сряда, 15 февруари 2017 г.

Винаги Дон-Кихотовците са спасявали света!


Според предложението на Райчо Радев (ВИЖ: Предложение на Райчо Радев, адресирано до чиновник от МОН и до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) искаме да продължим:

Смятаме че описанието на един твой урок, по-голямата част от хората ще разберат какво е иновативното. Второ - ако публикуваш най-хубавите части от ръководството ти, може и МОН да разбере какво трябва да се прави!

Да се надяваме, че и ръководството на ПГЕЕ също да разбере какво точно е иновативност.

А внедряването на иновативността ще повдигне авторитета на самия учител, а и на УЧИЛИЩЕТО!

ПОНЕ ТАКА Е БИЛО ПРИ ПРЕДИШНИТЕ РЪКОВОДСТВА НА ТЕТ-а, т.е ПГЕЕ. (Що не престанат с тези гимназии?)

Винаги Дон Кихот е спасявал света!

Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Пущаме ти това стихче от Валери Петров, защото много пасва на ситуацията.

ВиЖ

Ние, малките хора, които гледат отдолу хвърчащите, се разделяме, очевидно, на три вида - тези, които не могат да летят, но се възхищават на летежа, тези ,които не могат да летят и много, ама много завиждат на летежа и разбира се, всячески се опитват да го спрат. и трети вид - много много малък брой у които поривът за летеж се пробужда и се устремяват да следват летящите хора...

Всеки от тези отдолу може сам да се определи към кои се стреми. Ръководството на ПГЕЕ естествено се е определило. Вместо да се стреми да се възползва и то от летежа и да повиши авторитета си като иновативно, реже "крила", но не се усеща, че реже бавно, бавно клона, на който е "кацнало"! Твърде много ръководителите от МОН оставиха тази агония на едно училище, унищожавано от едно ръководство!

Отдавна се тръби, че благодарение на подобни ръководства, не едно и две училища са унищожени. Не е само ПГЕЕ-Пловдив. И в това се очертаваше досегашната линия на Министерството.


Иванка Топалова-Асса (Написаното в горния коментар пак е от нас, Ваня и Жак)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Интересно е как е унищожено училището, след като броят на учениците и паралелките се увеличава непрекъснато, а не се намалява.

Анонимен каза...

Броя на учениците изобщо не е критичен, напротив увеличава се, състезания, конкурси и т.н. за децата се правят.

Ангел Грънчаров каза...

Това са количествени показатели, другарко, ний говорим за съвсем друго, качествените неща, сиреч истински съществените и важните неща са пренебрегнати, но Вие очевидно това не можете да го разберете, щото живеете на съвършено друга планета...