Няколко думи и снимки за днешния ден, ден четвърти на гражданския протест

Това е мястото на моя протест, на моите открити уроци на тротоара - уроци по свобода и по гражданско достойнство, уроци по немалодушие...

А днес реших и влязох в самата сграда - за да се срещна с директорките, да им кажа някои неща, да се срещна също така и с учениците си, да им вдъхна известен кураж, да им покажа, че е глупаво да се страхуват. И на колегите си исках да покажа, че е крайно глупаво да се страхуват чак толкова. Утре ще пиша по-подробно за случилото се. А днес ще кажа само този чудесен щрих: влизайки съвсем случайно в учителската стая, моя милост се почувства като... "възкръсналия Христос", понеже една от неколцината учителки, като ме видя, така се уплаши, че се задави, тя се хранеше с нещо, задави се така, че другите се наложи да я спасяват.

Един физкултурник пък, който именно при предишното ми уволнение, като чул от устата на директорката тъй радостната вест за моето опраскване, се беше провикнал "Е, най-после, госпожо директор, откога чакаме това, не мога да разбера защо толкова дълго време държахте на работа тоя ... (каква дума е употребил за да ме квалифицира историята вече не помни)", та този същия тъй войнствен колега, като ме видя в коридора, се уплаши така, че имам чувството, че сякаш видя не възкръсналия Христос, а направо обесения Юда! А как реагираха учениците ще ви кажа утре, че сега изобщо, ама изобщо не ми се пише.

Да, за малко да забравя да ви кажа: все пак говорих с представителка на директорското тяло (главната директорка, государиня на феодалното владения, я немаше, но си резервирах аудиенция с Нейно Величество за понеделник), срещнах се и с експресно извикания за моя заместник учител Хармелин Господинов, човекът също много се уплаши, но с него си поговорихме съвсем джентълменски... и се разделихме с топли чувства един за друг, моите поне са такива. Той се чувстваше нещо гузен, но аз разсеях угризенията му като казах, че за всичко съм виновен най-вече аз самият.

А за останалото значи ще ви пеша утре. Щот сега съм изморен от днешния пребогат на впечатления и емоции памятен ден. Хубава вечер ви желая и бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo