Гибелта на Левски е организирана от руската агентура в България
При социализма ни учеха, че сме народ от предатели щото сме предали Левски - теза на нашите „двойни освободители“ и до днес! А след 1878 г. истинските виновници за гибелта на Апостола прехвърлят цялата вина върху поп Кръстьо! Едва напоследък се оказа, че той е невинен! А всъщност на процеса са го предали точно дейците от Комитета в Ловеч. През 1973 г. точно на тях е издигнат паметник край Ловеч! А от протоколите на разпитите им на процеса се разбира, че те всичко издават!
Второ – предава го Каравелов (който гузно обвинява поп Кръстьо) – жена му е сръбски шпионин и тя предава архива на Комитета първо на сърбите, те на руснаците, а те на турците – точно за процеса.
Всъщност не само процесът, но и залавянето и обесването са дело на Русия. Цялата операция по предателството и залавянето е дело на руските разузнавателни органи от консулството в Пловдив. Вицеконсула Найден Геров пише до Хр. Георгиев - 02.12. 1872 г. "Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левски, карловец, който 3-4 години ходи из България да проповядва, че уж имало някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се поведат..."
Найден Геров е действащ руски разузнавач по това време. Доказано е, че руското правителство в лицето на други агенти са се опитвали да подкупят Левски, но той не само отказва, но и ги изгонва. Припомням неговите думи, че " С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“
Левски не е знаел, че самия Найден Геров, до когото пише писма също е руски шпионин и е имал информация за дейността му през всичките години. Самият Геров е създал широка агентурна мрежа, работеща част от която е била Йорданка Филаретова и игуменът на Троянския манастир.
Самият Геров предоставя и снимката на Левски на полицията.
А граф Игнатиев е препоръчал на турското правителство Иванчо Хаджипенчович и други трима българи, които сигурно да осъдят Апостола на смърт. По-късно той препоръчна Хаджипенчович като "... един от тримата най-ценни агенти на Руската империя!". Затова и Хаджипенчович е народен представител в Учредителното събрание!
След успешното ликвидиране на Апостола, Игнатиев с дълбоко задоволство се отчита за свършеното:
"Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев."
Гибелта на Левски е резултат от операция на руското разузнаване, извършена от доказани руски агенти - българи, национални предатели.
От страницата на Момчил Дойчев
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар