Написах във Фейсбук нещичко за истината, гледам, доста хора са го харесали, а пък един човек се е и изказал, отговорих му, ето, има възможност да се проведе дискусия за най-важното всъщност, именно за истината, заповядайте, включете се, стига да ви вълнува този въпрос:
Заложилият на истината винаги печели... Затова да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор!
Stan Yosifovski, приятел на Ерол Ибрахимов каза: Колкото и да разправят, че истината е въпрос на гледна точка, тя е свобода. Гледната точка е само на тоя дето ти слага прангите и ти опъва спирачката. А и свинята лебед никога няма да стане!
Ангел Грънчаров каза: Там е работата, че истината НЕ Е въпрос на гледна точка или на споразумяване помежду ни, не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Нашите мнения би следвало да зависят от истината, щото тя е нещо като тяхна мярка и мащаб. Който поставя своето мнение над истината, се е объркал твърде много и непременно един ден ще съжалява...
А за това, че истината е свобода съм съгласен, истината е това, което ни освобождава. Който мисли според истината, е свободен, той ще живее разумно и добре, а ония, които нехаят за истината, се заплитат в заблуди (в илюзии, в лъжи, в грешки, в грехове) и на това основание губят свободата си.
Който не служи на истината, той служи на своята празна суетност - и по тази причина неизбежно почва да страда. Няма как да изтарикатстваме спрямо истината, винаги ще ни се наложи да си платим за измяната към нея.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар