На идващите избори имаме възможността да въведем най-сетне ред и чистота в нашия голям български дом - като изринем политическите боклуци от него!

Сега всички са се загрижили за неосъщественото и този път "голямо дясно обединение". Показателно е, че особено много са се загрижили за това неосъществено голямо дясно обединение враговете на десницата (комунистите, ченгетата и милиционерите) и техните усърдно прислугващи срещу заплащане медийни мерзавци. (От данайците обаче не трябва да се приемат не само даровете, но и съветите.) Искам и аз като дясномислещ човек, гражданин и избирател да кажа няколко думи по този повод.

НОВА РЕПУБЛИКА, "Да, България" и остатъците от онова, което някога беше "Реформаторски блок", както изглежда, няма да се обединят - и по този начин ония 7-8%, получени от кандидата на обединените десни сили Трайчо Трайков на президентските избори трябвало било да се делят на... три части, от което следвало, че нито една от тези формации нямало било да влезе в Парламента! Тази крайно порочна логика ни я пробутват и... данайците (със своите дарове и съвети), и уж "обективните" коментатори и наблюдатели. А всъщност истината е съвсем друга. Ако сме автентични демократи трябва мислим по коренно различен начин - в сравнение с предлаганата тук бакалска предизборна аритметика.

Първо, между президентски и парламентарни избори има съществена разлика, която не бива да се пренебрегва. На парламентарни избори отиват да гласуват все пак значително повече избиратели - те са по-важните избори, щото при тях става дума за реалната власт в страната (според действащата сега конституция). Така че да се делят още отсега ония 7-8% на Трайчо Трайков е... "сметка без кръчмар".

Второ, обединяването, механичното свързване на разнородни по поведението си политически субекти съвсем не води до механично увеличаване на тяхната политическа тежест, това пък откъде-накъде ви хрумва?! Това са, позволете да отбележа, пълни глупости! Ако на почитателите на Кунева или на Лукарски, примерно, им се наложи механично (и насила) да бъдат обединявани със симпатизантите на Радан Кънев, то това съвсем няма да доведе до сумиране на резултатите, които Кунева, Лукарски и Радан Кънев биха получили ако се явят на изборите поотделно. Значи аритметиката в политиката изобщо не важи, тук 2 + 2 изобщо не е равно на 4, напротив, може да е равно не само на 3, но и на... 1. Сещате се защо е така, нали?! Безпринципното обединение на нечиста основа отблъсква избирателите. Затуй в политиката печелят ония, които играят на чисто, които са смели, които не си позволяват да подценяват умственото и нравствено ниво на избирателя. Особено не е за подценяване десният избирател. Той е и умен, и държи на някои морални неща, държи на принципи и на ценности. (При левите избиратели може да се прави всичко, там лъжите фащат дикиш, при десните изобщо не е така, истината за десните хора има огромно значение!)

На основата на казаното може да се заключи, че колкото и обилни крокодилски сълзи да леят зложелателите на българската десница, неосъщественото "голямо дясно обединение" е за нейно добро. И ще ви обясня защо е така. Лесно е да се разбере.

На изборите партиите не се явяват за да делят и да лапат някаква предварително подготвена (от лъжливите и от подкупните социолози и медии) "политическа пица", а за да спечелят колкото се може повече нови избиратели, т.е. за да привлекат колкото се може повече разочаровани от безскрупулните, играещите неначисто останали политически играчи. Политически активните граждани, участващи в политическия живот или в демокрацията ни избиратели, да речем, са приблизително едно и също количество, горе-долу около 40-50% примерно. Тях именно се опитват да преразпределят на изборите политическите субекти. (Това не пречи да бъдат активирани по някакъв начин и избиратели, които са се отказали да участват в политиката и в демокрацията ни.) Затова като се явят на изборите поотделно политическите субекти, които се определят като десни, биха могли, всеки за себе си правейки нужното за да увеличи доверието си, да привлече нови и нови избиратели - и така да си увеличат влиянието, да си умножат подкрепата. Този е смисълът да се явяваме на избори, този е смисълът изобщо да се правят избори. Политиците на изборите влизат в диалог или в дебат с гражданите и се опитват да им спечелят доверието. Който политически играч играе не на чисто, примерно подценява избирателя, популистки го лъже и се гаври с долните му страсти, обещава му неизпълними неща, примерно вдигане на пенсии, на заплати и пр. може временно да печели нещичко, но в крайно сметка все някога ще си получи заслуженото. Щото, повтарям, избирателят може да е всякакъв, но не е такова говедо, за каквото го смятат демагозите, популистите, патреотето, с една дума казано, политическите лъжльовци, спекуланти, тарикати и шмекери.

Ето, десните сили ще се явят на изборите поотделно. Ще играят отделно (някои по желание, съзнателно избирайки и предпочитайки играта на честно и на чисто, други пък по неволя) и по този начин именно на чиста и нравствена основа; това значи че няма да си позволят да подценяват избирателя, да го баламосват, да го поставят в толкова неприятното положение да гласува с отвращение, даже с погнуса. Е, този подход може да има своите рискове, но е за предпочитане, аз лично смятам, че в политиката да се играе начисто е печеливша в дългосрочен план стратегия или технология. И по моето убеждение е дошло времето избирателят у нас да оцени такъв един подход. Когато десните политици са играли начисто, са печелели много повече. (Примерно навремето, когато се създаде ДСБ, Костов и СДС, явявайки се поотделно, печелеха много повече гласове отколкото печелят сега непрекъснато обединяващите се десни партии и партийки.)

Трябва да се работи за увеличаване на електоралното влияние на ония играчи, които залагат на истинските неща в политиката, които играят на чисто и честно, а това са доказаните отдавна политици от ДСБ и тия, които се присъединиха около тях във формацията НОВА РЕПУБЛИКА. Които политици са съгрешавали и са се изложили (примерно поради лакомия за власт и заради министерски постове), трябва да си понесат заслужения шамар от избирателя. Така ще се преразпредели политическата тежест на отделните партийни субекти, този е естественият и верният начин за преразпределяне на влиянието, точно затова се правят и изборите. С тарикатлъци не можеш безкрайно да лъжеш или да насилваш избирателя, особено пък интелигентният, мислещ избирател, какъвто е десният избирател. А за него значение имат и нравствените неща, примерно той с чиста съвест ще заложи на ония политици, които са имали достойнството да не му се мазнят, а да му казват истината - колкото и неприятна да е тя.

Аз лично не бих дал гласа си за листа, в която "мешано" са турени политици от различни формации, някои от които в моите очи много са изложили. По този тертип разсъждава и нормалният десен избирател. Тъй че нещата в десния политически спектър се развиват добре. Неистовият вой на твърде подранилите и престараващите се при това оплаквачки на "смъртта на дясното" доказва правилността на тази констатация. Опази Боже да те похвали такава една дежурна оплаквачка, примерно да те похвали Андрей Райчев: това е сигурно доказателство, че си допуснал фатална грешка, но щом такива като него така силно реват, значи вървиш по верния път!

Толкова. Сега е работата да се разговаря с избирателя така честно, че все повече и повече граждани да осъзнаят истината, че политиците от НОВА РЕПУБЛИКА заслужават доверие, че са сериозна политическа сила, която единствена може да навакса изоставането на страната и да реши тежките проблеми, които й създадоха менте и пишман "десни политици" като Боко Борисов. Този е верният път, този е и начинът. Дошло е време и у нас избирателят да отреже квитанциите на такива самозабравили се лъжльовци и некадърни позьори като Боко и останалата патреотично-ченгесарско-милиционерска лъжлива сган. Да, дошло е това време. Политикът, който говори честно и открито с избирателя, залага на сигурна карта. Той рано или късно, а по-скоро навреме ще спечели - и ще може да допринесе за отдавна чакания просперитет на страната ни.

България ще се оправи когато българският избирател престане да залага на менте-пишман-"политици" като телохранителя от Банкя и неговата арогантна и крадлива милиционерска свита (за "чистите комунисти" от БСП изобщо не си заслужава да се говори, те са пределно ясни, лъжат и крадат като шампиони!), а когато заложи на истинските, на сериозните, на разбиращите, на образованите, на доказаните, на умеещите да управляват политици от НОВА РЕПУБЛИКА. Това е положението. Тази е истината. Няма какво да се усуква и да се шикалкави.

Годините след 2001-ва бяха загубени, златни шансове бяха пропилени за тия години - щото в тях властваха все подставени лица на ченгесарската русофилска мафия и олигархия. Те нанесоха безброй щети на страната, крадоха като невидели, т.е. както само те умеят. Време е ний, избирателите, за които бъдещето и просперитета на България значат нещо, да им отрежем квитанциите най-сетне. На идващите избори имаме тази възможност да въведем най-сетне ред и чистота в нашия голям български дом - като изринем политическите боклуци от него.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo