неделя, 9 април 2017 г.

Лёд тронулся, господа присяжные заседатели!



По повод на публикацията със заглавие Ако някаква истинска промяна у нас някога стане ще я направят само младите! днес проведох следния разговор с въпросния млад човек; оказа се, че той в момента учи в пловдивската ПГЕЕ (а не, както предполагах, да я е завършил вече!) и - забележете! - аз не съм му преподавал!):

Вече сте свързани с Г.А. в Messenger.

Ангел Грънчаров каза: Хей, майтапиш ли се като си писал, че А.Г. бил твоя идол? :-)

Г.А. каза: Не, господине! Съвсем не искам да кажа това. Уважавам това, че защитавате Вашето мнение.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че така възприемаш нещата! Прощавай, че пиша на "ти"... В момента ли учиш в ПГЕЕ?

Г.А. каза: Няма проблем и да, в 9 клас съм, специалност Микропроцесорна техника.

Ангел Грънчаров каза: Аз мислех че вече си завършил. Ако смяташ, че моя отзив в блога може да ти навреди в училището, ще го махна веднага. Няма проблем, само кажи, махам го. Не искам да съм причина да имаш неприятности в училище...

Г.А. каза: Не мисля, че това ще e проблем.

Ангел Грънчаров каза: Хубаво е, че мислиш така! Всичко добро! Аз ще изляза... Благодаря ти за подкрепата, за мен тя е много ценна!

Г.А. каза: Благодаря, всичко добро и на вас!



За несведущите откъде е тази фраза (използвана в заглавието), ето още информация за това кой е знаменитият Остап Бендер:



Апропо фразата "Лёд тронулся, господа присяжные заседатели!" се превежда на български ето как: "Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!".

И още нещичко, за вашето настроение:





Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Да, той е твой фен тъкмо защото не си го учил Грънчаров :)))) Ако го беше учил щеше да те мрази - както те мразят всички ученици в нашето училище, на които си преподавал някога или изобщо!!!!!!!!!!!

Пенсионирана учителка от тета

Анонимен каза...

Дълбоко не уважаема пенсионерке, доскоро работила в ПГЕЕ-Пловдив, лили попова!
Много си смешно, допотопно по манталитета си животинче, за срам на човешкия вид, от който по нещастни обстоятелства си произлязла!Нямаш никакви основания за какъвто и от, когото и да е страх, за да си анонимна тук!Или се срамуваш от името си! :-)
Ако това си ти, а не онзи вездесъщ, изхлопващ понякога твърде силно, понякога нулево, в редки случаи и доста положително :-)- миманс, дето умно коментира и артистично по страниците на блога, на добрия, на милион пъти по-добрия от тебе Учител: Ангел Грънчаров!Защото, само един миманстващ би имал декларираното си, наистина безпочвено, леко психично чалнато, но и силно неоснователно желание, тук да е "артистично" анонимстващ!Без, обаче, да се представя за друга, действително съществуваща душа! Абсолютно не морално, а и престъпно би било и е! В останалите случаи този, който го прави е жалка, безличностна мижитурка, или е въобще, без лице, страхливо, но пръдливо и то, силно вонящо, на нечиста личност, на страхливост, на мижитурщина - нищожество....Съвсем, съвсееем и точно, като тебе, лили попова!
Ха, спри се бе, гадна комунистическа колективистично-сифилистична гад и отврат! Безчовечна, жестока, бездушна и безкрайно възмутителна! Някой те е излъгал, очевидно злокобно, че си учителка! Как така си учителка, като мразиш, без абсолютно никакво основание истинския Учител и Хуманист Ангел Грънчаров! Абсурдно е и, защото никой твой ученик не ще те запомни с добро, такава, видно и от редовете ти: злобно-мразеща го вещица! А Ангел Грънчаров, го почита и ученик, на когото не е преподавал! Май нямаш пипето и за правилното сравнение...Предлагам да млъкнеш навеки тук, тъпа, злобна, жестока, възмутителна, изкуфяло-изкукуригваща и анонимно-гадорийстваща безличност!
Както забелязваш предложението ми, не е никак шеговито! Нали!

2017.04.10г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

ЗАБЕЛЕЖКА от мен: Не е, разбира се, доказуемо (освен психологически и нравствено!) предположението на приятеля ми г-н Петков-Трашов от Варна, че зад анонимната "Пенсионирана учителка от тета" се крие въпросната реална особа. Разбира се, ако някой се чувства крайно засегнат от неговото допускане, не му пречи да излезе от анонимност и да реагира според себе си, да опита да се защити, да си съхрани честта и достойнството, стига, разбира се, да държи изобщо на такива неща. (Ний специално смятаме, че думата "вещица", която е употребена тук в един пределно метафоричен смисъл (както и някои други не по-малко силни думи), се държи единствено на стилистично увлечение на пишещия, тя е само израз на художествено вдъхновение - и няма нищо общо с действителните качества на въпросното предполагаемо лице, явяващо се нещо като виден лидер на учителската гилдия в това същото реално учебно-възпитателно и личностно формиращо заведение!) Бях длъжен специално да отбележа това. Факт е обаче, че това същото реално лице тия дни беше видяно от моя милост да се разхожда в района на Второ районно полицейско управление в Пловдив, хванато под ръка с директорката на ПГЕЕ в Пловдив, на която то, предполагаме, е вечно задължено и за това, че господарката на "тета" му се отблагодари за сторени на нея добрини с многогодишно работене в пенсионна възраст, поради което, предполагаме, се е увеличила значително пенсията му! Да е живо и здраво това същото хипотетично (но и все пак реално) лице: да си получава пенсията много години, до преклонна старост! И в тия много години да използва времето си за премисляне на това как е живяло, как се е държало докато е учителствало, да, има твърде много време да си успокоява съвестта, да си уталожва емоциите и така нататък! Жива и здраво да е това именно предполагаемо лице, от сърце му желаем това: щото знаем, че времето е онова, което лекува...