вторник, 28 март 2017 г.

На рождения си ден ще проведа открит урок и изпит по човешко и гражданско достойнство - и ще черпя ония, които имат силата да победят страха, да счупят неговите вериги, да се освободят от задушаващата му прегръдка!



Днес на рождения си ден ще провеждам своя граждански протест, този път ще бъда пред централния вход за двора на училището, на тротоара откъм Пещерско шосе - понеже не ми се разправя с охраната на училището, те непременно ще се впуснат да ме гонят и обиждат ако река да се настаня в самия двор на училището (нищо че училището е обществена собственост, в този смисъл е и мое, аз също съм данъкоплатец, то се издържа и с моите данъци!). Получих сведения от ученици, че те днес ще се опитат нещичко да направят за да изразят открито позицията си спрямо рецидивите на директорски произвол в училището - макар това да е много опасно: защото класните ръководителки ще бъдат инструктирани (според репресивния управленски подход на властващата директорка) да наказват сурово ония ученици, които дръзнат да проявят известна симпатия към своя довчерашен учител по философия, уволнен по толкова несправедлив и грозен начин. За мен е много интересно да разбера дали е възможно в съвременните условия - все пак тече втората половина на второто десетилетие на 21-вия век, а мястото е "демократична", с извинение, и европейска България, която обаче ний имаме пълното право да наричаме знаете как: МУТРОЛАНДИЯ! - та значи за мен е изключително важно да разбера дали робският манталитет и толкова позорният страх са способни да парализират волята за съпротива у цяла една такава голяма общност от хора, каквато е нашето училище.


Много хора, много граждани ме запитаха кога точно през деня ще застана там, пред входа, кога ще се настаня - защото искат и те да могат да дойдат да ме подкрепят. Аз все пак нямам възможност през целия ден да стоя там (пък дори и да седя, аз ще си занеса стол и маса за подписката!), живот и здраве да е, ако се намерят не просто съмишленици, но и съ-действеници (иде от действие), които да решат да се включат в гражданския протест, тогава ще можем да организираме протестът да продължава през целия ден, но засега такова нещо аз самият не мога да си го позволя. По тази причина обявявам: в периода 11-14 часа ще бъда непременно там, тогава именно се сменят двете смени, сутрешната и следобедната, затова избирам този времеви отрязък за провеждане на протеста си. Та да знаете де, това се отнася за ония, които се решат все пак да дойдат, имам предвид гражданите. Макар че в нашите родни условия да знаем, че трудно някой сънародник може да бъде предизвикан от някакво безобразие дотам, че да се види принуден да си развали рахатя, да стане от дивана и да положи съответните усилия за да отиде да протестира; знаете моята теория, че масовият българин е толкова търпелив, че се надига от дивана си да протестира само когато властта му вземе дори и хляба (и, респективно - сиренето и сланинката!), а докато има хлебец за дъвчене е цяло чудо някой да стане от дивана си да протестира; и то за такива вятърничави неща като свобода, справедливост, човешки правдини и пр. Толкова по този въпрос, че да не взема да си позволя да кажа нещо непатриотично, което ще засили тъй естественото отвращение у масовия народ от такива хора като моя скромна милост, дето очевидно са способни, дето се вика, "да ни запалят чергата" - шарената и дрипава черга на нашето презряно спокойствие и безразличие.


Никой няма да посмее да дойде да протестира и поради тая причина: ето, аз, примерно, бях единственият, който се осмели да протестира когато преди време директорката опраска един друг учител, именно инж. Калин Христов. Опраска го по безцеремонен начин, аз си позволих да кажа открито какво мисля за този волунтаристичен акт, е, след това моите собствени злочестини се засилиха дотам, че по-малко след годинка и аз бях опраскан, та народът знае тази закономерност, ето по тази причина и никой няма да посмее да каже нещо в моя защита, което няма да се хареса на директорката; затуй утре, докато тече протеста ми, в учителската стая, разбира се, ще се говорят все неща против мене - та изказващите се да направят още по-добро впечатление на директорката (това, знайно е, няма начин да не се отрази на сумата пари, която тъй достойните хора ще получат за т.н. "диференцирано заплащане"!). Е, що-годе достойните хора просто ще мълчат, нищо няма да говорят, което в така тежките психологически условия също е опасно, щото може да се изтълкува като липса на преданост спрямо "тъй онеправданата и тъй несправедливо обижданата" от тоя там "лош човек" наша любима директорка, нали точно така ще бъде възприето? А това, знайно е, също е крайно опасно. По тази причина ще се наложи всички ако не да говорят, изразявайки с думи преданост към директорката, поне да въздишат така изразително, че въздишките им да се възприемат пак в тази посока, именно да се тълкуват като знак на възмущение срещу "оня там лош човек", дето "поради своето безмерно его" се бори, видите ли, срещу нашата тъй добра и толкова смела при това директорка. Ех, какво повече да пиша, та тия неща, дето се казва, са "човещинка", не всички хора имат душевния и духовен ресурс в такива условия да се държат все пак що-годе достойно! Да, точно затова правя своята акция, своя граждански протест: за да помогна да се създаде благоприятна ситуация за това щото на всички хора от нашата училищна общност да им се наложи да заявят, така или иначе, своята позиция. Това, по моето разбиране, е целебно, то лекува малодушието, то обаче дава и шанс на мерзавците да се развихрят, абе има полза от това да сме небезразлични, да си мълчим и пр.


Ще взема и една-две кутии бонбони за да черпя за рождения си ден тия, които дръзнат в тази толкова интересна ситуация да проявят "безумна дързост" и дойдат да ме поздравят там, където съм се настанил да протестирам. Да, такива хора ще ги почерпя за смелостта и за достойнството, за немалодушието! Тъй че знайте, днес, на рождения си ден, ще си празнувам на мястото на протеста, там, пред училището, от което бях изритан по недопустимо грозен начин от авторитарната директорка, ще си празнувам рождения ден, протестирайки срещу произвола на властващите бюрократи от образователното ведомство. Аз фактически, протестирайки, го правя не толкова за себе си (мен вече ме опраскаха, при това цели два пъти!), а за да защитя тия, на които това още не се е случило, да, по този начин аз тях спасявам от опасността прецедентът да стане правило, сиреч, и тях да опраскат - стига някога да си "загубят акъла" дотам, че да дръзнат да кажат нещо, което няма да се хареса на отмъстителната директорка. Така е в нашия човешки свят, като се бори някой за правата си, този човек фактически се бори и за правата на другите; по тази причина следва да подкрепяме тия, които се борят за своите, а това значи и нашите човешки права, да, ама къде ти масовата родна и българска кратуна да се раздвижи дотам, че да почне да сфаща чак такива "мисловни тънкости"? Ето тази, по моето възприятие, е главната причина нашите общи български работи толкова много да не вървят: не сме солидарни, не проявяваме солидарност, сиреч, не умеем да си обединяваме силите - за да си защищаваме съвместно своите общи коренни, човешки, граждански интереси. На това основание общността ни е лишена от жизнена сила и обезмощява, губи силата си все повече; а бедното в такъв един аспект, като жизнена сила, като дух и пр. общество е бедно и във всякакъв друг аспект, в това число и в материалния такъв; нещата са съвсем прости, но колкото са по-прости и въпреки това не се разбират, толкова са по-съдбовно важни.


Е - сами предполагам, забелязвате това - чрез тази акция на граждански протест и на гражданско недоволство от беззаконията на една самозабравила се властваща персона фактически не признавам уволнението си и в така създалата се ситуация на дело си продължавам заниманията като учител, да, ето днес имам часове точно във времето, в което ще протестирам. Ами знайте и това: ще си продължа заниманията с моите ученици вече не в класните стаи и зали, а... пред двора на училището, от което бях изгонен; нещо повече, сами виждате, че моят граждански протест ще има характера не само на урок, но и на... изпит, да, в дните, в които протестирам, ще тече изпит не само за моите ученици и колеги, но и в някакъв смисъл и за цялата човешка и гражданска общност, която ме познава, знае за всичко, което ме сполетя. А всичко това ми се стовари на главата по една причина: че си позволих да се държа достойно, както повелява моят дълг на човек, на учител, на философ и на гражданин - и това беше възприето от властта като "скандал", като "престъпление", като "недопустимо държание"! Какво излиза: само който в нашите родни условия се държи недостойно, малодушно, страхливо, който няма душевната сила да се бори за правата си, да ги отстоява, той се държи "приемливо" и "нормално", така ли излиза, кажете нещо де, защо толкова мълчите, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Къде, моля ви се, е доказано, че и в нашите съвременни условия който се държи като свободна, а това значи достойна личност, е "престъпник", върши "престъпление" - давате ли си сметка докъде сме я докарали, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки щом точно така мислим?!


Та днес значи ще си провеждам съвсем открит урок и дори изпит по човешко и гражданско достойнство, ще го провеждам, по понятни причини, там, на улицата, но какво ни пречи да си преподаваме най-ценните уроци и изпити тъкмо на улицата - след като това е фактически забранено в нашите училища?! Та този мой открит урок и изпит обаче е не само за учениците и за колегите ми, а и за цялата общност, включително и тази, дето е извън училището (училищата неслучайно са обществени по характера си заведения и институции, да не говорим за това, че са духовни такива, което у нас хептен не се разбира!). Аз, бидейки заклет учител, често си позволявам да изнасям своите уроци (и изпити) не само на учениците си, но и на цялото общество, мнозина съвсем се провалят на уроците и на изпитите ми. Ето, примерно, в подписката, която предложих (Виж: Стоп на имитацията на реформи в образованието!), до този момент са се подписали само... 9 човека! Аз имам 5000 фейсбук-"приятели", има и специална фейсбук-група, създадена в моя защита, там има 1140 члена, училището, в което до оня ден работих (и пак, разбира се, ще работя!) като учител по философия, се състои от 900 ученика и от около 100 учители и възпитатели на младежта и друг персонал; правете си сметката за годините на моето славно 34 годишно учителстване на колко народ съм преподавал, това са може би вече десетки хиляди човека, бивши мои, така да се рече, възпитаници, да не говорим за това колко много хора ме знаят по друг повод, та значи от цялата тази многохилядна общност само... 9 човека до този момент намериха душевна сила да отделят петнайсет-двайсет секунди време за да погледнат кратичката петиция и да си положат подписа: какво ви говори това, а, кажете ми де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, недейте да мълчите чак толкова много и така глупаво?! Какво, излиза, че у нас прекалено много са... идиотите, така ли излиза, пак вас питам, а, отговорете ми де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Какво излиза, в пълно недоумение съм, аз виж дам в това нещо проява на някаква дебилност, друго обяснение за момента не мога да дам. Да, нека да го тълкува всеки както иска, според съвестта и според акъла си, хич на никога не ща да се мазня или подмазвам!

Абе аз наистина няма да променя нито хората, нито света, нали така, той, светът, ще си остане пак толкова лош и несъвършен и след като мен вече няма да ме има, не си мислете, че съм чак толкова глупав че да не разбирам дори и това! Но пък мога и да го променя поне малко, а, за света говоря, а за промяната на самите хора нека те самите да си отговарят. Нека да се държи както си иска, това кой как се държи, кой какво прави, показва колко той самият струва, това поне е безусловно, нали така, кажете де, вас питам, за вас това се отнася, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Да не си помисли някой друг че питам него, не, аз винаги питам моите тъй мълчаливи събеседници, именно въпросните уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тях поне да питам няма лошо, а вас ви оставям на вашето спокойствие и на вашето... безразличие. Когато един ден обаче България загине, знайте: и вие със своето безразличие и безхаберие сте допринесли за това. Едва ли България ще загине де, аз лично не вярвам че това ще стане, но работите са толкова зле, че много хора не без основание мислят ето какво: само Бог изглежда вече може да ни опази от тази злокобна възможност! Аз не мисля като тях, но знам и признавам, че те имат доста основания да мислят по начина, по който мислят.

Ами стига вече, да спирам с писането, че нищо чудно някой да вземе да ме даде под съд за това, че всеки ден ви тормозя да четете толкова "безобразно дълги" и при това "съвсем безполезни" текстове, които при това имат наглостта да ровят в душите ви, а това е свята и прекалено лична територия, нали така, а, пак вас питам, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Заслужавам ли съд за тия мои гаври, кажете де, отговорете? Мен ме уволниха и за това, че съм се бил гаврел с учениците си като съм ги бил принуждавал да мислят, това е едно от моите непростими "престъпления", ето, за него най-вече ме опраскаха. В българско училище учениците да мислят свободно е нещо непозволено. Това да мислиш свободно (да не говорим за това да се държиш свободно, да постъпваш свободно, да говориш свободно - като подобава за свободно живеещия човек!) в българско училище е не само престъпление, но то е дори и грях! В българското училище младите могат само по-ефективно да затъпяват и да опростяват, да простеят, да бъдат заставяни да правят глупости и простотии, ето това е разрешено, то явно е за предпочитане! Нали така, кажете де, отговорете какво мислите по този въпрос, вас пак питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!

Ами хубав ден ви желая! Бъдете здрави не само физически, но и душевно, дори духовно, нека и духът ви да е колкото се може по-здрав, това си позволявам да ви пожелая за днес! В този днешен ден, казахме, пред централната врата за двора на ПГЕЕ-Пловдив-ТЕТ-ЛЕНИН ще се проведе открит урок и изпит по личностно и гражданско достойнство, ще провежда този практически урок и изпит наскоро уволненият от това училище негов учител по философия, именно моя скромна милост. На рождения си ден ще провеждам този урок и изпит, не забравяйте и това, ще нося бонбони - за да почерпя ония от колегите си и от учениците си, които заслужават да са мои колеги и ученици - и дойдат да ме поздравят не за друго, а само за рождения ми ден! (Виждате колко голем подлец съм аз, нали така, масов българино: подкупвам с бонбони ония, които дойдат на протеста ми, които дръзнат да имат смелостта или дързостта да уважат и откритият ми урок, и изпита ми!) Ще черпя с бонбони всички ония, които днес имат смелостта и немалодушието да победят страха, да счупят неговите вериги, да се освободят от неговата задушаваща прегръдка! Тоест тия, които издържат днешния толкова важен по моето разбиране изпит...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

13 коментара:

Анонимен каза...

Вие сте нашите очи, ум и съвест. Бъдете винаги всичко, което сте! ЧРД!

Каталина Златарева‎

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря много за толкова незаслужения комплимент! :-)

Анонимен каза...

Бъдете Жив и Здрав! Душата ме боли,че в нашата Родина, не разбират колко сте прав. Жалко е, че хората, които Ви разбират, не намират начин да Ви помогнат в действителност, а не само на думи. Все пак Ви желая Здраве, Здраве, Здраве!!! ЧРД!

И.П.

Анонимен каза...

Този ден, който може да не е толкова различен, пожелавам да е ново начало в живота ти.

Живот, в който не проблемите са по-малко, а силите ти за превръщането им в спомен, са по- големите.

Живот пълен с предизвикателства, здраве и любов!

Анонимен каза...

Честит Рожден ден, драги г-н Грънчаров! Да си здрав и неуморен, да гледаш "философски" на нещата и дано правдата да възтържествува "и на клеветата строшава зъбът."

Анонимен каза...

Честит рожден ден,г-н Грънчаров и не се учудвайте толкова-"преклонена глава сабя не я сече",а пък тя е доста отмъстителна...

Анонимен каза...

Честит да сте, г-н Грънчаров! Желая Ви много здраве, много късмет, много успехи и най-вече много сили, за да продължите да борите статуквото и закостенялата система /визирам най-вече образователната такава/! Дерзайте и наздраве!

P.S. Два пъти подписвам петицията Ви, но не ми се получава, името ми не излиза, а не съм го скрила 😞 Надявам се, че е само временен бъг, а не е спряна. Успех!

Н.Б.

Анонимен каза...

Честит Рожден Ден ! Бъди жив и здрав и уверено следвай пътя който вървиш на достоен човек! Нека съдбата е благосклонна към теб и ти поднася само прекрасни подаръци на които да се радваш с душата си!

И.Делчева

Анонимен каза...

Честит рожден ден на един философ и човек с гражданска съвест! Пожелавам Ви здраве и сили, творчески успехи и семейно щастие! Рядко посещавам Пловдив, иначе щях да дойда днес на мястото ,където ще бъдете.

Е.Андреева

Анонимен каза...

Ч.Р.Д. С пожелание за много здраве, щастие, късмет и много-много Любов и Благополучие. И нека се сбъднат всичките ви мечти. Годината ви на Полагане на някакви усилия и Недоволство от постигнатото отмина. Влизате в Лична година 5. Годината през която ще пътувате най много от 9 години назад. Път, Промени, Пътешествие, Разнообразие и Авантюри…при вярна р.дата … 🙂

Н.Богданов

Анонимен каза...

Бъдете здрав и успех!

Анонимен каза...

Честит рожден ден,Господин Грънчаров!!!Жив и здрав бъдете и да Ви съпътства само радост🙂🙂

Ст.Суански

Анонимен каза...

Честит ти Рожден Ден, скъпи, свободолюбиви, светлоразумни Приятелю, Ангел Грънчарове! Бъди жив, здрав и все така и толкова непримирим, борбен и честен.... Все тъй и така... истински човечен, правдолюбив... Съжалявам, че не мога да бъда и физически до теб сега, а, само духовно и с въображението си! Дано се намери поне един смел ученик... поне един достоен учител от ПГЕЕ да наминат към теб, да те поздравят, да те подкрепят... Знам, че няма да се отчаеш... :-)

Знам... и тъжа с теб затова... и не преставам да се надявам, че това ще се промени... ще мръдне... Ще светне над Пловдив... а и над България... Ще се озари... и тя ще тръгне... Ще тръгне с огромни и мощни стъпки нагоре... :-) Това ме крепи... А знам, че и тебе!

То човек, като почне да слага главните, вместо обикновени букви не следва да се спира май... дорде всичките букви не станат главни в изразяването му... :-) Интересен феномен....а...:-)

Владимир Петков

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ