Gayane Minassian каза: Понеже напоследък стана въпрос дали Да България е дясна партия. Не, лява е - погледнете им платформата. Тя е в най-добрия случай неосъзнато лява, претендираща, че е дясна и че със здрава ръка ще реши проблемите - тя е новата сестра на бозата ГЕРБ. Или не разпознавате тоталитарната риторика на Христо Иванов, който ще гради "здрава държава" и ще създаде "страх от закона"? Леви са партиите, които си въобразяват, че властта има водеща роля за развитието на обществото, че те са способни от позиция на власт да, например цитирам:
- Ускорим икономиката, стимулираме предприемачеството и заздравим връзката им с образованието и науката;
- Ще издигнем престижа на учителите и всички педагогически специалисти.
- Въведем съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани;
- Подкрепим българската култура, която да излезе от унизителното си състояние;
- Развием качествено образование с електронно обслужване
Кратък мой коментар: Десни са не богатите "финансово" ("капиталистите", "буржоазията"), както обикновено се мисли, десните партии пък не са защитнички на интересите на "богатите", на "капиталистите". Това са комунистически и марксистки идеологеми и клишета, в които немислещите още вярват, на които немислещите още са подвластни. Цялата работа опира до това как разбираме богатството. Автентично десни са хората, които наистина са богати, но в един чисто личностен план, богати са като способности, като таланти, като носители на човешка активност, десни са хората, които имат смелостта да разчитат на себе си, борейки се за своя живот и успех.
Такъв десен човек не чака държавата да го носи на ръце и да го оправя, той не иска като левите да паразитира за сметка на държавата, да бъде носен от другите щото бил, видите ли, "социално слаб". Десният човек е богат с две безценни богатства: той, първом, е богат със СЕБЕ СИ, със СВОЯТА ЛИЧНОСТ, на второ място е богат с нещо наистина безценно, именно със СВОБОДАТА си. Бидейки богат с тези съвсем истински богатства, десният човек живее така, че работейки за своя си успех допринася и за просперитета на цялата човешка общност.
Затова обществата, в които има повече десни хора, именно свободолюбиви хора, са богати общества. Десните залагат на честно спечеленото богатство. Държава не се меси и не пречи на свободните индивиди да работят за успеха си, напротив, насърчава ги - това пък е ядрото на дясната политическа философия и програма, това е сърцевина на дясното управление.
Левите залагат на бедните (бедните според левите били "добрите хора", да си беден според левите е "добродетел"!) и затова правят всичко нужно обществото да е бедно: та да имат по-голяма социална база - и така левите политици съвсем успешно и продължително да лежат на гърба на бедните. Управляваните от леви партии общества обедняват неудържимо (защото левите паразити само това могат: да смучат чужди блага за себе си!), управляваните от истински десни партии общества са богати и благоденстващи - например типично десни нации са Англия, Америка, Швейцария, Дания и пр.
Ние сме най-бедна страна защото у нас има твърде много ляво "мислещи", т.е. немислещи, не съзнаващи собствения си интерес хора, има много хора, робуващи на левите илюзии. (У нас "дясната" партия, ГЕРБ, е толкова лява, че е спорно дали не е по-лява и от БСП!) Толкова са прости тия неща, че вече ми омръзна да ги повтарям. Но те масово не се разбират.
Разбира се, че автентично дясна партия у нас е само ДСБ (и организациите, гравитиращи към нея, именно НОВА РЕПУБЛИКА)... Ако българите съзнаваха собствения си интерес и бяха разумни щяха да гласуват в неделя за НР и това би означавало за няколко години страната ни да стане просперираща, т.е. богата.
Този е верният начин да станем богато, нормално, човечно общество, т.е. общество, населено с пълноценно живеещи, свободни личности...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар