вторник, 21 март 2017 г.

Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата!


Снощи си легнах сравнително рано и дори, въпреки впечатленията от вчерашния ден, успях да заспя; сега, в ранното утро обаче повече не мога да удържам тези впечатления, мисля върху тях, ето, наложи ми се да стана и да започна да пиша. Така съм устроен, че ако не превърна в слово впечатленията си от ситуациите на живота, в които попадам, ако не ги "материализирам" в мисли и в текст, се чувствам крайно развълнуван; освобождавам се от впечатленията си чрез писане. Това за мен е и специфична терапия ако щете. Иначе силните невербализирани в мисли емоции са способни да лишат човека от душевен мир. Затова, изглежда, ний, човеците, мислим. Мисленето ни помага да постигаме свободата си. А чувството за освободеност е едно чудесно душевно състояние.

Попаднах тази сутрин на едно клипче на Алексей Навальный, руски опозиционер, той направи филм за корумпираността на руския премиер Медведев, аз го публикувах този клип в блога си, сега следя отзивите като имам време. Ето, Навални (ако така можем на български да запишем фамилията му), който освен че е блогър е и кандидат за президент на Русия (!), се среща с избиратели в Алтайския край, разговаря в тия отчайващо тежки условия на путинската кагебистка диктатура с доста увредени от пропагандата хора, питам се: даваме ли си сметка как се чувстват тия хора, неговите сподвижници, с каква страшно тежка работа са се захванали? Ами нашите борци за една модерна, просперираща, свободна от мафията европейска България, имам предвид най-вече политиците от НОВА РЕПУБЛИКА - даваме ли си сметка и те с колко трудна работа са се захванали?! Обикалят страната, разговарят с хората, да, ама ето, кукловодите и платените медии по един най-грозен начин манипулират "социологическите проучвания" и то така, че народът да повярва, че в изборите ще победят и ще влязат в Парламента само угодните на мафията-олигархията ни партии! "Абе недей да гласуваш за десните бе, ще ти отиде гласа на вятъра, гласувай за "десния ГЕРБ", гласувай за "десния Б.Борисов", щот той единствен е способен да се пребори с БКП-БСП!" - ето е манипулацията, да не говорим за останалото, за фалшификациите, за купуването на гласове, за диктата на тъй удобните на олигархията ни медии.

Живеем в тежки времена, но не трябва да се поддаваме, не трябва да се овладяваме от слабост, ще се борим до последно, щото при това имаме един най-мощен съюзник: правото, правдата, истината е този съюзник, знаете, "дясно" и "право" са едно и също нещо, в много езици и думата е една и съща! Така минава животът на свободолюбивите хора: в борба минава животът им. В непрекъснати борби. Борбата е естественото състояние на свободолюбивия човек. Да, на свободния човек борбата е най-естественото състояние. Без борба животът ни губи смисъла си: щото сме се отказали от свободата си. Не трябва да се оплакваме поради това, че ни се налага да се борим; не трябва да се поддаваме на внушенията, че трябвало било да се откажем от борбите си - за да се съхраним. Вижте какво ми пише един човек, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, той наистина ме цени и се опитва да ми помогне; става дума за написаното в коментарите, аз самият публикувах негова реплика от скайпа и също така публикувах и своя отговор до него; ето тук се намира тази наша обмяна на мнения: Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?!. Виждате какво ми пише той там:

... Каквото и да те посъветвам ти ще направиш каквото си си наумил - защото си Ангел Грънчаров. Съветвахме се началото на миналата година. Ти отново влезе в стария коловоз. Язък ти за таланта, пропиляваш го за дребни неща! Какво ли би родил мозъка ти ако работеше в спокойна обстановка и имаше време да твориш? Животът е един и не е вечен, а ти си съсипваш и здравето - и то за глупости. Не знам какъв съвет да ти дам, може би да оставиш тоя път и да тръгнеш по нов.

Това ми пише моят приятел Петър Каменов от Монтана. Аз му отговорих нещо, което сега, като го чета, звучи неубедително и за мен самия. А той ми е отвърнал ето какво, виждам въпроса му тази сутрин:

Не беше ли по-добре когато работеше в Раковски?

Да, по-добре бях. За 3-4 месеца работа на (относително) спокойствие там направих сума ти неща. После обаче се върнах в ПГЕЕ-Пловдив и скоро месомелачката ме поде отново. Наистина със глупости, с дреболии ли се занимавам като водя тази своя неравна борба за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, в общността на училището, в което работя (вече 17-та година!) като учител по философия? И в което, както знаете, ситуацията е изключително тежка - и точно затова е така благодатна! Благодатна е особено за човек като мен, който има и известни изследователски наклонности. Да, оказва се, че много хора не успяват да разберат смисъла на това, което правя. Не могат да разберат, че това, което аз правя в това училище, няма кой друг да го направи. Ако аз се откажа, ако аз капитулирам (под благовидния предлог да се съхраня!), това, което аз мога да направя и което само аз правя, няма да бъде направено от никой друг! Ето това ме принуждава да се чувствам отговорен. Има неща, които на мен са отредени да ги направя, просто няма кой друг да ги направи. Или ако има, той ще се появи, да речем, след... 10 години, примерно. Ще бъде късно. 10 пропилени години изобщо не са малко. Освен това аз, така или иначе, все пак успявам да посея някои семена в душите на мнозина млади хора, това пак няма кой друга да го направи. Тия семенца ще почнат да покълват, да растат, един ден те ще дадат своите плодове. Още много семенца мога да посея в душите на младите. "Абе Грънчаров, това са дреболии, как може да се занимаваш с такива глупости, моля ти се, ти си роден за нещо по-значимо, ето, ще напишеш някоя и друга по-хубава книга, зарежи това училище: там мнозинството не те разбира, не те подкрепя, обречена е твоята борба!".

Е, ето че си идвам на думата: вчера се проведе интересен Педагогически съвет в училището ни. Много показателен. Още много трябва да мисля за случилото се на него. Чудесни наблюдения си направих. Да се надявам, че станалото на Съвета ще накара и други хора да се замислят по-сериозно. Е, имаше и ексцесии, имаше и откровени глупости: "Абе ти, Грънчаров, обиждаш нашия колектив, плюеш ни, ето, аз се чувствам обидена от твоите думи, че това, което правим, било имитация на учене и на образование! Засрами се поне малко!". И други многозначителни реакции имаше на този паметен Съвет. Но този път сякаш се пречупи водещата настройка, а именно, че моя скромна милост обикновено бива възприемана за нещо като "народен враг", подлежащ на немедлено безпощадно унищожение. Е, опитах се да помогна на тия хора - учители, мои колеги! - да разберат нещичко, което по моето възприятие е важно, но този поврат не може да стане изведнъж и повсеместно. Да, нещата са отчайващи. Господстващият манталитет пречи на разбирането; много от догмите на Системата парализират съзнанията, те именно са блокирали съзнанията. Налага се да се пречупи един господствал десетилетия манталитет, а това не може да стане току-така. Ето нещо показателно; един колега, учител, който - чест му прави това, единствен пожела да се изкаже и се изказа и то сравнително добронамерено! - каза нещо такова:

- Добре де, Грънчаров, но допускаш големи грешки, опитай се да разбереш какво правиш. Някакви ученици от печално известния 11 Ж клас ти пречели да си вършиш работа, да водиш нормален учебен процес. Държали се били грозно, позволявали си да те обиждат, тероризирали те, погазвали били Правилника. Ти как можа да допуснеш това?! Като си позволи да се държи така някой, ти защо мигновено не го изгониш от час? Изгонваш го, а другия път го изпитваш. Като не знае, му пишеш двойка. Ще видиш как в един момент той ще миряса. А и на другите ще им се отще да ти създават проблеми. И ето че ще овладееш ситуацията. Нещата са пределно ясни. Не е лесно положението, не отричам, но добрите учители все още се справяме. А ти си допуснал в класа да стане пълна анархия. Свободата не е анархия, демокрацията - също. И в западните страни за тия, които нарушават правилата, има сериозни санкции. Няма друг начин, друг начин не е изобретен. Свобода, демокрация и законност са дълбоко свързани. Има "много трески за дялане" и в теб. Бъди малко по-гъвкав! Като не върви нещо, смени подхода, опитай другояче и ще се получи. А ти си се предал.

Нещо такова ми каза този мъдър човек. А една учителка, известна като твърда привърженичка на авторитарно-репресивния подход подхвърли:

- Как, г-н Кралев (такава е фамилията на преждеговорившия, мисля, че няма нищо лошо да му кажа фамилията!) колегата ще изгони неприлично държащ се ученик след като той е противник на авторитарния подход, след като при него учениците сами могат да решават дали да стоят в час или да не стоят в час?! Какво повече има да говорим, нещата са ясни?!

Аз наистина заявих, че съм твърд противник на този остарял, отживял времето си подход, който наричам авторитарно-репресивен и дори терористичен; да, много агресивен, насилнически е този подход, така според мен не бива да стават работите, пък дори този подход в нашите условия да е по-ефективен. Ефектът обаче е негоден, налагаме ред чрез принуда, а пък всичко, правено в условия на принуда, е неистинско - по моя възглед. Не е време да залагаме на такъв фактор какъвто е страхът, така не бива да се правят нещата в наше време. Факторът страх дори и да дава все още някакви резултати, не дава позитивни резултати; да не говорим за това, че в повечето случаи този фактор вече не действа. Вчера, между другото, бяха наказани от Съвета сума ти ученици, повечето от тях бяха наказани един вид заради... грубо показване на правилата, поради "неправилно" отношение към "дисциплината", някои ученици си позволяват да обиждат не само "шантавия Грънчаров", но и други учители. И бяха... бастисани, бяха опраскани! Да, ама опраскването не решава проблемите. Има нещо дълбоко сбъркано, нещо в основанията на самата Система е изцяло порочно. Налагат се промени. Така повече не могат да продължават нещата, до безкрайност агонията няма как да продължи. Самият живот изисква от нас да се променяме, я в кое време живеем. Опитах се да се изкажа в този дух пред Съвета, усещането ми е, че повечето от учителите съвсем добросърдечно... не ме разбират, да, просто не успяват да постигнат смисъла на думите ми; пък и времето, в което се проведе Съвета, не благоприятства воденето на пълноценен дебат; но така или иначе дебатът все пак започна да се води, пък макар и в не съвсем адекватна форма( но няма друг начин да се научим да дебатираме освен чрез... дебатиране, чрез практикуване на дебатите; постепенно ще се научим и да дебатираме. Ето че, така погледнато, фактически вече постигнахме един прогрес: вече, въпреки всичко, почнахме все пак да дебатираме! Но тепърва ще трябва да водим истински изтощителните дебати по най-важните, по съдбовно важните проблеми; да, ама първата крачка, така да се рече, беше направена. Все пак духовете бяха по-различни, не се стигна до ексцесиите, до които се стигна на предишния съвет, където избликът на ярост доведе до сублимни сцени (аз ги описах тогава в тази същата поредица, разбира се, доколкото ми стигат силите). Е, и сега пак имаше една учителка, която патетично все пак успя да заяви нещо такова:

- До гуша ми дойде да слушам глупостите на тоя Грънчаров! Нямаме време, ето, ние имаме и деца, кой, не разбирам, ще ни нахрани децата - докато ние тук слушаме философските глупотевини на Грънчаров?! Това не можело така, онова не можело така, това трябвало да се промени, онова трябвало да се промени - айсиктир! Който не му харесва толкова училището ни, да се маха! Който не може да се справи с отговорностите на учителя - да се маха! Ако не ще сам доброволно да се маха, ще се наложи да бъде опраскан! Но ви моля, престанете с тия глупости повече, не издържам, нерви ме фанаха! Пълни глупости са това! Демокрация, толерантност, уважение, разбиране, човещина, не знам си какви свободи, айсиктир! Писна ми от тия грънчарови глупости вече?! Само ни губи времето тоя човек! То неговото вече не се търпи! Аман вече, колеги, неам нерви вече!

Каза горе-долу това (е, добавих аз некои думички заради... художествеността на текста, не за друго, а мнозина от публиката разбиращо кимаха с глава: разбира се, че е точно така, тоя човек само ни губи времето да мислим, да си чешем езиците, а нещата са си пределно ясни! Като не може да се справя да си оди! Хайде де, ще го търпим ний тук да си прави експериментите! Ний да не сме нещо като опитни зайчета, че да сме матр`ьял за прословутите гранчарови експерименти?! Ще си пише той книжките на наш гръб?! Не може така! Писна ни вече! Това, моля ви се, е неколегиално! Срам и резил! И още малко и нема да можем да си направим манджата таз вечер, кой ще ни сготви манджата та да си нахраним мъжете и децата?! Някои хора могат да си философстват колкото искат щот немат деца и нема нужда да готвят манджи, но ний за разлика от тях имаме и такива ангажименти!

Да, аз се занимавам с пълни глупости - погледнато от тази оптика, нали така, кажете нещо вий поне де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Що се умълчахте така? Нов подход, либерализация, демократизация, свободолюбие, уважение на личността, нравственост, човещина - айсиктир! Аман от глупости и простотии! То се видя до какви "резултати" водят грънчаровите, моля ви се, глупотевини?! Амче водят до пълна анархия, до това водят! И сега седнал тоя нахалник Грънчаров да ни губи времето като ни занимава със своите лични проблеми: обиждали го учениците, накърнявали му достойнството, аман от наглост бре?! Амче нас що не ни обиждат?! Ний как си имаме авторитет в техните очи?! Нас защо същите тия ученици ни почитат?! Ето, колега Грънчаров, аз в този същия 11 Ж имам прекрасна обстановка! Учениците ме слушат, изпълняват като машинки, нема никакви проблеми! И с нищо не ги заплашвам изобщо. Просто моя подход работи, твоят - не. Това е. Некадърник си най-вероятно. Но от всеко дърво свирка, както е известно, не става.

Интересно е, че директорката този път почти изцяло се въздържа от изказване по дебата около 11 Ж клас, т.е. около проблемите на тоя там Грънчаров. Това мълчание е многозначително. Ще се възпра от изкушението да го тълкувам точно сега.

Ами това е за момента. Не ми се пише повече, омръзна ми да пиша. Интересно е, че за случващото се в нашето училище в последните два-три месеца съм написал текстове, които са с обем... 900 листа! Вчера установих това. Съобщих го на Съвета. Интересно е и това, че като употребих думички като "либерализация" (на образованието), "демократизация" и особено когато казах израза "гладна стачка", една дама от най-върлите ми противнички не издържа, стана и гневно напусна залата, да, напусна Съвета в знак на протест заради това, че аз си позволявам да употребявам толкова противни думички в нейно присъствие! Да бе, "демокрацията толкова неща ни отне", а той, наглецът, ще ми говори за демократизация, леле, каква наглост?! И то демократизация на отношенията в нашата училищна общност, т.е. иска да разруши и нашето училище, нашата крепост! Ний това не трябва да позволим! Затова се налага този подъл и опасен човек отново да бъде опраскан най-немилостиво. Има свети ценности, заради които ако требва ще се наложи да падат и глави! Аъде де, ще се правим на модерни, ще търпим такива извращения: да ни говорят за някаква си там проклета "демократизация" и "либерализация"! Айсиктир!

Абе аз че съм враг, враг съм - особено за хора, на които вътрешно им кипва като чуят толкова противни думички: като думичките "свобода", "демокрация", "либерализация", молим ви се! Айсиктир! Ще видят те една свобода като фанем и развъртим ний сопата! Аз не мога да разбера докога ще правим тез малодушни концесии на толкова противния буржоазен култ към проклетата свобода?! нам пък свобода не ни требе, айде де, ако щете, мрете, но ний свобода у нас нема да допуснем! Щот свободата е вредна. Щот свободата ражда анархия! Щот без свобода по-лесно се живее! Не ни требе нам никаква демокрация! А училищата, наша крепост, другарки и другари, ще пропаднат съвсем ако допуснем такива като тоя трижди проклет Грънчаров да си развяват байрака из тях! Не, ний това нещо нема да го допуснем никогаш! Докога ще го търпите тоя враг, мама му стара, докога?! Отдавна требеше да го опраскате, не разбираме защо се правите на толкова "демократични"?! Да ни подпали чергата ли искате?!

Имаше обаче много учители на вчерашния Съвет, които внимателно, с интерес слушаха - и мислеха. Слушаха и мислеха с разбиране - такова е моето усещане. Е, разбира се, никой не посмя да каже нещо в моя защита, никой не дръзна да каже, примерно, ето такива опасни думи:

- Колеги, абе нека да се опитаме да разберем какво точно става. Истината е важна. Ученици погазват Правилника, гаврят се с наш колега, а ний как реагираме?! Държим се, моля ви се, като "ощипани госпойци", абе държим се крайно глупаво! Човекът е жертва на агресия от страна на ученици, институцията е безпомощна нещо да направи, ръководството е дезертирало от функцията си на властен арбитър на подобни конфликти, на него, очевидно, по някакви несмислени причини му е угодно да хвърли цялата вина върху... жертвата, върху Грънчаров - и ние се правим на ударени, че не разбираме това. И какво ще промени това, че Грънчаров бъде опраскан?! Проблемите ще се решат, така ли?! Идилия ли ще настъпи тогава?! А ето, сега имаме шанс да видим нещата от друг ъгъл, да ги премислим, да опитаме да изнамерим верна, ефективно работеща стратегия и дори технология за решаване на такива конфликти. Имаме прекрасен шанс да си изработим такава технология, а го проспиваме. Щото си позволяваме лукса да се държим неадекватно в така и така сложилата се толкова интересна ситуация. Не разбираме това, че в случая ний трябва да защитим не толкова противния за повечето от нас субект Грънчаров, а някакви базисни принципи, без които животът ни отива по дяволите. Като обиждат Грънчаров учениците обиждат всъщност нашето право да бъдем суверенни и достойни личности, имащи още куп неотнимаеми човешки права. Те също така и обиждат самата институция. Щото, помислете малко поне за това: като Грънчаров пише за тия неща в блога си, не той руши имиджа на институцията, а ние рушим този образ, да, ние го рушим - щото допускаме да се случват в реалния ни живот подобни недопустими ексцесии. Не описанието на ексцесиите е нашият проблем, а самите тези ексцесии са действителният ни проблем. И него трябва да опитаме да решим. И то съвсем разумно и справедливо. Да се водим по максимата на другаря Сталин "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!" в наше време е страшен анахронизъм! И е най-малкото проява на крещяща недемократичност. Толкова. Поне за това се замислете. Поне това се опитайте да осъзнаете. Живеем в нови, коренно различни, из основи променили се времена. Нека да бъдем поне малко по-адекватни на тях.

Да, ето тия "пълни глупости" никой не можа да каже снощи. Като казвам "никой" имам предвид някой друг, не аз, щото аз произнесох снощи една-две почти подобни речи. (Вярно, прекъсваха ме, дюдюкаха, репликираха ме, но тия неща са си съвсем обичайни в нашенските родни и тъй мили условия!) Ето, ако ме нямаше мен, тази реч нямаше да бъде произнесена. Ако ме нямаше мен, и това есе нямаше да бъде написано. Щеше да има пълна тишина. Пълна гробница, истинско мъртвило щеше да има тогава. Виждате ли с какви "пълни глупости" се занимавам аз? Без мен разбирате ли какво ще стане в това училище? Ами ако самият Бог ме е пратил в него - за да кажа и да направя това, което никой друг освен мен няма да каже. Или не може да каже? Все пак, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки всеки индивид е уникален и неповторим, нали така, нали на тия неща учите учениците си в часовете?! И нали между думи и дела особено при възпитателите требе да има пълно покритие? Щото ако няма такова покритие нали тогава знаете що е станало? Що ни е сполетяло тогава нали си давате сметка?

И как при това положение да си взема шапката и да се махна? И къде тогава, моля ви се, да ида? Без мен кой ще направи в ТЕТ-ЛЕНИН това, което, да допуснем, само аз мога да направя? Е, може и други хора да могат да го направят, но аз мога да го направя по своя си начин. И в този смисъл съм незаменим. Голяма работа, че това нещо сега мнозина не го разбират. И не щат да го признаят или оценят. Това няма кой знае какво значение. Друго е истински важното. Други неща имат значение.

Ще се боря докато имам сили. Ще си се занимавам с моите си "глупости". Нека всички като са толкова разумни да има поне един човек, за разнообразие, който да си позволи да прави своите си "глупости". Нали сфащате поне това, че "глупост" наричаме обикновено онова, което не разбираме? А учителите всичко трябва да разбират, нали така? Е, и учителите са хора, нали така, нали и това е вярно?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, защо мълчите като презрени темерути?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата. Спокойствието е химера. Аз лично за себе си твърдо зная, че самодоволна... свиня не ща да бъда. (Изразът "самодоволна свиня" е поетична метафора, принадлежи на поета Шилер.) А вие искате ли да бъдете такава... свиня?! Често си казвайте: ето, туй нещо трябва да бъде направено, няма кой друг да го направи, на мен се паднала тази чест, тази задача, глупаво е да чакам някой друг вместо мен някога да я направи, сега е и моментът, няма кой друг да свърши тази работа, ето, ще се наложи да се пожертвам, това е положението! Така мислят достойните хора. Достойни хора са нужни нам. А не страхливци. И не тарикати са ни нужни. С тарикатлъци виждате ли докъде докарахме работата?! До под кривата круша я докарахме. Сега ще ни се наложи да поработим, да се изпотим хубаво - за да я извадим оттам. И още нещо: повтаряйте си за кураж ето тия думи: да бъда себе си няма да искам разрешение или позволение - нито пък извинение! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Не беше ли по-добре, когато работеше в Раковски?

Petar Kamenov

Ангел Грънчаров каза...

Беше, но моето място е тук, в ПГЕЕ. Тук няма кой да свърши това, което само аз мога. В Раковски си имат отец Артур (ако вече не са го изгонили оттам - както изгониха отец Паоло Кортези!), имат си свестни учители, директорът им е разбран човек... Могат и без мен там. А тук няма кой да свърши това, което само аз мога. Ами ако Бог ме е пратил тук с точно тази задача? :)

Анонимен каза...

Думите "Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода" вече са казани за друг и грее ли те това, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"?

Не е ли под достойнството ти да водиш епична битка с жена - когато зад нея е мафията, политическата, икономическата, мутренската?

Днес "вождът" ни каза: "Законът вече не е оръжие на слабия, а на този с оръжие". На него трябва да му вярваме, поне за работата на съдебната система...

Ангел Грънчаров каза...

Ами ако се замислим добре ще установим, че така или иначе всички ще умрем, тъй че умирането "в бой за свобода" не е лош вариант - даже и в смъртта (не само в живота) да постигнем един заслужаващ си усилието смисъл. :-) Аз се боря фактически с мафията, която държи контрол над образованието, разбира се, няма да победя тази мафия, най-силна е мафията, дето владее самата държава. Тъй че по този пункт гибелта ми е гарантирана. Ще ме смажат както се мачка червей или насекомо. Те и ме мачкат де, още обаче издържам. Да бягам да се спасявам ли? Ами като се опозоря как после ще живея?!

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ