сряда, 22 февруари 2017 г.

Истинското наследство на всяко робство и особено на робството на комунизма е неспособността да се мисли и неумението да се вземат решения



„Всъщност, проблемът с хибридните войни, пост-истините и телефонните измами "алоу" е един и същ. Това е наличието на огромен брой хора неспособни да осмислят информация. И, парадоксално, това не се дължи на неграмотност, а на своеобразно малоумие, на отказ от осмисляне, на дългогодишно делегиране на необходимия за самостоятелно съществуване мисловен процес и на взимането на решения на други хора. Това е атрофия на самостоятелната разсъдъчна способност. Ето това е истинското наследство на всяко робство и особено на робството на комунизма. Аменция. Когнитивна безпомощност при привидна грамотност. И всичко това утре ще гласува. Всъщност и последния циганин, ако не друго има поне здравия политически цинизъм да си продаде гласа за мангизи. Счита тази паплач, която гласува, с основание за глупаци, които политиците ще издоят - за да му дадат даром социалните помощи. Докато глупакът, даже и да е бивш учител, хвърля последните си спестявания от балкона на измамниците, вярва, че Русия е освободителка и гласува за Корнелия Нинова."

Любомир Канов, цитиран от Svetlozar Pissarov Belkata

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Наистина е глупаво да се гласува за отявлените посткомунисти от БСП, но за тях гласуват само максимум 1 милион, което не би трябвало да е чак толкова голям проблем. Останалите обаче са достатъчно умни да гласуват за некомунистически или антикомунистически партии, само че тук има един проблем – техният некомунизъм или антикомунизъм са само декларативни, в действителност и те са деривати на БКП. Така че диагнозата на г-н Канев е погрешна. Българският народ в своето мнозинство гласува „правилно“, но поради споменатите причини за съжаление не получава онова, което иска.

Но най-важният въпрос си остава за смисъла и целта на фалшивата промяна 1989. Кому и за какво беше необходим тоя цирк, който продължава да се разиграва?