Помолих приятелите си в блога и във Фейсбук да ми дадат идеи за надпис и за изображение, то пък да стои на баджа, който искам да изработя, да размножа и да го раздавам на съпричастните с моя граждански протест за свобода в образованието. Откликнаха на молбата ми неколцина, за което им благодаря. Ето част от дискусията във Фейсбук, възникнала в един момент по този повод, мисля, че там се каза нещо важно:
Stefan Vasilev: Образованието е крила. Не се оставяйте на вятъра (че ще вземете да измислите нещо по-добро).
Ангел Грънчаров: Не разбрах изказването Ви във втората му част, бихте ли се пояснил?
Stefan Vasilev: Образованието в България е форма преразпределение на средства и после всичко останало.
Първо то е хранилка за хиляди чиновници нямащи нищо общо с обучителния процес (разбира се това го има във всички други държавни сфери).
Второ е добре пазен държавен монопол по отношение на учебната програма с урегулирани канали за рекет на ниско ниво (от точки в детските градини и начални училища, до писане на учебници в университетите).
Нататък навлизането на частно образование е възпрепятствано и запазено за ”наши хора” (това е общ проблем, наследство от комунизма).
При тази констелация на ресора свободата на образованието е табу. А крилата, които свободата може да даде, с помощта на вятъра може да ни отведе в непознати полета. Като във Финландия, например.
Това имах предвид.
Ангел Грънчаров: Stefan Vasilev, благодаря за разяснението - за чудесния отговор на въпроса ми! Напълно споделям, точно така е! Говорите освен за крила и за... "вятъра", това да не е "вятъра на промяната"?! Добре де, как ще стане промяна ако си седим като благовъзпитани дървени "философи" и нищичко не правим?! Имам предвид тия, дето непосредствено се занимават с образование, учителите, учениците, родителите? В крайна сметка в едно модерно общество всички се занимават с образование, даже и тези, които не съзнават това!
Митко Димитров: Стефан, държавата като институция, която винаги е авторитарна, опорочава всеки обществен отрасъл. Общественото образование е като да готвиш в голяма кухня. А защо излизат зрелостниците неграмотни? Ми защото в обществото грамотният е заплаха!
Stefan Vasilev: Вероятно това е и причината Ангел Грънчаров да поеме този поход. Оставяйки настрана личните моменти с господжата директор.
Митко Димитров: Stefan Vasilev Светът всякога има нужда от донкихотовци! :)
Ангел Грънчаров: "Донкихотовците" са лудите, нали така? Ако това човек да се бори за правата си в наши условия е... лудост, не бъдете толкова сигурен, че нищонеправенето пък е израз на... "нормалност".
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Донкихотовците са идеалистите, които воюват с вятърни мелници. Промяна някаква вече е налице с новия образователен ' герберски" закон от миналата година. Но за генерална промяна не можем да говорим, защото образованието е пряко свързано и се определя от политическата, икономическа система. Все пак учителят всякога може да е новатор и творец, да е свободолюбив, да създава личности. Това вече зависи от самия него.
Митко Димитров
Митко Димитров По закон, именно на хартия, разбира се, може да бъдеш новатор, творец и свободолюбив, но само ако директорът благоволи да ти позволи :-) Царят дава, но пъдарят много често изобщо не дава... :-) Моята история е показателна именно с това как една директорка може да спре по своя каприз действието на цял един закон!
По принцип силната воля не се съобразява с директори и други бюрократи. Още повече един философ. Аз също съм бил опраскван, но заради това не съм се променял и не съм ставал блюдолизец. Обаче реших проблема кардинално като аз самият станах директор. Тогава обаче те опрасква партията, която е на власт. " Хей, този не е от нашата партия, защо е там!?".
Митко Димитров
Митко Димитров Системата трябва да се сменя. Унизително е човек да е "новатор" само защото директорът му е позволил. Или партията пък е позволила това или онова на директора. Този манталитет трябва да си ходи в архива. Дойде време на демокрацията в образованието. ще се демократизираме или ще мрем. Толкоз по въпроса. Време е за борба. Не за чесане на езиците...
Заставам зад всичко казано по темата от участниците в дискусията. Подкрепям на 100% колегата Грънчаров като баща на две деца /учащи/ и като българин с педагогически ценз по теология от СУ. И не на последно място като литератор с изострена душевна чувствителност към СВОБОДАТА. Щастлив съм, че давам пример на подрастващите като се включа в протеста. Весели празници на всички.Бъдете благословени.
А на Вас г-н Грънчаров, крепко здраве и нека Господ, чието Възкресение очакваме с трепет да укрепи духът ви до окончателната победа на Истината!!!
Д-р Стефан Кючуков
Благодаря Ви за добрите думи, за трогателното пожелание и за подкрепата, уважаеми г-н Кючуков!
Публикуване на коментар