В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и "дошла в себе си". Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Виж също: Сряда на Великата седмица
Из: Евангелие от Матея 26:6-16. (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6):
A когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Из: Евангелие от Иоана 12:17-50 (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9):
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина.
Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар