Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже!

Тази сутрин пак ми се налага да напиша нещичко в своя дневник, в който описвам и представям всички ония тъй вълнуващи преживелици, авления и случки, свързани с моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия. Вчерашният ден, няма как, беше наситен с такива преживелици, заслужаващи увековечаването си в дневника ми, днешният се очертава да бъде още по-богат. Понеже ми се налага да ставам рано от компютъра си (имам първи час, той започва в 7.30 ч.), ще бъда пределно кратък.

Вчера нашето училище беше посетено от едно образователно началство от РУО-Пловдив, именно беше посетено от инспекторката по философия А.Кръстанова, която, естествено, дойде да инспектира... мен, кого другиго да инспектира ако не "тъй непослушния учител по философия Грънчаров"! Нещо повече, както се оказа, тя била дошла с една, тъй да се рече, "хуманитарна мисия", а именно да ми била окажела "методическа помощ", щото аз спешно съм се бил нуждаел от просветлението на чиновническата методическа премъдрост! Именно - дойде да ми помага да разбера кой е "единствено-правилния и държавно-чиновнически одобрен начин за преподаване на философия"! Ще каже някой: "Леле-мале, тия чиновници наистина са непоправими, не мирясват, няма да престанат докато, Ангеле, не те натикат и теб в Прокрустовото ложе на "единствено-правилното преподаване"! И съвсем правилно ще го каже, що се отнася до това, че чиновниците няма да мирясат - и че са непоправими, че са прекалено упорити. Така е. Зер, битка за техния хляб тече, как така да мирясат, как така да се помирят. Аз ратувам за тъй опасната идея, че няма нужда от чиновническо началничество и опекунство над учителите, които се нуждайт само от две неща, нуждаят се от доверие и от свобода, боря се за премахване на властта на държавната образователна бюрокрация над многострадалното българско образование, което означава, че управленията по образованието (бившите инспекторати) следва да бъдат закрити, е, проповядвайки толкова опасни неща, разбира се, че докато ги има, чиновниците от застрашеното ведомство ще се опитват да ми отмъщават с каквото могат поне, разбира се, че ще се мъчат да се гаврят с мен, да ме тероризират и прочие. И ето, вчера на моя милост се наложи да води повече от час един крайно емоционален, даже страстен "дебат" с г-жа инспекторката Кръстанова, а също така и с г-жа директорката Анастасова, те двете, разбира се, действаха в единен фронт с "тъй злия враг" на тяхното чиновническо или властническо всемогъщество. Да, ама са дошли пусти демократични времена и такива... чешити като мен не мълчат, не изпълняват, не са покорни, а спорят, дебатират, същински кошмар, не, това вече не се издържа! За какво спорихме толкова ли? Ще ви кажа, ама вкратце, щото нямам време, щото бързам, щото трябва да ставам след някоя и друга минута.

Искала г-жа Кръстанова да дойде с мен в час със световно-известния вече 11 Ж клас (с класа, състояща се предимно от бунтари срещу свободата - и срещу "тъй неправилно преподаващия учител по философия" Грънчаров, т.е. класът, който активно и всеотдайно сътрудничи в "доказването" на директорската теза, че учителят по философия в ПГЕЕ-Пловдив, известен все още като ТЕТ-ЛЕНИН, е, видите ли, "пълен некадърник", "изцяло му липсват качества да бъде учител", той, значи, е "абсолютно негоден за Системата" и прочие), та значи искала да дойде с мен в този именно клас г-жа Кръстанова за да ми... помага в провеждането на часа, заедно двамата с нея да сме били водели часа, та аз, благодарение на нея, най-после да се науча да водя по "единствено-правилния начин" тия прословути часове по философия! Моя милост, не крия, се фана за главата, като чу тъй екстравагантното предложение на тъй загрижената чиновничка! Попитах я: дава ли си сметка колко унизително за мен е нейното безпрецедентно предложение?! Попитах я: дава ли си сметка как това нещо ще се приеме от учениците в така и така създалата се тежка ситуация в този клас?! Тя ми отговори, че не усещала и не съзнавала никакво унижение, напротив, вероятно трябвало било да се лаская, че ми се оказва толкова "специална методическа помощ" от самото височайшо началство! Опитах се да й помогна да осъзнае какво се кани да направи, положих доста усилия, ала, уви, това не ми се удаде. Открито заявих, че ми предлага нещо много глупаво и вредно - включително и за нея самата, което е израз на безпомощността на перверзната терористична система да унижава всичко живо както си знае и може. Не и не, инспекторката и директорката положиха кански усилия да ми наложат тия унизителни вериги, да ме натикат в това пусто тяхно тъй любимо Прокрустово ложе!

Аз обаче твърдо заявих, че няма да приема толкова грозната им и агресивна при това, сиреч човеконенавистническа инвазия в моята преподавателска суверенност, свобода и лично достойнство, в прав текст им казах, че няма да позволя да се гаврят с мен. Те в един момент омекнаха сякаш, аз предложих два варианта: или инспекторката, ако иска, да проведе сама часа, да ми демонстрира "единствено-правилното преподаване" на дело, практически, любопитен съм да видя какво тя ще направи. Другият вариант е аз да си водя часа, тя само да наблюдава. (Тоест пак да ме проверява, т.е. да си се занимава с любимото си нещо, да проверява как Грънчаров си води часовете!) Даже в един момент предложих на директорката нещо кардинално: на тъй специалния 11 Ж клас ако иска да назначи за учител по философия самата г-жа Кръстанова, тя да вземе да води този клас, какво толкова, директорката вече ми е отнемала по никое време класове, ето, сега, ако иска, да даде този клас на въпросната г-жа Кръстанова! Не могло - каза директорката, която се престори че не помни как преди 3-4 годинки ми отне не един, а цели 4 класа от преподаване и то два-три месеца преди края на учебната година! Абе спорът ми с въпросните властваща администраторки си го биваше де, много неща се казаха и от двете страни, но диалог (или дебат) не се породи, имаше само поредици от монолози, това е неизбежно, причината е, че моя милост и образователните началства обитаваме две съвършено различни вселени, между които няма нищо общо, да, ний живеем в два свята, единият от които просто е излишен. И борбата е кой да е излишният свят. Те се борят за запазване на своя монопол, на своето всевластие. Власт у нас, знаете, лесно не се пуща. С кръв се зема, с кръв се дава властта у нас, нали така?! (Вий не гледайте как сега Боко лесно дава властта на комунистите, това не е даване на власт, щото двете партии са нещо като два отбора юнаци на все една и съща партия, това ако не знаете, значи нищо не знаете!)

Накрая г-жа Кръстанова сякаш се отказа от опита си да ми нахлузи юзда или да ми надене вериги, видя й се неизпълнима задачата, за която беше дошла. И се прие това нещо: аз ще си водя урока, тя ще гледа и ако иска, на моменти може да помага, да се включва в часа. Искаше да започнем с учениците от първата тема, щото пет месеца при тях не се е водил пълноценен учебен процес. Моята теза пък е: пълноценен учебен процес не се е водил, но се е водил непълноценен такъв, пропуснатото учениците могат да го наваксат сами (или дори с моя помощ) - и това ще бъде за тяхна поука. Даже предложих да се обявят, на доброволна основа, извънредни часове за наваксване на пропуснатото, който от учениците иска, да идва на тия часове, който не иска, да се справи сам, но всички трябва да имат заверка от мен за тия пропуснати заради тяхното упорство теми. Това не се прие решително от директорката и от инспекторката, било "незаконно" и прочие. Аз пък предложих, понеже има съвсем резонно съмнение, че ученици са били използвани от администрацията за разправа с неудобен преподавател (моя милост), да се създаде независима комисия, която да разследва случая. Разбира се, и двете властващи особи въстанаха срещу това мое кощунствено предложение. Аз пък заявих, че щом така реагират, значи не искат истината да бъде установена по несъмнен и обективен начин, което само засилва съмненията ми. И така, не се разбрахме почти за нищо. Ще видим днес какво ще се случи, как ще се държат учениците в присъствието на тъй вдъхновяващото ги височайшо началство. Обикновено, знаейки отношението на началството към мен, те се вдъхновяват дотам, че си позволяват съвсем недопустими атаки срещу моята личност и достойнство. Ще видим дали тази славна традиция днес ще бъде продължена. Любопитно ми е да разбера какво ще стане, въпреки че си имам своите очаквания и подозрения.

Темата е голяма, но ще завърша със следното. Заявих на г-жа Кръстанова следната си теза, от която тя направо онемя. Ето какво й казах, ще се опитам тук да предам почти дословно думите си:

- Г-жо Кръстанова, Вие идвате в нашето училище и проверявате само мен, забравяйки, че има и друг преподавател, той преподава психология и гражданско образование, именно предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Него изобщо не го проверявате. Става дума за г-н Стефан Кралев, преподавателя по... френски език, на когото директорката възложи да преподава философски предмети след като преди това направи така, че повече френски език в нашето училище да няма. Вярно, този човек през далечните си студентски години бил завършил като втора специалност психология, но той никога в живота си не е преподавал тези предмети. Сега ги преподава вече втора година. Вие него не проверявате, а проверявате само мен. Аз пък тия предмети ги преподавам вече цели 34 години. Какво Ви говори това? Имате ли свое внятно обяснение?!

Инспекторката, притисната, не можа да каже нищо и се изчерви. Аз продължих.

- Ами оказва се, че Вие имате пълно доверие на тъй неопитния в преподаването на тия предмети г-н Кралев, а нямате доверие на мен, тъй опитния в преподаването на тия предмети! Любопитно е защо е така. Ето моето обяснение. В нашето училище властва следната "мъдра" директорска максима: който учител е лично предан на директорката, на това основание той вече е... "много добър професионалист", който обаче като мен не й е лично предан, той е много лош, то не става за нищо, той е некадърник, той следва да бъде гонен и преследван, тормозен и тероризиран! Иначе казано, който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от нашите, той е лош! Това е чисто мафиотски принцип на управление, така се управляват, позволете да Ви уточня, единствено мафиотските организации. Тази е моята аргументация на Вашето поведение. Толкова. Всичко е ясно.

Инспекторката се покри с обилна червенина по бузите. В интерес на истината нищо не можа да каже, даже не се опита да замазва положението. Щяла била да проверява "някога" и г-н Кралев, щяла да го проверява "догодина", ето, сега, след моето напомняне, щяла да го провери, видите ли, "още догодина". Когато г-н Кралев, предполагам, вече ще се е... пенсионирал! Точка по въпроса. Нещата са ясни. Пределно ясни.

Ами спирам дотук. Има още за писане, но нямам време, за съжаление. Пък може и да е за добро че няма повече време. Щото и на мен ми омръзна да пиша за тия неща. Напредък, виждате сами, никакъв нямаме. Положението е тежко, да не кажа трагично. Диалог и дебат не може да се води. Два свята, между които няма нищо общо, не могат да се разберат за нищо. Онтологично е това основание за пълната несъвместимост на тия два свята.

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете и човечни, ето това е най-важното! Да добавя, сега се сетих: моето преподаване било лошо щото, видите ли, по думите на въпросната инспекторка Кръстанова било "нямало добри резултати" от него. Аз й казах, че има много добри резултати от моето преподаване, но са такива, че тя не може да ги оцени. Примерно, мои ученици почват да се замислят, почват да мислят самостоятелно, критично, почват свободно да изразяват мислите си, почват да са граждански активни (имам такива ученици, някои от тях в листите за Парламента влизат даже!), стават добри, свободни, достойни личности и граждани, този е ефектът от моето обучение, а г-жа Кръстанова под "добри резултати", разбира се, си представя или сфаща нещо съвсем друго: примерно учениците ми да са покорни, да рецитират добре "единствено-правилните мисли" на "единствено-правилния учебник" и прочие. Това е, дето се казва, положението. Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo