Хубав ден ви желая с тази песен!
В градина мома седеше
В градина мома седеше
и сокол пиле молеше:
Соколе пиле соколе
Яз ке те нещо замолам:
Летни ми соколе
Летни ми горе високо
Летни ми соколе
Летни ми горе високо.
Либето ми е далеко
во тая пуста тугина,
Да видиш либе що прави
Да видиш либе що прави.
Дали е още мой?
Или си друга люби той.
Дали е още мой?
Или си друга люби той.
Летна ми пиле отлета
летна ми горе високо.
Оттамо либе догледа
Друго си либе любеше.
Назад си политна
И во градина долета.
До моме застана
И на моме говори:
Твоето либе лажно е
и друго либе си люби!
А твойто сърце тажно е
По-арно що го загуби!
Не жали за него
И друго либе найди ти!
Не жали за него
И друго либе найди ти!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар