Ще спомогнем ли беззаконията и безобразията в училището ни и в българското образование да продължат?

Към фейсбук-приятелите си се обърнах с един призив, с който си позволявам да се обърна и към вас, читателите и приятелите на моя блог; ето за какво става дума, моля, приемете призива сякаш е отправен и към вас:

Хей, 5000 мои фейсбук-приятели, помогнете един важен документ да стигне до повече хора: моля ви, не бъдете така безразлични към случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което за втори път бях уволнен тия дни по безпрецедентно грозен и несправедлив начин.

В това училище работя като учител по философия вече 17 години, водя в ужасно тежка обстановка борби за реалната демократизация на отношенията в него, но ето, директорката (назначена на поста си от ГЕРБ) за втори път ме опраска, причината е че не си мълча като другите, че си позволявам да критикувам изцяло погрешния й управленски подход, че не съм типов учител, че си позволявам в своята работа да работя иновативно, творчески и пр.

Е, ако сте съгласни с директорката, че такива учители като мен нямат място в българското образование, замълчете си, с това ще спомогнете беззаконията и безобразията в училището ни и в българското образование изобщо да продължат.

Предварително ви благодаря ако ми помогнете да се противопоставим на грозната несправедливост! Какво общество сме ако и при такива беззакония и безобразия си мълчим?!

А документът, за който ви моля да помогнете да се разпространи, е този:

Предложение за текст на Петицията за гражданско уволнение на директорката на ПГЕЕ-Пловдив

Вижте и това: Уволнение поради липса на качества

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo