Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 1 април 2017 г.

Днешният 1-ви април и при нас, въпреки проблемите ни, мина в майтапи, лъжи, шеги и неподправено веселие!



Днес цял ден сме със старата ми майка - и си говорим за какво ли не; майка ми е много сладкодумна, цяла седмица си стои предимно сама, много неща са й се насъбрали да ми ги каже и по цял ден ми говори за какво ли не. Интересно е, че на нейните години разсъдъкът й, слава Богу, е напълно здрав, не се повтаря с приказките си, за разлика от една съседка, която понякога ни идва на гости, която, милата, е доста зле и непрекъснато повтаря все едни и същи неща, разни истории и пр., които ние ги знаем наизуст, но тя ни ги повтаря всеки път като дойде. Но майка ми говори за все нови и нови проблеми, разговорите ми с нея са ми много приятни - и все нещо ново научавам. Тай искам да ми дам пример за това какви духовити разговори водихме с нея днес.

Аз дойдох тази сутрин към 9.30 с колата от Пловдив. От няколко дни (Дали не измръзнах на течението на моите протести, за които милата ми майчица нищичко не знае; тя не знае и за уволнението ми, разбира се, не съм урод някакъв да й кажа и за това - знам много добре, че щом разбере за уволнението ми, тя няма да мигне от този момент нататък, а това при нейното крехко здраве ще я довърши!) та значи от няколко дни ме боли кръста, дотам, че ходя малко изкривен, а при ставане от стола или от дивана болката е най-силна. Е, с пристигането ми майка ми забеляза здравословния ми проблем и започна да ми дава настойчиви съвети как да се лекувам, какви билкови настойки и мазила трябвало било да сложим за да се лекувам и пр.; след час-два на мен, разбира се, ми писва от тази тема за разговор и понеже в един момент по телевизора казват, че днес е 1 април, ден на лъжата, а майка сама страда от болки в кръста, аз в един момент се сещам, в съзнанието ми се ражда великолепна идея и аз казвам:

- Майко, ама ти ми се върза на лъжата, нали, ето, виж, изобщо не ме боли кръста, ама аз хубаво те излъгах, по случай деня на лъжата го направих, а ти ми се върза, ех, какъв добър лъжец съм бил, браво на мен!

Майка ми ме гледа невярващо, а аз многократно й демонстрирам, че мога да стана от дивана "без никакви болки", аз си зная как ставам и какво чувствам, но се хиля като олигофрен, майка е на път да ми повярва, че нищо ми няма, но за всеки случай ми казва ето какво:

- Ами ти кога всъщност ме лъжеш, сега че уж нищо ти нямало или одеве като ми викаше, че те боли адски кръста, коя от двете лъжи е истинската?!

Аз се превивам от смях, получава се хубав логически парадокс, питам я:

- Ти кое мислиш че е лъжа и кое е истина, сама прецени де!

- Ангеле, с тия работи шега не бива, моля те, не ме бъзикай, че с гявола шега не бива (майка ми точно така изговаря думата "дявол", по нашенски звучи точно така: "гявол")!

- Не, истината е, че изобщо не му боли гърба, ама се майтапя, зер, 1 април е, да се пошегувам, бъди спокойна, нямам проблеми с кръста - отвръщам й аз усмихнат.

Ала тя пак не вярва; в тоя момент на мен ми идва на акъла още по-екстравагантна идея и понеже си падам по тия неща, по експериментите де, й викам:

- Майко, остави тоя проклет кръст, той изобщо не ме боли, излъгах те, преструвах се, че ме боли кръста, но има още нещо, което е по-важно: директорката оня ден ме уволни от работа, самата истина ти казвам, бях решил да крия като предишния път, но ето, налага се да ти кажа истината, вече съм уволнен, това е положението! - казвам тия думи, правя това признание, разбира се, хиля се колкото мога, щото не е шега тая работа, да й кажа толкова жестока истина, майка ми няма да мигне ако ми повярва, ако не я убедя, че това е първоаприлска лъжа, но го правя това признание и ми олеква на сърцето, щото все пак не е хубаво да се лъже; майка ме гледа вече със съвсем сериозно лице и ми вика:

- Ангеле, моля ти се, с тия работи човек не бива да се шегува, гяволът, проклет да е, си нема работа! Ти истината ли ми казваш сега, че ме преряза корема, или се майтапиш, моля ти се, с това точно недей да се майтапиш!

- Не бе, истината ти казвам, какъв майтап?! Това, че днес е 1-ви април не се брои, сега ти говоря самата истина - казвам аз и в същото време се хиля като олигофрен, щото и мен ме прерязва сърцето: ами ако уж на майтап, пък не мога да успея да излъжа майка си, ако не успея да я убедя, че това е било първоаприлска шега, какво ще правя тогава?! Залогът е голям, не ща да причиня на майка ми толкова много безсънни нощи, които непременно ще я убият, затова именно й казвам със сериозно изражение на лицето:

- Не, този път нема шега, истината ти казвам: уволни ме другарката директорка! Факт. Не лъжа. Самата истина ти казвам!

Майка ми пребледнява, положението става сериозно. Тя дори почва и да се кръсти! Леле, ще се изложа, уж съм психолог, а да не мога да излъжа една 80-годишна баба! Викам й:

- Майко, ти как мислиш, коя е истината: дали са ме уволнили?! Има ли лъжа и коя е лъжата в момента: че са ме уволнили или че не са ме уволнили?! - пак почвам да се хиля истерично, белким истината не се осъзнае, не се открои, абе играя си с огъня, какво да правя, това е положението, истината е опасна за майка ми, трябва да я убедя, че е лъжа онова, което е истина - и че е истина това, което е... лъжа, абе аз се обърках съвсем, аз самият вече не зная кое кое е!

- Сине, гяволът си нема работа, моля те, Ангеле, престани! Леле, коремът взе да ме свива! Кажи истината че ще те перна, нищо че си вече на толкова години! Ще ми се хили той, я го виж ти!

- Майко, ти не се ли усети вече каква е истината?! Майтапя се, аз ако не се възползвам от деня 1 април да те излъжа, кога друг път ще мога да го сторя?! Разбира се, че те излъгах, че са ме уволнили, напротив, с директорката сме в превъзходни отношения вече, на нея изобщо не й минава в акъла тая мисъл за опраскването ми вече! Даже вече не можем да живеем един без друг, такива хубави отношения не сме имали никога! Как пък ще ме опраска, тя без мене вече не може - почвам да лъжа с упоение, щото залогът, казах, е голям! На живот или смърт ми се налага да лъжа вече!

Майка пак се обърка, тя е много интелигентна, умее да мисли, но не вярва вече на нищо, все пак майка ми, за разлика от целия женски род е прекалено интелигентна, точно затова нея точно трудно можеш да излъжеш, но и аз не се предавам де, знам добре, че интуицията й е превъзходна, ето затова, за да може да спи занапред, ми се налага да лъжа като дърт циганин! Лъжи, Ангеле, здравата, сега ти е паднало!

Спирам дотук. Как продължи разговора ни нататък нека всеки сам да се опита да си представи. Пък и не ми се пише повече. Майка ми уж вече ми повярва, че не съм уволнен, това на мен ми стига. Поговорихме си по тъй опасната тема. Това на мен не ми помага много, но някак ми олекна малко на сърцето. На момент даже самия себе си сякаш успях да излъжа, че още не съм уволнен, за малко да повярвам, че уволнението ми не е факт.

Такива работи! Хайде стига толкова! То гяволът си нема работа, нали така?! Чао и хубава вечер! И лека нощ! Майка ми си легна със спокойно изражение на лицето, бива ме за лъжец, нали така, какво ще кажете, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, я стига сте мълчали като темерути?! Що ли не зема да стана политик, а?! Ама то кой ли ще гласува за мене, ето, тъй правдивата ми подписка е събрала само 17 човека за седмица, но като почна да лъжа нищо чудно да успея да направя шеметна и бляскава кариера! Аман от истината, в нашето свидно отечество от истината никой не е преуспял...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

23 коментара:

Анонимен каза...

Не си постъпил добре с майка си! Да лъжеш и особено пък и майка си е тъпо и на връх уж този празник на лъжата ! Ега си й празникът! :-) Ти от нямане какво по-смислено да правиш си го сторил ...То ясно...:-) Избил си нерви...Дано е било и е полезно за теб...., а за майка ти ...Дан си мислиш...Ами, ако и тя те е излъгала, че ти е повярвала...За да не се тревожиш излишно ...и зарад нея..Каквото повикало, такова се обадило...А! ...И ...ти си най-умният....Пустата му тънка пръчица...:-) .Ма , майка....Нека е благословена!

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Да лъжа е тъпо, а да бях казал истината умно ли щеше да е?

Анонимен каза...

Хем си я излъгал, хем не, хем си уволнен, хем не! Ма аз от теб знам, че истината винаги е само една, Ангеле!
М.В.

Анонимен каза...

"За разлика от целия женски род е много интелигентна"?!До сега Ви подкрепях,но този груб,сексистки,недодялан коментар е твърде обиден!За протокола:мразя комунисти.Не генерализирайте така...

Анонимен каза...

Напълно подкрепям думите, които многократно сте казвали, че истината е най-голямото богатство. Опасявам се обаче, че в случая нарушавате този велик принцип. Прилагате го според интересите си. Затова, ето какво ще сторя: Ще си направя труда да напиша кратко писмо на майка ви - хартиено, разбира се, не електронно - в което ще й обясня как стоят в действителност нещата във вашето училище и с вашата конкретна ситуация. Ако се питате отде зная адреса ви, ще ви кажа, че на човек с управленско минало (ведь бяхте кмет!) никак не е трудно да се намери адресът!
Тъй като сте защитник на истината, няма да ми се сърдите. Истината ще ни направи свободни!

Ангел Грънчаров каза...

На другаря доносник от последния коментар: таваришч, разбира се, че за мен е пределно ясно, че вий, таваришчите, освен да лъжете и да убивате друго не умеете. И друго не сте правил, разбира се. В момента забелязвам, че желаете да прикриете убийството на моята майка с лъжлива теза за "защита на истината", което говори, че моралната Ви деформация е направо катастрофална. Вие сте урод, таваришч комуноид! Вие сте убиец! Когато убиете майка ми, знайте, ще преровя ако трябва цялата планета, ще Ви намеря, драга доносническа мижитурко, и ще Ви предам на правосъдието!

Ангел Грънчаров каза...

На другарката, която се е обидила заради "сексистка генерализация": другарко, нещо не сте разбрала, първо, текстът е шеговит и иронизира много неща; затова Вашият буквалистки прочит показва, че Ви липсва интелигентност (сиреч, давате пример, че тезата ми не е неоснователна). Второ, моята "сексистка генерализация" е пародия на знаменитото изказване на Наполеон "Всички жени са курви с изключение на майка ми - но да не забравяме, че и тя е жена!". Тезата, че интелигентността (мисленето) е мъжко качество не е моя, тя е отдавна известна, но това съвсем не свидетелства, както Ви се чини, за "умствената непълноценност" на женския пол. Жените може да отстъпват в умствено отношение на мъжете (не на всички мъже, щот има "мъже", които са значително по-глупави и от твърде неинтелигентни жени!), но те ги превъзхождат в едно друго, не по-малко значимо от интелигентността, отношение, кое по-точно е то оставям да решите самата Вие. :-) за целта ще Ви се наложи да помислите малко... :-)

Ангел Грънчаров каза...

На доносничката да кажа още нещо: другарко доносничке, между другото майка ми е твърде интелигентна жена и на доносническото Ви писмо едва ли ще повярва :-) Освен това Вие, разбира се, няма да се подпишете под доноса си. За да има ефект Вашата "правдолюбива" мисия на убийца ще Ви се наложи да идете лично да разговаряте с майка ми, кажете й всичко, което имате да й кажете лично, за всеки случай си вземете и нож, за да я довършите по-бързо, ведь нали вий, комунистите, сте "хуманисти" и прогресът ви се отразил в това, че вече убивате "по-хуманно". Пак да Ви кажа: Вие сте урод, другарко, радващо е, че не го съзнавате и така убедително го демонстрирате!

Анонимен каза...

Точно защото Ви липсва интелект,джентълменство и тактичност и действате като слон в стъкларски магазин,затова сте настроили всички против себе си и обиждате дори хора,които до вчера са Ви симпатизирали,защото сте себичен егоцентрик,всички са Ви длъжни и не понасяте критика,а иначе постоянно осмивате и критикувате,но Ви липсва самоирония.Загубихте ме за каузата си,колко мъдро и далновидно,браво,какъв психолог и философ!Само тесногръд човек от отминала епоха генерализира и обижда така.Дори няма значение по кого плюете,но Ви е хоби да сте нетактичен и единак.Аз бях до тук:)

Анонимен каза...

Няма да пиша на майка ви, не плачкайте. Исках само да проверя дали се страхувате от ИСТИНАТА. Оказа се, че да.

Анонимен каза...

И още нещо:

Няма да наказвам горката жена за ВАШИЯ кретенизъм. Вече е била достатъчно наказана да се сподоби с такъв коравосърдечен и жесток син.

Ангел Грънчаров каза...

Към умната другарка, дето е съчинила сълзотворното лъжливо излияние от 19:03 ч.: другарко, не е нужно да се опитвате на "краставичар краставици да продавате", имам предвид психологическият Ви напън да се правите на "разочарована". :-) Тъпо, много тъпо, Седларов! - това мога да Ви отвърна само. Второ, Вие сте анонимна, сиреч, безлична, личностите, които могат да имат личностни изяви от подобен род, не се срамуват от личността си като Вас...

Ангел Грънчаров каза...

Към другарката доносничка и убийца, дето е написала ето този изключителен по глупостта, мерзостта и лъжливостта си шедьовър:

Няма да пиша на майка ви, не плачкайте. Исках само да проверя дали се страхувате от ИСТИНАТА. Оказа се, че да.

И още нещо:

Няма да наказвам горката жена за ВАШИЯ кретенизъм. Вече е била достатъчно наказана да се сподоби с такъв коравосърдечен и жесток син.


Другарко, Вие имате литературни способности, така ли?! Или имате просто влечение към литературата, така ли? Това ли обяснява злобата и завистта Ви към мен?! Що не седнете да напишете нещо вместо да злобеете към мен?

Анонимен каза...

Майка ти може и да е умна, но ти я правиш на глупава. Жената се тревожи за теб. Ти вместо да й спестяваш истината, гледай да се върнеш на работа, да се спогаждаш с хората, като християнин човеколюбец. Ти човеколюбец ли си? Лъжеш ли? Какъв е смисълът от първоаприлската лъжа? Да стеснеш някого, да издевателстваш, забавлявайки се на реакциите му. Жената те обича. Ти си и син, а ей на, правиш си екперимент с нея. И ни караш и ние, заедно с теб, да и се посмеем. Тя ако разбере как сме се посмяли на глупавата и обърканост, сигурно ще ти се обиди. Ще се каже, сине, за смях ме направи, пред толкова много хора. Всички знаят, че си уволнен, само аз не зная... а пък съм твоя майка. Ще те пита, защо си уволнен и ще ти даде най-добрия съвет. Той, най-вероятно, ще е следния: сине, животът е кратък, и старостта е смирение, недей мамин, пропилява годините си в гонене на вятъра, грижи се за семеството си, обичай жена си, учи децата, и страни от лошите хора. От лош човек, хубаво няма да видиш, затова, като го посъветваш един-два пъти, както е казал апостола Божий, остави го... тъй би казала, милата женица. А ти, ти, шегобиецо мамин, би ли я послушал, би ли пролял сълза покаяние, би ли навел глава, вглъбен, и рекъл:от майчиният съвет, по-добро няма. Помисли, о ти Икарусе грецкий, как майка би рекла на син, как би казала: НЕ, Аче, на улицата по-добре, вън от академията, докторе горд.... не би, не би... Грънчаров. В името ви има чар, и ров, и грънци. Грънци! Ще възкликнете, вий Ангеле мамин. Грънци! Ще кажете, вий. Ама не, не грънци,а гръмци, гръмчаров, Гръмци! Не се ядосвайте. Не се косете. Малко остана до пенсийка. Ей го на живота отлетял във валс с госпожа Атанасова. В мисли и размисли, шеги и закачки. По съдилища, и в стачки. В класната стая, и на входа на рая. После пак в класната стая, и после пак все тая. Във ващо име, Грънчаров, има освен ров, може би и щипка отРОВа, бичиниш Сократов, за софисти и глисти, за бюрократи съадисти и за жалки кариеристи... Вашето дяло, историята ще го съди... ВАШЕТО дяло е почти огледало, на време размирно, на пяно хоро, безспирно. Ей на, на поет се превърнах. Вий Ангеле паднал. Глава си ударил, мозък разтресал, вий Ангеле, ме карате... да пиша, да пея, да плача, и да се смея. Вашето дяло, история пише. И ние, джуджета, въртим се във нея. Вашият ум, вашта култура, и сатира, вола, вашият размах, и поглед... вглъбен... лице на сова, очи на ястреб... що за Ангел, сте вий, вдъхновителю, драги.... да, всичко туй е един гоооолям майтап. Историята с майка ви беше забавна. Аз лично благодаря за нея. Хубаво е, че обичате майка си. Хубаво е също че сте сладкодумен и шегаджия... с поздрав, ваш читател...

Анонимен каза...

Продължавайте да пишете!

Анонимен каза...

Ако мога да дам един съвет: няма смисъл да се занимаваш тази гимназия, отиди пак в онова село, преподавай и пиши книги. Сериозно, аз това бих направил. Има хора с различни характери, варно е, но аз не бих издържал на такава война, на такова ниско ниво. Големите войни с големи идеи срещу големи началства имат смисъл... малките са като блато. Затъваш, омазваш се до ушите с кал, и свършваш задушен. Големите войни са като изкачване на планина, противниците са интелигентни, и растеш, докато се бориш... В България няма големи, но писането може да има по-голам ефект, отколкото малки спечелени битчици за насъщния...

Ангел Грънчаров каза...

Към последния таваришч едно малко въпросче: защо да е "толкова ниско" нивото на тази "война", таваришч? Наистина ли не разбираш или просто се правиш на идиот?! :-) Инак казано: идиот ли си и или не съвсем?! :-)

Апропо, всички тъй "умни" и "прочувствено-човечни" съвети, писани от анонимници, не мога да ги приема и даже няма смисъл да ги обсъждам: щото тия хора проявяват крайна морална нечистоплътност, такава, че дори сами се срамуват от нея - и от себе си!

Оня, който сам се срамува от собственото си поведение и въпреки това си го позволява, не заслужава да бъде разговаряно с него... щото разговарящият може да се оцапа като се принизи и падне до тяхното ниво...

Анонимен каза...

Да ти кажа честно, може и да си прав. Ама срамът е и нещо хубаво. Трябва да се съгласиш с това.

Ангел Грънчаров каза...

Естествено че ще се съглася: срамът е нещо много хубаво даже! Когато един мерзавец осъзнае че прави мерзавщини и по тази причина почне да се срамува, това е първата стъпка към поправянето му, към отказването му от мерзавщините. Желая ти успех в тази посока! Един ден може и да станеш личност, която няма за какво да се срамува - понеже е преодоляла склонността си да прави мерзавщини...

Анонимен каза...

Не си постъпил добре с майка си! Да лъжеш и особено пък и майка си е тъпо и на връх уж този празник на лъжата ! Ега си й празникът! :-) Ти от нямане какво по-смислено да правиш си го сторил ...То ясно...:-) Избил си нерви...Дано е било и е полезно за теб...., а за майка ти ...Дан си мислиш...Ами, ако и тя те е излъгала, че ти е повярвала...За да не се тревожиш излишно ...и зарад нея..Каквото повикало, такова се обадило...А! ...И ...ти си най-умният....Пустата му тънка пръчица...:-) .Ма , майка....Нека е благословена!

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Да лъжа е тъпо, така е, а да бях казал истината умно ли щеше да е?

Анонимен каза...

Бе, как ще е! Ти луд ли си, или мен искаш да сториш луд :-) Анчо! Цяла нощ съм ви мислил с майка ти....А и за кръста ти ...Сетих се защо е ...Тази стена... до която всъщност си се ...защитил....Тя те е настинала! Защото е студена! Защото е поела нощния студ и, защото не е била стоплена по обяд още....Също и столът ти е изиграл и ти играе лоша шега на гърбинката...Повярвай ми...Изходът?! Ами послушай майка си и си мажи кръста с каквото ти каже...От мен - първо, наистина внимавай със стола ....второ - па, сложи си, или си слагай около кръста топъл пояс...шал ли ще е вълнен..или вълнен пуловер....измисли го...Това е цяла здравна наука на...колкото и да ни е чудно ...на бюрократа, или и на човека стоящ до бюро! Сещаш ли се защо , ако зад гърба му има стена , която му дава уют и психична подкрепа, но може да му вземе здравето , той слага на нея - изолиращ лист!Колкото по-дебел и плътен, толкова по-спираш пиенето на топлина, на аурата и на чакрите му на човека!?И дан си мислиш, че не съм наясно кое ще ти реши радикално проблема - връщането ти на работа, разбира се! :-) Ма, кат има и дорде виреят глупави, злобни, подли и мракобесни директорки ...толкова смехотворно и глупаво с двата крака хлътнали да издават уволнителната си заповед от деня, когато си бил на работа и си вземал часовете си ...ще е трудничко да се получи ми се чини....Това същество наистина е не, само безкрайно тъпо и незаслужаващо поста си! То не е учител! А видно е , че не става, дори и за администратор!

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Мерси, приятелю, ще последвам съвета ти за пазене на здравето (и гърба)! И за другото си прав!