Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 25 март 2017 г.

В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ обикновено опраскват ония, които държат да бъдат достойни човешки същества!



Тази сутрин в скайпа проведох ето този разговор с един мой приятел, с когото покрай интернет се знаем от доста години (и на живо даже сме се виждали, той е мой не само политически приятел):

P. K.: Здравей, Тревожен съм за теб, сигурно повече от майка ти. Предполагам, че тя не знае всичко за теб от последните ти години, което зная аз. Ако майка ти го знаеше и имаше моята сила, щеше да те напляска. Какво ще кажеш за: "Тези, които не могат да променят ума си, не могат да променят нищо", не съм го измислил аз. И колко мотики настъпи пък е от мен? (Провокирам те от най-добри чувства, само да не ме наречеш "комуняга" и "тавариш".) Жив и здрав!

Ангел Грънчаров: Здравей, приятелю! Не, точно теб никога няма да те нарека "комуняга" или пък "таваришч"! А иначе ми даваш хубава възможност за размисъл с това изречение за ума и другото от теб, за това колко мотики съм бил настъпил аз. Ще помисля старателно по тях, ако измисля нещо, ще го разбереш, или на теб ще го кажа, или в блога ще го напиша. Непременно ще го направя. Знам, че по този начин ми помагаш и затова за нищо не мога да ти се сърдя. Бъди жив и здрав!

След малко заминавам за Долна баня при майка ми. На нея не мога да кажа нищо щото ако разбере какво ми се е случило ще умре. Тя е много слаба и тия неща ще я довършат. Затова ще ми се наложи пред нея да излъжа, че "всичко при мен е наред". Ето ти пример за т.н. "благородна лъжа". Ако кажа истината на майка си, това ще я убие! (Майка ми много изстрада изгонването ми от университета преди години, а като не й казах нищичко за предишното ми опраскване, преживя нещата по-леко като й казах за случилото се едва след като съдът ме върна на работа.

Вчера научих, че този път ще получавам обезщетение за безработица в размер на 7 лв. дневно - в продължение на 4 месеца само: причината е, че между двете ми опрасквания нямало изминали 3 години (такъв бил законът). Значи директорката предвидливо ме е уволнила преди 19 май (датата, в която се навършват 3 години от предишното ми опраскване), тя е веща в правенето на мръсотийки, тя тия неща ги умее.

Тати ми зададе чудесен тест за мислене: къде аз сгреших, колко именно "мотики" аз пък настъпих? Ще мисля по него тия два дни. Недей да си мислиш, че съм толкова самонадеян, че се мисля за "непогрешим", не, изобщо не мисля, че за всичко, сторено от мен, съм бил прав. Добре знам за куп мои грешки, а сигурно има и много такива, за които не знам.

Разбира се, че ако бях си мълчал, щях да доживея спокойно до пенсия, не, аз се захванах да правя "реформа" и да помагам в училището да се възцари "истинска демокрация", аз водих тежка война със самозабравилата се директорка, която изобщо не разбира за какво именно й е дадена властта, т.е. има съвсем невярна и превратна представа за това защо й е дадена тази власт. И такива куриози има у Нашенско: властници, които изобщо не разбират за какво им е дадена властта, що е власт и за какво тя служи.

Е, аз се опитах да й дам урок, дадох й един хубав урок, ала тя се оказа от възможно най-невъзприемчивите ученици. Нищичко не възприе. По-голямо фиаско от това аз като учител не съм имал досега!

Нищо де, да се надяваме, че работите няма да останат безследно. И един ден ще се оцени кой крив, кой прав. Аз сега съм жертва и почти всички си мислят, че аз съм си виновен. Няма как да мислят другояче в страна, в която най-почитаната теория е знаеш каква: "Мълчанието е злато" и "Покорно наведена главица сабя не я сече!" ("Срещу ръжен не се рита!", "Език кости нема, но кости чупи!" и пр.) Нашият народ е много мъдър и затова се е съхранил толкова векове.

Е, да приемем, че аз не ща да съм българин - такъв българин, дето си трае, мълчи, понася униженията. Пожелах да дам пример, че има възможност в нашенските типични условия един българин да не се държи по типично български. Да, опраскаха ме, голяма работа, няма да мрем за едно опраскване сега?! Ще преживеем някак и това опраскване. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ опраскват ония, които искат да бъдат достойни човешки същества. (Знаеш, че по моите теории няма достойнство без свобода!)

Аз започнах вече гладната си стачка: вчерашния ден прекарах само като изядох два буркана компот, един от сливи-джанки и един от малини, правени от свидната ми майка. Днес и утре трябва някак да се опазя да не ям при нея, аз правя така когато съм в гладна стачка, вземам си филийката и излизам, казвам й, че ще ям на крак, пък навън, на двора, давам филийката на съседското куче, дето е вечно гладно (стопанката му работи в София и то вечно вие от глад).

Мисля днес да напиша едно лично открито писъмце до директорката за да й кажа какво точно е направила - щото тя не съзнава какво прави; Боже, помогни й да разбере какво точно тя прави! Искам просто да й кажа, че като ме уволни по този параграф, ме обрече, първо, на големи морални унижения, второ, обрече ме на глад и на гладна смърт, трето, фактически ме лиши от преподавателски права, четвърто, направи така, че да спре излизането и на двете списания, които аз издавах предимно със свои средства, от заплатата си! Обективно това направи. Все големи "добрини" ми направи, няма що!

А в нейното съзнанийце, предполагам, стои мисълта, че била, видите ли, "спасила" училището и учениците от тоя "толкова лош човек и учител Грънчаров". Искам да й помогна да се задвижи някак съвестта й. Знаеш, аз съм много състрадателен човек и правя всичко за да помогна на хората, които имат нужда от помощ. Тя примерно не разбира, че това, което направи, е твърде безчовечно. Да, по моето разбиране безчовечност е възловата дума за охарактеризиране не само на нейното упражняване на властта, но и на упражняването на властта по принцип, имам предвид как това става, разбира се, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ. Е, като човек и особено като философ мой дълг е да й помогна да разбере простичката истина, че като е директор, това не я освобождава от нуждата да е и човек. Тя това нещо не го разбира. Което е фатално: обезчовечената, обезчовечилата се власт не само е тирания и произвол, тя не само е несъвместима с демокрацията, тя е и нещо ако не сатанинско то поне бесовско! Да, обезчовечилата се власт е бесовщина, е проява на неудържими бесове...

Като почнах да ти пиша туй писмо, да продължа още малко, мисля, че е важно. (Аз в блога няма да имам време да пиша, щото трябва да тръгвам щом почне да се разсъмва, та да стигна в Долна баня когато майка ми вече има нужда от мен.) Към 6 и 30 ще тръгна, имам още малко време, да ти кажа още нещичко. За да видиш ситуацията по отблизо. Интересно е.


(На снимката: Въпросният Янко Радев, активист на БСП, който участваше активно и в непосредствения акт и на двете ми опрасквания в директорския кабинет.)

Вчера като отидох да си взема трудовата книжка ме срещнаха доста ученици, интересни са техните реакции. Те всички вече знаеха за опраскването ми. Учениците са интересни, ето, примерно, един ученик като ме поздравиха с приятеля си много любезно ми каза:

- Господине, изцяло ви подкрепям! Дръжте се! Прав сте!

И се ръкува с мен. Този ученик също като мен беше опраскан преди време за "свободно държание", за привързаност към свободата. Друг един ученик, който ядеше пред входната врата на училището (на най-централно място, където минават много хора!) след като ме поздрави пожела да поговори с мен и ми каза ето какво:

P. K.: Ще ги укротят учениците!

Ангел Грънчаров: - Господине, как е възможно да има толкова злобни хора бе?! От вчера страшно много хора говорят против вас, какъв е този изблик на злоба против Вас?! Страшни неща говорят за Вас! Умът ми не го постига как е възможно това?! В какви времена живеем?! що за хора са това?!

Аз му казах, че ний, хората, сме различни и че това е прекрасно, а пък всеки нека да се държи според акъла си. Всеки може да си се излага колкото си иска, нали така? Ученикът кимна, приятелят му също, пожелаха ми всичко добро и си тръгнах. И още много други знаци на съпричастност ми дадоха учениците вчера, които ме срещнаха. Особено ме впечатли ето каква случка.

P. K.: Подкрепата ще ти е като за ДСБ: 0,8 процента.

Ангел Грънчаров: Един ученик, от тия, дето си позволяваха да се държат спрямо мен грозно, непочтително, обидно, като ме видя, първата му реакция беше реакция на радост, ухили се, но в един момент в съзнанието му дойде някаква друга мисъл и лицето му се измени, овладя си емоцията, а като ме срещна само ме поздрави, каза:

- Здравейте, господине!

И това при положение, че от доста време като ме е срещал не ме беше поздравявал. И тази реакция нещо показва. Да, прав си, учениците ще ги укротят, а подкрепата за мен ще е някъде като за ДСБ :-) Или най-много като за Трайчо Трайков, 7% най-много да е. Но това пак е нещо. Когато вземем властта един ден, тогава народът ще почне да ни подкрепя по-масово! :-) Хайде хубав ден и на теб!

Ангел Грънчаров: Ти как си, прощавай, пропуснах да те попитам? Голямо плямпало съм аз, знаеш ме...

P. K.: Добре, пътувай и се храни.

Ангел Грънчаров: Между нас казано, една гладна диета ще ми се отрази добре на здравето, мнението е на доктора ми, от проблемите в последните месеци и покрай онази гладна стачка се отпуснах в един момент, почнах да преяждам, та сега една гладна диета ще ми се отрази добре. Пък са и пости, няма лошо човек малко да погладува.

Хайде чао, всичко добро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Bacho Кольо каза...

Мисля, че и тази заповед ще падне в съда.
Ама и директорката ти дебела глава. Не се отказва...

Анонимен каза...

Щом сте в гладна стачка, защо ядете компот???

Ангел Грънчаров каза...

Компот ядем за да ви принудим да се замислите и да почнете да питате :-)

Кольо, заповедта ще падне при един обективен съдебен процес... но нали знаеш, у нас в съда всичко може да се случи...