а на кратък личен разговор, не е нужно да чакаш.Нима са с толкова прегоряла съвест, та да слагат диагноза на здрав човек? Това е подсъдимо,попитай коя е инстанцията, която може да преразгледа диагнозата на ТЕЛК? Можеш да поговориш и с доктор Акабалиев, който отговаря за клиниката във ВМИ. Университетските психиатри не са в добри отношения с останалите, той е също така добър лекар и човек, ще те разбере. И една психиатъра познавам, която е много читава, ако искаш да ти дам координатите й. Иначе по принцип избягвай прегледи при други психиатри, защото обикновено не са наред и много хора биват лекувани, без да са болни, а тяхното " лечение", ако се прилага на здрав човек, наистина го разболява. Психиатрията у нас е мнооого изостанала, но тъй като и те трябва да печелят някак, съблазняват се, както си говорят с човек приятно и приятелски, накрая му изтряскват някаква сериозна диагноза, за да ходи дълго време при тях и да плаща. Здравеопазването ни е по-зле и от образованието...Далече от психиатри, казано накратко, никакво доверие!
Благодаря ти за коментара и за препоръките, ще продължа да търся изход от толкова любопитната ситуация. Между другото д-р Арабаджиева три дни преди онова злополучно явяване на ТЕЛК-а ме прегледа и ми даде заключение "Психично здрав", а пък директорската "диагноза" я потвърдиха две пенсионерки от ТЕЛК-психиатрична, които изглежда са били повлияни по съответния начин. Както и да е. Тяхното заключение е обжалвано от мен пред НЕЛК и на това основание сега предсрочно се явявам на ТЕЛК, ще видим какво ще се случи този път. С интерес ще наблюдавам развитието на този случай.
AIG ти си Кафка !! Как имаш търпение и толерантност да пишеш тea безумия, които на Запад биха довели до улични протести и революция, а у вас едва се поклатила раята, плуваща в локума с 2 см. в час и смята че е Майкъл Фелпс... У вас сега е определено 1902 година, бая преди Титаник...
Дават на свои хора висок процент.А,иначе останалите ги режат.Това е. Като че ли от своя собствен джоб ще ги дават.Трябва да имаш сериозно заболяване за да се смилят над теб.
За мен лично много неприятна инстанция .
Така е. За жалост...
Публикуване на коментар