Апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем!

Отново ми се налага да пиша пореден документ, свързан с тежките проблеми в нашата така трудно, бих казал даже зорлем демократизираща се училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив); правя това усилие с надежда да подпомогна изнамирането на разумен вариант за решаването им; ето за какво става дума, ситуацията е представена в самия документ:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До учениците от 11 Ж клас (чрез класната им ръководителка г-жа Н.Благоева)

ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,

Уважаема госпожо Киркова,

Ученици,

Историята около тъй многозначителното поведение на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия заплашва да придобие епичен и при това съвсем гротесков характер, да, това е вече една съвсем епична, но най-вече и абсурдистка, фантастична, крайно причудлива история, особено ако не полагаме усилия да я разберем в нейните корени и основания. Тази иначе толкова интересна история, разбира се, е изключително благодатна за тълкуване и изследване – защото ни дава шанс да разберем истината за самите себе си, за това какви наистина сме, какви са ни кусурите, дефектите, доколко сме човечни, рационални, етични, доколко умеем да се ползваме от даровете на свободата, сиреч да си организираме живота и отношенията и прочие. Воден от това разбиране с изключителен интерес наблюдавам поведението на всички участници в тази история, бидейки при това не само свидетел или наблюдател, а и активен участник в нея. Аз вече писах на друго място, че въпросният 11 Ж клас е на път да придобие световно-историческа слава, той е на път да се обезсмърти и да си извоюва почетно място в бъдещите летописи, свързани с епохалните борбите за едно ново, отговарящо на съвременните потребности, сиреч качествено и автентично образование.

Е, всеки участник в тази история – а в ней освен самите ученици и преподавателят по философия участват активно и много други лица, примерно другите учители, преподаващи в този клас, класен ръководител, директор на училището, педагогически съветник, помощник-директори, главни учители, инспектор по философия, началник на РУО-Пловдив! – се държи според своите представи за дължимо, за добро, за порядъчно, за подобаващо и прочие. Всеки изявява своята същност – и своите качества. Любопитно е да се знае – и това е за приветстване! – че най-важните участници в тази история, а именно учениците от 11 Ж клас, по моя преценка, волю-неволю, се държат съвсем искрено, не лицемерят, т.е. показват истинското си лице, показват лицето си без грим и без маски. Това наистина е много съществен симптом – щото в условията на нашата родна образователна система учениците общо взето съвсем рядко са искрени и истински, самата система ги принуждава да се държат лъжливо, лицемерно. Ето, твърди се, че същият този 11 Ж клас в часовете при другите преподаватели бил се държал, видите ли, коренно различно, учениците били съвсем добри, кротки, покорни, послушни, учтиви, изпълнителни, само в часовете по философия са същински бунтари, позволяват си да се подиграват открито с преподавателя, да го обиждат както им скимне и пр.! Пита се в такъв случай: а какво е тяхното истинско лице?! Кога тия ученици показват истинската си същност и кога се представят в невярна, лъжлива светлина – нима не е интересно да разберем истината и по този въпрос?

Аз имам своите отговори, сами знаете, написал съм много анализи по тъй интересната, благодатна и многозначителна история. Е, вярно, директорката направи нужното и Съветът, и учениците да не бъдат запознати с моята позиция, с моето тълкуване, стигна се дотам, че мои съвсем официални доклади до Съвета бяха укрити от него, бяха недопуснати, не достигнаха до вниманието на членовете на Съвета. Те бяха "заметени под килима" от тъй усърдната иначе директорка. Това, позволете да отбележа, съвсем не спомага за информираността на Съвета за случващото се в този клас, което пък пречи за ефикасното търсене на разумното решение на наистина нелекия, ала иначе толкова благодатен, да повторя това, проблем. От който можем да си направим безценни поуки или изводи: за това какви сме ние самите, каква е тъй потребната ни истина за нас самите, какви грешки допускаме, в колко коварни илюзии вярваме, т.е. под властта на какви гибелни заблуди се намираме. Живеем във време на колосални промени, които изискват и ние самите да се променяме, да се разделяме без жал с вкоренените стереотипи, с един отживял времето си манталитет. За жалост, на мнозина от нас явно не им се удава да направят това. Което пък води до безкрайно много нежелани и негативни последици. За които отговорност следва да носят тъкмо тия, което не се направили нужното да се адаптират към променените из основи условия на живота ни.

Това са важни принципни неща, за които трябва да имаме ясно съзнание. Моята роля и длъжност като философ е да помагам на обърканите и на неразбиращите. И на тия, на които им е така трудно да си освободят съзнанията от доказано вредните и така досадни стереотипи. Виждате, работя активно в тази посока.

Голяма грешка е това, че г-жа директорката до този момент не направи нужното в рамките на Съвета да се проведе пълноценен – а това значи напълно свободен и демократичен! – дебат по толкова важния и благодатен казус. По тази причина си пропиляваме шансовете да го решим разумно, по тази причина беше пропиляно изключително много ценно време. Да отбележа: изтича шести месец откакто съм алармирал ръководството на училището за този проблем, а поради неадекватни реакции на различните замесени в конфликта длъжностни лица и инстанции той не само че не е решен, но още повече се заплита. Тезата на администрацията, че "единствен виновник за всичко е... учителят по философия", е изначално порочна и несъстоятелна най-малкото по следните причини:

• Това е една демагогска, популистична теза, произтичаща от напълно несъстоятелния предразсъдък, че "народът никога не греши" или мнозинството винаги е право; учениците са мнозинство, ерго, са прави, да, ама не;

• Такава една теза, която се умилква на учениците, спомага за тяхната вътрешна деморализация, т.е. въпросната теза е несъстоятелна и заради своя крайно негативен възпитателен ефект;

• Такава една теза е израз на опит за бягство от собствената отговорност и то на длъжностни лица, чиито служебни задължения са именно да бдят за доброто протичане на обучителния, възпитателния и личностно-формиращия процес в училището; знаем, че в крайна сметка за всичко, случващо се в едно училище, пълна отговорност, според догмите на системата, носи оня, комуто е делегирана и пълната власт да решава проблемите, да работи най-целенасочено и съзнателно за решаването им; на властта трябва да ползваме не само меда, но и жилото, нали така?

• Не може едно-единствено отделно лице, в случая учителят по философия, единствен да носи пълната отговорност за състоянието, в което се намира училището ни, камо ли пък българското образование като цяло;

• Не може длъжностни лица, които по закон имат пълните права да решават проблемите в интерес на самите ученици и в полза на самата институция да работят за тяхното усложняване, заплитане, затлачване, което значи, че тук имаме злоупотреба с власт, имаме нещо съвсем недопустимо: тия, които най-много могат и трябва да спомагат за решаването на проблемите, да пречат умишлено за тяхното решаване – с оглед да си разчистват някакви лични сметки, примерно, да си позволяват нещо съвсем недопустимо, а именно да използват ученици за разправа с неудобен преподавател, възможен ли е по-крещящо безотговорен прецедент на административен произвол?!

• Не може ръководството на училището да възприема като неудобен и вреден оня преподавател, който просто мисли различно, ръководи се от нетипична, нестандартна, от оригинална образователна или възпитателна методология или технология, не може ръководител на училището да си позволява да се намесва така грубо в преподавателския суверенитет на учителя, да му потъпква професионалните права – и да му накърнява достойнството!

• Да не говорим за това доколко би могло директор на училище да насърчава, волю или неволю, съзнателно или неумишлено и пр. и учениците да проявяват абсолютно същото отношение към набедения за "лош" или за "некадърен" преподавател, това пък е съвсем недопустимо, ала в нашия така причудлив училищен живот това се случва, ето, вече шести месец директор и ученици от един клас, именно 11 Ж клас, воюват в общ фронт срещу въпросния преподавател по философия, именно срещу моя милост;

• Оказа се, кой знае защо (ето този пункт е изключително важен, тук, по моето разбиране, "е заровено кучето"!), че учениците от 11 Ж клас се почувстваха безкрайно насърчени да продължават да се държат в крайно недопустимото си отношение към преподавателя по философия не как да е, а в пълно противоречие с Правилника на училището, и това тяхно поведение и отношение беше толерирано негласно от ръководството на училището, за което свидетелства неоспоримо този факт, че до този момент няма нито един ученик (!!!), който да е наказан от администрацията или от Съвета за това, че в отношението си към преподавателя по философия е погазил всичките норми на Правилника, да не говорим пък за нормите на морала, на Етичния кодекс на самото училище и прочие;

• Интересно е да се разбере защо "разследващите конфликта" длъжностни лица, примерно педагогически съветник или класен ръководител не направиха нищо в тази посока, а именно, да установят кои ученици са нарушили най-много Правилника на училището и не предложиха на Съвета те да бъдат наказани подобаващо.

• Атмосферата на пълна безнаказаност по този случай доведе до пълна анархия и до ужасна деморализация в класа, да, но този случай рязко контрастира със строгостта и суровостта, с която бяха наказани други ученици, провинили се в несравнимо по-маловажни "нарушения" или "престъпления", примерно за това, че били, видите ли, лайкнали в интернет изображения от "онази същата забранена фейсбук-страница", в която ученици се опитаха да кажат какво мислят по повод на някои чудатости в нашия училищен живот;

• На основата на казаното съвсем резонно се поражда следното съмнение: а дали цялата тази тъй парадоксална, абсурдна и необяснима иначе история около поведението на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия няма едно съвсем лесно, близко до ума обяснение, а именно, че учениците от този клас по някакъв начин са били насърчени от администрацията в нейните опити да се разправи кардинално с тъй неудобния в нейното възприятие преподавател по философия?

• Ако обаче администрацията на училището по някакви начини си и позволила лукса да използва ученици за да се разправи с въпросният така неудобен преподавател, т.е. тия ученици са били използвани умишлено за да тормозят и да наказват допълнително въпросния преподавател по философия, т.е. за да допълват упражнявания от самата директорка административен тормоз и терор над него, това не е ли израз на крайно недопустима злоупотреба с власт, за която позволилите си следва да бъдат наказани според съществуващото законодателство?!

• Аз вече предложих на Съвета, ала това беше скрито от него, повтарям предложението си сега: предлагам с оглед установяване на истината по тези толкова близки до ума съмнения за зловредно използване на ученици от страна на администрацията и то именно за разправа с така неудобен преподавател да се създаде обективна разследваща комисия с участието на външни, независими от администрацията, авторитетни и ползващи се с доверие лица от гражданството, бивши учители или директор на същото това училище, родители (но на завършили вече образованието си ученици), бивши ученици на нашето училище и пр.

• Смятам, че от установяването на истината по този проблем няма да загуби никой, ако се окаже по несъмнен начин, че тия съмнения са безпочвени, това ще изчисти имиджа на ръководството и също така на самата институция, а пък ония хора, които са се усъмнили в тяхната добронамереност, ще имат възможността да осъзнаят грешката си и дори да се покаят; ако обаче истината се окаже друга, от това пак всички ще спечелим, само дето провинилите се тогава ще трябва да си понесат отговорността и пр.

• Понеже имам основание да се съмнявам, че това мое предложение ще бъде доведено до знанието на Съвета и ще бъде подложено на смислено обсъждане и гласуване, си позволявам да заявя, че ако това не бъде направено в най-кратък срок, си запазвам правото да се обърна към външна, имаща властта да разследва подобни случаи на фрапиращи закононарушения, институция, примерно да сезирам органите на прокуратурата; ще подам съответния подготвен вече от мен сигнал до прокуратурата в най-близко време, в момента, в който се убедя, че ръководството на училището не желае да направи нужното истината по това съмнение за злоупотреба с власт да бъде установена по предложения по-горе начин.

• Трябва да се осъзнае и това, че работата става "съвсем дебела" предвид това, че водената от ръководството на училището кампания по дискредитирането ми като личност, като общественик, като преподавател, като ангажиран гражданин, като медиен деец и пр. по същество е политически мотивирана, знаете, че аз в нашето училище от години работя по своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, ако се схванат нещата в този голям смислово-пораждащ общ контекст на цялата история, те придобиват ярка политическа окраска, а пък борбата на ръководството на училището в този контекст придобива характера на партийно-политически мотивирана разправа с неудобната личност, което е нарушение на базисни положения на нашето законодателство.

Темата е голяма, но държа да бъда пределно кратък. Предостатъчно писах по този проблем, изпращах докладите си до съответните длъжностни лица и органи, но те нима се трогнаха, нима направиха нещо за да спомогнат за решаването на конфликта – за доброто и на учениците, и на институцията?! Затова ще завърша тук със следното.

Оказа се, че самата институция било поради нежелание от страна на овластените лица, било поради неработещия механизъм на самата система, било по някакви други причини не може да се справи с решаването на казуса с поведението в часовете по философия на учениците от 11 Ж клас. За това свидетелства и ефекта от последните инициативи на администрацията: за кой ли път директорката, съпроводена от многолюдна делегация, отново провери преподавателя по философия (и написа съответния тъй гротесков "констативен протокол", сиреч, произведе нов безценен компромат, който сложи в онази папка, която се подготвя за неговото предстоящо уволнение!) и, на второ място, беше доведена в часа с 11 Ж клас и самата инспекторка по философия г-жа А.Кръстанова, която има добрината да обяви пред класа, че е дошла, за да окаже "методическа подкрепа" на преподавателя по философия! И ето, тези две инициативи на администрацията се оказа, че имаха вероятно съвсем естествен, ала, за жалост, изцяло бумерангов ефект върху съзнанията на учениците: вчера, 23 февруари, в часа по философия атмосферата отново беше крайно отвратителна, учениците отново показаха завидно старание да обиждат преподавателя, да му се подиграват, да го осмиват, да го предизвикват, да накърняват достойнството му и пр. Явно учениците добре са разчели жеста на администрацията и изпълниха чудесно подадената им по този начин роля!

Завиден е, трябва да призная, този тъй многозначителен синхрон в най-интимните чувства и мисли на ученици и власт, в нашето училище явно е постигнато пълно единство на народ и власт, а това е нещо като апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем! С оглед на увековечаването на това постижение ето и аз, скромният летописец на случващото се, отдавам своята малка дан – за да се прославим, дето се казва, не само пред целия цивилизован свят, но и пред бъдещето, пред признателните бъдни поколения даже!

Този мой доклад, за кой ли път, е покана за разговор, за дебат. Но не какъв да е, а безпощадно искрен и честен разговор и дебат. Без този душеспасителен разговор, в който съгрешилите се следва да покажат, че са осъзнали най-сетне грешките и греховете си, че са осъзнали вината си, че на това основание искрено и дълбоко се разкайват и молят за прошка, няма как да минем. Няма как да прецакаме нито времето, нито живота, нито историята, нито... себе си дори, колкото и да ни се иска това. 

Истината винаги в крайна сметка излиза наяве и тържествува – въпреки всички старания на душителите й. Ония, които заложат на лъжата, неминуемо един ден ще бъдат опозорени. Всеки ще си получи заслуженото един ден.

В лъжа, повтарям, няма как да се живее. В истината е спасението. Щото именно тя ще освободи душите ни. "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", колкото и да им е мъчно на някои пак ще завърша с тия думи на Спасителя, които някои изглежда на инат и в състояние на неразумност игнорират непрекъснато...

24 февруари 2017 г.

Пловдив                                                                                      

 С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo