Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 15 март 2017 г.

Все пак нека да бъдем по-човечни, човечността си никога не бива да губим, допуснем ли го - тогава всичко отива по дяволите!



Няма как, налага ми се да попълня представената ми вчера типова форма за СИГНАЛ до обществения посредник на Пловдив, а като я попълня ще я изпратя на адресата; ето какво представлява въпросния документ след попълването му:

ДО ОБЩЕСТВЕН ПОСРЕДНИК
ОБЩИНА ПЛОВДИВ

СИГНАЛ

1. Трите имена на лицето:

от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл., ет., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

2. Срещу коя институция се отнася Вашият сигнал?

ПГЕЕ-Пловдив (бившият "ТЕТ-ЛЕНИН")

3. Какви обстоятелства или решение на институцията мотивират Вашия сигнал? Дата на решението или дата на връчване на решението?

Уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив,

От пет години (!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив води кампания по моето личностно и професионално дискредитиране с цел изгонването ми от това училище, в което вече 17-та година работя като учител по философия и гражданско образование (иначе имам стаж от 34 години по специалността, винаги след дипломирането ми съм работил като преподавател по философия в гимназии или в университет). Това отношение и поведение на работодателката ми, по моето възприятие, се обуславя от това, че аз си позволих да бъда открит критик на нейния управленски стил, аз съм привърженик на демократичните ценности и отношения, от години работя по свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, който включва новаторски, творчески и демократичен подход в отношенията учители-ученици, нов метод и стил на преподаване (противник съм на авторитарната дидактика, която отчужди учениците от ученето и от училището), в тази връзка провеждам най-различни инициативи в своята непосредствена работа с учениците, според моето разбиране най-естествената форма за решаването на така неизбежните различия във възгледите е свободният или демократичен дебат, дискусиите, споровете и пр.
Директорката обаче не споделя моята позиция, тя очевидно е привърженик на други ценности и, за жалост, оказа се, че на това основание тя вижда в мое лице "враг", застрашаващ тъй уютното статукво, аз съм възприеман като заплаха за безпроблемното съществуване в условията на традиционната административно-командна система в образователната сфера; по логиката на нейното разбиране аз трябва да бъда изгонен от училището, да бъда уволнен. Независимо от това, че съм преподавател с голям стаж, че съм с най-висшата за учителите квалификация (т.н. Първи клас-квалификация), че съм автор на учебници и на учебни помагала по всички изучавани в нашите училища философски предмети тя си позволи по безкрайно обиден за мен начин да ме определи като "пълен некадърник", като човек, "абсолютно лишен от качества да бъде учител", като "изцяло негоден да бъде учител" и пр., такава е мотивацията на първото ми уволнение от училището (на 19 май 2014 г., предпразнично ми беше тогава връчена заповедта за моето уволнение, месец преди края на учебната година!).
Вижда се, че тя използва своята директорска власт за недопустима разправа с различно мислещ преподавател; наложи се да заведа съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, след тежък съдебен процес, продължил година и половина, Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и аз бях възстановен на работа в началото на 2016 г. (Преди това пак ВКС отмени друга директорска заповед, а именно заповед за дисциплинарно наказания "Предупреждение за уволнение".) За жалост, след завръщането ми на работа директорката не се отказа и направи нужното да постигне своя реванш, особено през последните пет-шест месеца съм подложен на всекидневен административен терор и тормоз, включващ многократни посещения и проверки на часовете ми, за какви ли не неща директорката ме принуждава да пиша писмени обяснения, в училището непрекъснато работи нещо като "фабрика за компромати", самата директорка произвежда и трупа какви ли не документи с цел да докаже любимата си теза, а именно че моя милост "не става за учител", тези документи са й необходими за да може един ден да ги използва в съда като "доказателство" за верността на тезата си, за "обосноваността" на предстоящото ми и тъй усърдно подготвяно ново уволнение. Тия административни ексцесии достигнаха своя връх през м. декември 2016 г., което ме принуди да обявя гладна стачка, надявах се това крайно средство за натиск да подтикне директорката към започването на тъй необходимия демократичен дебат; уви, за жалост, това не стана, директорката не показа никакво желание и готовност да промени нещо в своята крайна позиция.
Какво ли не направих за да спомогна за решаването на този толкова анахроничен конфликт, опитвам се непрекъснато да предизвикам демократичен дебат по наистина тежките проблеми на училището в рамките на Педагогическия съвет, на цялата училищна общност, но, уви, директорката с цялата си власт пречи за решаването на конфликта по един разумен и цивилизован начин. Ето пример в тази посока: в рамките на съществуващия от години и създаден от мен Дискусионен клуб в училището по време на гладната ми стачка в знак на солидарност с моя протест пристигна група съмишленици и интелектуалци от София, сред които и дисидентът, политическият затворник от времето на комунизма, именно поетът Николай Колев-Босия; когато директорката разбра за желанието на гостите да се срещнат с ученици и с учители в рамките на Дискусионния клуб и да им прочетат свои стихове, тя не само че забрани проявата (!), но и повика многочислена допълнителна охрана (!!!), с която заварди всички входове към двора на училището, по този начин гостите не можаха да влязат не само в сградата на училището, но и в неговия двор!
Най-лошото обаче е това, че имам достатъчни основания да се съмнявам, че администрацията на училището си позволи да използва даже ученици (!) за разправата си с неудобния, с другояче мислещия преподавател, примерно един клас, 11 Ж, обяви абсурдистки "бунт срещу свободата" с искане да бъде уволнен техния преподавател по философия, именно моя милост, месеци наред в този клас, респективно, няма никакви условия за водене на учебен процес, директорката не обърна внимание на моите доклади с предложения за решаване на конфликта, учениците си позволиха да нарушат най-основни разпореждания на Правилника на училището в своето недопустимо грозно и обидно отношение към преподавателя, но администрацията не благоволи за тези нарушения да наложи наказание на арогантно държащите се с преподавателя си ученици, което, разбира се, ги насърчи да продължат да се държат още по-грозно и арогантно; в резултат в часовете по философия в този клас цари пълна анархия, учебен процес не се води месеци наред, директорката обаче наблюдава случващото се и го използва за да пълни своята папка с компромати, защото знаем каква е нейната любима теза (за "пълната некадърност" на преподавателя по философия и пр.) – а пък този случай е нещо като "манна небесна", по "бляскав начин" доказващ "правилността" й; да, обаче използването на ученици за административна разправа с преподавател е недопустимо, ето по тази причина се видях принуден да отправя сигнал до прокуратурата по този безпрецедентен случай; все още нямам резултат по сигнала си до прокуратурата, но аз изпратих сигнала си скоро, тъй че все още няма как вече да имам и отговор по него.

Уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив,

Обръщам се към Вас с молба да посредничите за решаването на този абсурден конфликт, който е изключително вреден за имиджа на институцията, такива безпрецедентни административни ексцесии, на каквито сме свидетели в ПГЕЕ-Пловдив през последните години, са недопустими в наше време. Работата е там, че след като в училището ни липсват условия за провеждането на пълноценен демократичен дебат аз се видях принуден да изнеса дебата на страниците на моя блог: след като директорката прави всичко възможно за да ми запуши устата и след като не дава възможност проблемите да бъдат свободно обсъждани в рамките на Педагогическия съвет и в самата училищна общност, то аз се принудих да пиша каквото мисля в блога си (от години наред аз съм един от най-активните блогъри в България). Е, тази пределна гласност, която аз дадох чрез блога си на случващото се в ПГЕЕ-Пловдив още повече ожесточи директорката в нейните опити да се разправи с тъй неприятния й критик с възможностите на административната власт, която тя притежава; да, ама по моя възглед властта не й е дадена за това, а за съвсем други неща! В един момент, убеден че директорката не се справя с предизвикателствата на отговорния пост, който заема, аз се принудих да й поискам оставката, това беше и едно от исканията на моята гладна стачка. Е, разбира се, директорката отговори на моите предизвикателства с нов изблик на административните ексцесии, на административния терор и тормоз, на който съм жертва от години.
Аз съм с тежко кардиологично заболяване, поради което съм инвалидизиран от ТЕЛК, тия ужасни напрежения, които съм принуден да понасям в училището, влошиха и изостриха моето заболяване, сърцето ми вече постоянно е извън ритъм, медикаментите вече не ми помагат. За да ме уволни, директорката успя да преодолее защитата ми от закона (по чл. 333 от КТ), поиска и получи разрешение от ТЕЛК за моето уволнение (!!!), сега остава да получи съответното разрешение и от Инспекцията по труда, след което, убеден съм, ще дойде тъй дългочакания момент, в който тя ще ми връчи своята нова заповед за моето опраскване, извинете, че използвам тази толкова на място употребена дума, или, иначе казано, за моето ново уволнение. В нейната представа аз съм станал "нетърпим", моето присъствие в училището е непоносимо, тя предпочита поне за година-две (докато се води следващото съдебно дело) мен да ме няма, та в училището отново да се възцари пълно спокойствие; излиза, че директорката е привърженичка на репресивния сталинов принцип: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!"; да, ама сега, за щастие, все пак живеем в други, съвършено различни времена! В тази връзка Ви моля, уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив, по хуманни най-вече подбуди да се свържете с с уважаемата госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и да се опитате да й помогнете да осъзнае грешката си; аз лично смятам, че представения в тази жалба конфликт може да се реши по напълно приемлив и за двете страни и също така по един напълно разумен начин, а именно: различията в ценностите, в идеите, в разбиранията не са нещо фатално и лошо, напротив, те са нещо съвсем естествено и благодатно, а пък в демократичното общество, каквото ние се стремим да бъдем, всички конфликти могат да се решават чрез дебати, чрез преговори, чрез договаряне, при уважение на правата на другата страна да мисли различно, а най-вече при спазване на принципите на правото, на закона, на морала, на човечността, на справедливостта! Хора сме, човеци сме - и за всичко можем да се разберем по един изцяло човечен начин, без да се опитваме да превръщаме своя опонент в търсенето на истината в "народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение; да, по моя възглед отдавна е минало времето за един такъв противочовешки, ретрограден и анахроничен подход.
Аз съм убеден, че ако в решаването на конфликта се намеси една безпристрастна и посредничеща трета страна, това може да помогне на г-жа директорката да си осъзнае грешката. За изпълняването на тази роля си позволявам да Ви призова, уважаеми г-н омбудсман. Просто силите ми са на изчерпване и отговорно Ви заявявам, че едва ли ще издържа отново да преживея униженията на едно ново уволнение, на едно ново изритване от училището, на едно ново опраскване. Мисля, че този хуманитарен аспект на проблема не е за подценяване. Аз със здравето си платих вече страшно жестока цена за всичките тия борби, не смятам, че те са изцяло безполезни, напротив, те ще спомогнат за неизбежното предстоящо демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, но все пак нека да бъдем и по-човечни, човечността си никога не бива да губим, щото допуснем ли го - тогава всичко отива по дяволите! И тогава какво значение има кой е "победил"?!

4. Моля посочете дали вече сте се обръщали към засягащата Ви институция и дали сте получил отговор?

Да, многократно съм се обръщал към засягащата ме институция, но, за жалост, от нея не съм получил отговор, особено жалко е това, че по-висшестоящите органи на същата тази институция (образователната) също не направиха нужното да спомогнат за разумното решаване на конфликта! Те си измиват ръцете с твърдението, че трябвало да чакаме директорката да осъществи замисъла си, да ме уволни, пък жертвата тогава нека да си търси защитата на правата по съдебен ред. Аз лично смятам, че образователната институция (или по-точно казано, бюрократите, които заемат съответните отговорни постове) не реагираха адекватно и не правиха нужното да възпрат административния произвол, на който съм жертва, т.е. те дезертираха от отговорността си, което означава, че следва да поемат част от вината за случващото се.

5. Произнесено ли е съдебно решение в следствие на предмета на Вашия сигнал или пред коя инстанция е в процес на разглеждане?

Да, по предишно мое уволнение съдът, както вече посочих, се произнесе и отмени предишна директорска заповед за моето уволнение; сега се очаква директорката отново да ме уволни, процесът на подготовката на този административен акт е пред своя финал, с оглед на това директорката да не повтори все същата грешка и отново съдът да се наложи да отменя новата й заповед за моето уволнение се налага да й бъде помогнато да не се стига до абсолютно същия злополучен резултат.

6. Приемате ли Вашият сигнал да бъде прехвърлен на друг орган (национален или европейски), ако той не е от компетентността на Обществения посредник?

Г-жа Манолова, национален омбудсман, вече е уведомена за случая. Аз се надявам обаче Обществения посредник в Пловдив да успее с непосредствена среща и разговор с директорката на ПГЕЕ-Пловдив да постигне онова, което до този момент не е постигнато; живият контакт може това, което не могат да направят планини от административни документи и преписки.

7. Прилагам следните документи:

Прикрепям същата документация, която изпратих и в своя сигнал до прокуратурата, това е един файл, в който сам сложил всички мои жалби и изложения до институциите от последните няколко месеца.

8. Моля да определите какъв резултат очаквате?

Надявам се моето предстоящо уволнение или изритване от училището да бъде предотвратено, очаквам репресивният подход на директорката, която до този момент е водещ, да бъде отменен, а в училището най-сетне да се отпочне тъй дълго чакания демократичен дебат, което е предпоставка да отприщи реалната демократизация на отношенията в него.

Подавайки своя сигнал, гарантирам достоверността на изложеното и нямам нищо против да обработите моя сигнал публично.

Дата: 15 март 2017 г.
Пловдив                                
ПОДПИС: .......

Толкова. Това написах в сигнала си до пловдивския омбудсман. Изпращам му веднага писмената форма на сигнала си. А на вас желая хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Още нечий задник няма ли да целунете? Така и така сте почнали...

Ангел Грънчаров каза...

Дарагая другарко, нещо сте се объркала. Ний не сме кат Ваша милост, ний сме различни. Ний не правим туй, дето Вие сте свикнала да правите. Поняли меня?!

Анонимен каза...

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ,

Вашият сигнал до Обществения посредник на територията на Община Пловдив е заведен с вх. № С1-1199/15.03.2017 г.

С поздрав,
инж. Борислав Стаматов
В.И.Д. Обществен посредник