Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 10 април 2017 г.

Безразличието е нещо страшно, то убива не по-малко от лъжата, безразличието е истинското зло!



Пример за това колко злотворна е лъжата дадоха снощи в едно телевизионно предаване родителите на убитото, на починалото след ритник в корема от свой съученик-побойник момиче: и учителката, и директорът на училището, в което стана тази история, не са казали нито на родителите на момичето, нито на лекаря от бърза помощ, че то е ритнато в корема от свой съученик, "спестили" са това нещо, премълчали са го; в резултат са загубени няколко съдбоносни часа, лекарите в "Пирогов" са загубили безценно време да търсят причината за толкова тежкото състояние на детето, изследвали са го в погрешна посока ("проблеми в главата" щото при припадане по-късно момичето си било ударило главата в радиатор, а се оказва, че черният му дроб е бил пукнат от ритника!), е, това дете сега можеше да е живо ако учителката му и директорът на училището са казали истината веднага. Ако не са се опитали да я премълчат. Виждате ли колко страшно може да стане, какви ужасни последици може да има когато някой си позволява да укрива истината, когато си позволява да лъже!

На второ място, забележете, в случая лъжците са учителка и директор на училище, лъгали са възпитатели на младите, което пък е съвсем недопустимо! Представяте ли си докъде сме стигнали щом вече лъжат даже и тия, които имат за свой дълг да възпитават младите, да ги учат на това, че не бива да се лъже! Давате ли си сметка колко страшна е деморализацията в българското училище щом е възможно да се случват такива неща: учители да лъжат!

И учителите са хора, така ли?! И тям нищо човешко не е чуждо, това ли ще ми кажете?! "Човещинка" е да се лъже, така ли смятате?! Извинително е да се лъже, все пак няма да пропадне света от някаква лъжа, не е толкова голям грях да се лъже - и вие ли така мислите?! Да, ама ето, дава ви се пример: лъжата е способна да убива даже!

На трето място не ви ли е поне малко страх от тази кошмарна агресия, която се шири из нашите училища, ето, не е рядкост у нас деца да убиват деца, децата са подивели и побеснели, бият се в междучасията помежду си, удрят се така, че ето, това момиченце беше ударено толкова жестоко, че след няколко часа умря от разкъсване на черния дроб! Как е възможно да се стигне до такова страшно насилие в училищата, коя ли е истинската причина за разгула на агресията в нашите училища - какво мислите по този въпрос?! Просто "има деца-побойници", има "невъзпитани деца", винаги и имало и сега има - това ли ви е обяснението?! Да, това ли ви е успокоителното обяснение, а? И вие ли предпочитате да се заблуждаваме, да се лъжем относно това коя е истинската причина за тази страшна агресия, която върлува из нашите училища? И вам е безразлична истинската причина за тази брутална и тотална агресия в училищата, която вече не може да се удържа под контрол, така ли да ви разбирам?!

Аз пък, понеже от 34 години вече съм учител и точно затова зная истинските, действителните причини за кошмарната ситуация в училищата, ще ви кажа коя е главната причина за това тежко състояние: главната причина е тази, че позволяваме нашите деца (и внуци) да бъдат третирани в училищата ни по един прекалено антихуманен, репресивен и агресивен начин, самата образователна и "възпитателна" система у нас се опира на насилието, на репресията, на грубия натиск! Да, образователната ни система е не само командно-административна и бюрократична, тя е насилническа, тя е репресивна, тя е терористична! И щом като в рамките на системата децата и внуците ни всекидневно са подложени на ужасен натиск, на агресия, на непоносим тормоз (да учат насила, да им бъдат тъпкани главите с непотребна обременителна информация, да бъдат пречупени, да станат послушни, да бъдат тормозени от учителките ако не са покорни и т.н., нали знаете какво общо взето става в класните стаи на българските училища?), щом като значи (нали следите мисълта ми?) фундаментът на нечовешката система е насилието, то ето, насилието поражда насилие, злото поражда зло - и самите деца, бидейки вече "продукти" на насилническата система, започват помежду си да се тормозят взаимно, семената на злото, които учителките сеят в душите им, започват да дават своите кошмарни плодове! Насилието, репресията, гаврата, тормозът отдавна са станали център, около който се върти училищния "живот" - ако този кошмар, в която са поставени децата ни, изобщо може да се нарече живот! Не е така, "преувеличавам", така ли ви се чини?! Има и "добри учители", това ли ще ми отвърнете? "Абсолютизираш", Грънчаров, не си прав, не е вярно, че насилието е оста, около която всичко се върти в рамките на нашата "образователна" и "възпитателна" система на държавното образование - това ли ще ми речете, а?

Никой в рамките на насилническата и така агресивна най-вече спрямо самобитността, спрямо индивидуалността на децата система не пита за нищо младите, децата, учениците. Никой и учителите не пита за нищо. И родителите никой за нищо не ги пита. Системата е устроена така "мъдро", че всичко в рамките на системата се решава от чиновниците, от министерските бюрократи, те решават какво да учат вашите деца, как да го учат, те пишат безкрайни инструкции, наредби, правилници и заповеди, регламентиращи всичко, цялата власт е в тях, а учители, родители, ученици са безгласни букви. И всичко според канона на системата трябва да става насила, авторитарно, чрез зверско мачкане и тъпкане на душите на децата; е, може учителите и да "либералничат" малко, да лицемерят, авторитаризмът им може да е кадифян, да е облечен в кадифе, но общо взето в училищата, в класните стаи трябва да има външно налаган ред, добиван чрез система от насилнически и репресивни мерки, шантажи, гаври, да, страхът е онова, на което се крепи "правилното функциониране на системата". Репресивната и агресивна система "правилно функционира" когато има страх, няма ли го страха, системата пропада, мигновено отива по дяволите! Децата трябва да са наплашени та да са послушни, е, наплашените от нечовешката система деца натрупват в душите си такава жажда за мъст, натрупват такова адско напрежение, че в един момент това в крайна сметка съвсем страшно напрежение избива навън - и те почват взаимно да се мачкат, да се бият, да се тормозят, да се ритат и то така силно, че да си пукнат даже дроба и бъбреците! Да, биещите се, тормозещите един друг деца са "образцови продукти" на системата, те са усвоили нейния модел! Каквото повикало, такова отговорило - нали такава е нашата иначе мъдра поговорка?!

Да се върнем на разказа на тази майка и на този баща, чието дете беше убито от друго дете, беше ритнато така от свой съученик, че след няколко часа почина. Те казаха в това толкова мъчително интервю, че в занималнята нямало никакъв ред, била същинска лудница, всички деца викали, крещели, имало ужасен шум и пр., докато в редовните часове учителката поддържала "възхитителен ред", същите деца там били съвсем мирни, послушни, кротки и т.н.; излиза, че учителката в занималнята не е "добра", тя не умее да въдворява тишина, тя не успява да мачка децата така, че да й имат страха и, треперейки от страх, да са послушни и кротки - нали така излиза по разпространената логика, която изповядват и тия родители, които дадоха такава свидна жертва пред пиедестала на насилническата система?! Учителката, която успява да въдворява "образцов ред", е "добра", онази, която е изпуснала от авторитарен контрол децата, която ги е "отпуснала", е "лоша", защото тя е виновница за хаоса (хаоса, анархията у нас винаги ги свързваме със свободата, нали така "мислим" почти всички у Нашенско?), благодарение на който тия две деца са се сбили, а едното ритнало другото така, че го убило! Сега тази горката учителка, имам предвид "лошата", "причинителката на анархията" в занималнята, ще пострада и то "съвсем справедливо", нали така излиза?! А не стоят ли нещата по-сложно, докога ще се задоволяваме с толкова простите, ала в корена си неверни "всичко обяснителни" пагубни - и в корена си изцяло неверни! - наши тъй успокоителни разбирания?!

Видяхме, истинската причина за всичко е друга: целият модел на "образование" и "възпитание" у нас е тотално сбъркан, погрешен, порочен, той е насилнически, репресивен, опира се на агресията спрямо личността на децата, а насилието ражда насилие, репресията - репресии, агресията - агресия. Лудешката, абсурдна, насилническа, агресивна обстановка в училищата, забележете, е съвсем естествен резултат на ситуацията, при която самонадеяни пазванти, наречени, кой знае защо, "учители" и "възпитатели" (вече не ги наричат дори и така, ами ги нарекоха "педагогически специалисти" или "персонал", моля ви се!) тормозят, натискат децата да учат, а децата даже безсъзнателно, ала непрекъснато се съпротивляват срещу този насилнически, не уважаващ правата им модел на "образование" и "възпитание"! Докато това не се разбере и признае всички разговори за това как да поправим работите в катастрофиралата, в банкрутиралата по всички линии система на "образование" и на "възпитание", ще бъдат такива, каквито обикновено и са: ще бъдат преливане от пусто в празно и "чесане на езиците". Ще се израждат в празни приказки. Ще пораждат лицемерие и фалшива "загриженост". Щом си позволяваме да лъжем (и дори самите себе си да лъжем!) относно истинската причина за толкова тежкото реално и действително състояние в българските училища, то ще продължаваме да берем тия ужасни плодове на въпросната така нечовешка "образователна" и "възпитателна" система!

Спомнете си началото на това разсъждение: лъжата винаги е злотворна, лъжата убива, лъжата поддържа и крепи кошмара, в който живеем, от който страдат най-вече нашите деца и внуци, подложени в училищата ни на едно нечовешко третиране, поради което и самите наши деца и внуци са не само ощетени и осакатени за цял живот, не само стават умствени, емоционални, личностни инвалиди, но и се озлобяват, стават недобри, агресивни, стават бездушни, безчовечни, бездуховни, неспособни да мислят, да търсят истината и пр.! Сфащате ли сега как стоят нещата, каже ми де, защо така мълчите, вас питам, драги и уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки, защо пак се умълчахте гузно и този път, както и всеки друг път когато ви попитам за нещо истински важно, за нещо съдбовно важно?!

Мълчете си, майната ви на вас! Ето, аз от две седмици протестирам всеки ден на улицата срещу отвратителното състояние в българското образование, протестирам срещу всевластието, злодеянията, произвола, терора, гаврите и беззаконията на самозабравилите се министерски и директорски "образователни", простете, бюрократи, боря се за онова, което ще спаси нашите деца, боря се за свободно образование, боря се за свобода в образованието, за допускането на съвършено нов, модерен, забележете, изцяло човечен, напълно хуманен, най-адекватен на съвременните нужди на младите образователен и възпитателен подход, но някой да не би да се е трогнал, някой да се е размърдал да иде, примерно, да се подпише в подписката (виж Стоп на имитациите на реформа в образованието!), съдържаща моите искания?! (Само 25 човека се подписаха в тази епична подписка за две седмици, представяте ли си какво страшно бездушие и безразличие към истинските проблеми в българското образование тресе публиката у нас?!)

Такова, дето се казва, е положението. Безразличието е нещо страшно, то убива не по-малко от лъжата! Безразличието е истинското зло: щото то ни прави и търпеливи спрямо всичко, и спрямо самото зло, и спрямо тъй наглите злосторници на власт, които са се самозабравили, и спрямо лъжите, в които сме потънали до шия, в които се задушаваме. Да, страшно, кошмарно и пагубно е тресавището, в което сме затънали до шия, тресавището на нашето колосално потресаващо безразличие към всичко, а най-вече към истински важните неща! Да, от глупостите, от дреболиите, от простотиите се вълнуваме, обръщаме им внимание, към тях не сме безразлични, за тях се вълнуваме, но за истински, за съдбовно важните неща изобщо не ни пука! Е, ще си платим цялата цена ведно с лихвите за това потресаващо престъпно безразличие към истински важните неща, което сме позволили да овладее душите ни!

И тъй, истинският виновник за убиването на онова момиченце не е неговата нещастна учителка в занималнята, която, видите ли, била толкова "слаба" и "лоша", че не могла да въведе един здрав ред! (Тя е обаче много виновна за това, че си е позволила да укрие истината за това, че момичето е било ударено в корема от свой съученик, но го е направила, скрила е, "утаила" е тази истина и с това е спомогнала за неспасяването на детето от лекарите; но да се лъже в изцяло безчовечната, прогизнала от безчовечност и изцяло насилническа система е "най-извинимия грях", нали така?!) Истинският виновник за убиването на онова момиче не е и момчето, което я е ритнало в отговор на това, че тя, видите ли, първа го била ударила, а пък той се почувствал длъжен, "бидейки кавалер", да й го върне тъпкано - и двете деца се държат така лошо защото така да се държат ги е научила системата, в която тия нещастни деца са поставени. Истинският виновник за погубването на този млад живот не е обаче и въпросната нечовешка и насилническа "образователна" и "възпитателна" система, даже и бюрократите от МОН и директорите на училища, които са именно копоите и церберите на насилническата система, не са чак толкова виновни и отговорни за случилото се, виновни са за много неща, но и те не могат да понесат цялата отговорност за всичко. Но онзи, който трябва да понесе цялата отговорност за всичко сме... ние, да, ние, дето търпим, дето допускаме така да се отнасят със собствените ни деца в рамките на една, казахме, изцяло нечовешка "образователна" и "възпитателна", с извинение, система! Изворът на злото сме в крайна сметка самите ние: защото сме безразлични, щото понасяме и търпим, щото не си помръдваме "мозъците" да осмислим ситуацията и да вземем вярното, разумното решение за една подобаваща и човечна, достойна за човеци реакция. А то е едно-единствено, друго няма: трябва да се борим за истинска промяна в българското образование, промяна, която да промени така коренно цялата ситуация, че подобни ексцесии у нас вече изобщо да няма, да станат тия ексцесии и инциденти принципно невъзможни! Прочее, какво говоря, какви са тия думи, дето употребявам: "ексцесии", "инциденти", майчице мила?! Та това не са ексцесии и инциденти, та това е правило, това е всекидневие в българските училища?!

Ето ви още един, не по-малко фрапантен пример. Една самозабравила се директорка на училище си позволи за втори път да ме опраска, да ме уволни от училището, в което 17 години съм работил като учител по философия - и направи това на основата на изцяло лъжлива заповед за уволнение, в нейната заповед за уволнение няма и една вярна дума (дори и датата на издаването на тази заповед е лъжлива и фалшива!)! Да, казахме вече, че да се лъже в рамките на противочовешката система на "образование" и "възпитание" у нас е "детска играчка", то е "най-извинимия грях", то е чисто и просто норма на отношенията, да, да се лъже в българската система на "образование" и "възпитание" е вече правило и норма! (И който, ерго, не лъже, който казва истината, е "престъпник", който трябва да бъде незабавно опраскан, нали така излиза?!) Голяма работа, ний изобщо не вярваме в твоите "философски глупотевини", Грънчаров, че лъжата била убивала, не, не убива лъжата, тя, лъжата, напротив, е стожера, около който се върти нашия изроден "живот"! Без лъжи ний не можем да живеем, те, лъжите, за нас са като "въздуха и слънцето за всяко живо същество"! Ний ненавиждаме истината, Грънчаров, а ти, като си толкова голям привърженик на истината, видя ли докъде стигна?! Изритаха те, изхвърлиха те от училището като мръсно коте, опраскаха те, оставиха те без средства за съществуване, лишиха те от преподавателски права, мри сега, майната ти, стой си колкото искаш с проклетата истина!

Ний пък за разлика от теб ще си съществуваме не само с лъжата, но и с тиранията, с робството ще си съществуваме в идилия, безпроблемно в "сплотения колектив", ще търпим, ще понасяме, ако трябва ще се гаврим всеки ден с учениците си, да, ама ще си получаваме заплатите, няма да мрем като теб от глад - сфащаш ли сега къде е разликата?! Ти мри с твоята истина и свобода, с твоето скапано достойнство, ний пък ще си живеем и с лъжата, и с робството, и с тиранията, и с униженията, и с агресията, и с терора, и с гаврите, и със собственото си безразличие към всичко, да, ще плащаме тази страшна цена, но за сметка да това ще си получаваме заплатите!!! Виждаш ли къде е разликата, "премъдри" ми Грънчаров, нещастнико, хич не ни пука от твоите протести, ще се измориш да протестираш, щети писне, ще ни оставиш да продължим да си вегетираме колкото си искаме в нашето тъй уютно блато!

Да, позволявам си да критикувам не само бездушието и безразличието на цялото ни общество към истински важните, към съдбовно важните неща, но и си позволявам да бичувам и конкретните носители на това безразличие в една сфера на живота, в която е просто недопустимо да си безразличен и бездушен. Да, да си учител и възпитател на младите е именно тази сфера, в която е просто недопустимо да си бездушен, да си безразличен, да си търпелив, не само да понасяш гаврите и издевателствата, но и да си позволиш да ги упражняваш спрямо ония, които са по-слаби и беззащитни от теб: именно децата, младите, учениците са по-слаби от учителите! В противочовешката система, в която сме поставени, силният мачка слабия, властващият се гаври с подчинения си, а пък мачканите и слабите нима трябва да търпят всички тия гаври, откъде-накъде?! Ето, аз давам пример, че човек може и да не търпи безропотно гаврите, а има и такъв избор: да се бори, да покаже, че няма да позволи да се гаврят както си искат с него!

Показвам го това нещо и то на дело, стоя си аз там на мястото на протеста две седмици вече съвсем самотен (е, напоследък почнаха да идват разни хора да ме подкрепят, има знаци на известно раздвижване на... съвестите!), повечето хора минават и ме гледат както се гледа... "полезно изкопаемо", други ми чинат сеира, наблюдават само... "резила" ми, да у нас, в страната на бездушното и безразлично към всичко българско стадо е "резил" човек да се бори за правата си, в защита на достойнството си, у нас е правилно да търпиш, да понасяш гаврите, да кротуваш, зер, "Преклонена главя сабя не я сече!", Грънчаров, ти нима искаш да кажеш, че си "нещо повече от нас", че не си българин, че си "личност", а ний сме безлични, ти това ли искаш да кажеш, Грънчаров, мизернико неден: карауууул, тук един луд човек си позволява да обижда българския народ, бързо го арестувайте?! Я го виж ти, на личност ще ми се прави той, истината требвало да обичаме, трябвало да се гнусим от лъжата, за свободата и за правата си трябвало да се борим, я го виж ти, ти какъв си бе, ти за гаден европеец ли се мислиш бе, я го виж па тоа нещастник за какъв се мисли?!

Спирам дотук. Бъдете здрави! Дано написаното ви подбуди да се позамислите малко, да видите нещата от един по-различен ъгъл, това, убеден съм, че това няма да ви навреди. Успешна седмица ви желая! Нека да е хубав и този ден за вас, да благодарим на добрия Бог, нашият тъй великодушен и толкова човечен Спасител, който преди близо 2000 години страда и се жертва за нас - ала ний и Него Го предадохме, и с Него се погаврихме, и Него Го тормозихме, и Него Го плюхме, и Него Го разпъвахме! Всеки нека да избира сам от коя страна да застане, да, изборът е този: с Христос да бъдем, с човечността, с доброто ли да бъдем - или да бъдем против Него! Избирайте сами. Това ще правим тази седмица: ще ни се наложи да осъзнаем от коя страна фактически стоим. Няма тук тарикатлъци, тук нещата стоят така: или-или! Или си със злото и си насилник като другите насилници - или се бориш с насилието и с насилниците, трето тук не е позволено!

А с насилниците Христос ни показа как трябва да се борим: човешки, с добро, щото доброто може да победи злото! Да, доброто е по-силно от злото: противно на това, което си мислите обикновено! Истината също е по-мощна от лъжата, нищо че не вярвате в това. Истината винаги побеждава и тържествува, аз пък в това вярвам! Повярвайте и вие, помъчете се и вие да повярвате в това - и само така ще спасите душите си!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: