Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 5 април 2017 г.

Масовото безразличие и малодушие на "гражданите" ме смазва значително повече и от арогантността на образователните бюрократи!



Такива отговори получават от РУО-Пловдив гражданите, които са писали писма в знак на солидарност с моя граждански протест...

Приятно четене, приятни размисли!

ДОБАВКА: Ето какво написах на г-н Трифонов, който има добрината да ми прати този отговор на РУО-Пловдив до него:

Благодаря Ви много, г-н Трифонов! Вие сте един от малцината, които направиха нещичко за да ме подкрепят, а иначе трябва да Ви призная, че масовото безразличие на "гражданите" ме смазва значително повече даже и от арогантността на образователните бюрократи (щото от тези последните аз друго не мога и да чакам, докато за първите имах крехка надежда че няма да се държат така малодушно, но, уви, безразличието им е направо смазващо!). Бъдете жив и здрав, радвам се, че все още има небезразлични граждани като Вас!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

Като бивш директор на училище мога да кажа, че отговорът е абсолютно точен, конкретен и правилен.

Митко Димитров

Ангел Грънчаров каза...

Не се и съмняваме, че отговорът е бюрократично издържан и напълно правилен! :-) Бюрократите винаги правят нещата "абсолютно правилно". И въпреки това нещата в образователната сфера, в която те властват, са катастрофални. Чудно ли е това? И каква е причината? Хем всичко правят бюрократите ни правилно, хем работите в българското образование са катастрофални. Що ли е така?!

Анонимен каза...

Radomir Parpulov Да, отговорът е правилен.Но, каква лична отговорност носи издалият заповедта директор? Кой плаща направените нахалост разходи за съдебни дела и обезщетения за незаконно извършеното?! Кой контролира как се харчат нашите пари?! Това е въпросът за личните права, но и за личната отговорност на директорите, г-н бивш директор Митко Димитров. Не може един да чупи грънците, а други да плащат счупеното, нали?

Митко Димитров Съдът е обществената институция, която решава- кой е прав и кой крив. Разходите се плащат от този, който загуби делото. Директорите носят лична отговорност, но не и при трудово-правни спорове. В случая вина не е доказа и въпросната директорка има пълното право да заведе дело за клевета. Туй правото е фино изкуство, не е за дървари.

Radomir Parpulov Така е - не е за дървари. Мене ли имате предвид. Да бъдеш дървар съвсем не е позорно, но да бъдеш директор - деспот е подсъдно. Справка - мотивите по загубените дела от директорката, в чийто защита заставате и я съветвате да съди за клевета.

Митко Димитров Под дървари имам предвид всички невежи. А директорката не я съветвам нищо, просто давам пример. Все пак правото е фина материя. Има си Кодекс на труда, който урежда взаимоотношенията между работодател и работник.

Radomir Parpulov " Директорите носят лична отговорност, но не и при трудово-правни спорове." !? Значи директорът може съвсем умишлено да нарушава трудовите права на всеки от персонала?! Има вече два случая на загубени дела в съда и възстановени от него на работа и въпросната директорка пак ги уволнява. Вие, като бивш директор, как си обяснявате това? Кой ще плаща разноските по тези две дела и обезщетенията на спечелилите ги служители? Вие искате да ги платите. Нищо против, но аз не искам! Предполагам, че и никой друг не иска. Единственото, което ме утешава е, че вече сте "бивш" директор. Дано броят ви се увеличава, защото много станахте безотговорните с власт в България.

Митко Димитров Правете разлика между морал и закон! За да заведе съдебно дело, човек трябва да е уверен в победата си, иначе става цирк. Грънчаров, дори отново да спечели дело срещу въпросната директорка, ще бъде опраскан пак, щом тя е още на работа, но ще получи заплати и обезщетение. Такава е системата- добра или зла! Данъкоплатецът плаща за некадърността, която е на власт.

Анонимен каза...

До бившият директор Митко Димитров - Не разбирам позицията ви - кого подкрепяте в същност - директорката, която губи делата по трудово-правните й заповеди или потърпевшите служители, които ги печелят? За това кой да плаща, вече сте изяснен - не тя, не назначилите я, а данъкоплатецът. В такъв случай той би трябвало да има право и да я уволни, щом прецени, че не я бива за тази работа, нали? От начало пишете " Съдът е обществената институция, която решава- кой е прав и кой крив", а после "Правете разлика между морал и закон". Не можете да сравнявате две несравними неща - правото е наука, а моралът е философска и религиозна категория. Но вие като бивш директор, можете да постановявате работи, каквито си решите, без да се интересувате от мнението на "дървари", като мен. Ако ви прави впечатления, циганите не използват съда за да решават споровете си. Те си имат "мешере" и изпълняват решенията му без да има дори две или три инстанции.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Някога е училище имаше учебен предмет "етика и право", което означава, че двете неща са нещо близко по същност. Като бивш директор не веднъж съм заявявам , че в училището, като държавна институция, законът е на първо място, едва после е морала. В случая директорката, ако е оплескала датата на връчване на заповедта, то съдът не разглежда делото по същество.

Митко Димитров

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Димитров, аз пък преподавам предмета ЕТИКА И ПРАВО (и сега го има в програмата) и макар че съм великодушно провъзгласен от тъй щедрата директорка за "пълен некадърник" (това като есенция е същината на нейната заповед за уволнение!) държа да Ви кажа, че моралът все пак стои на най-високо място, а след него идва правото. Даже великият Кант твърди, че правото е "минимумът морал, без който не можем". Понеже училището е образователно-възпитателно учреждение за него е задължително моралът да не стои по-долу, а по-горе дори и от правото. Спазват ли се повелите морала, правото и законът даже не са необходими, те стават напълно излишни... говоря за хора, които имат развито съзнание за свобода, иначе казано, имат развито морално съзнание...

Анонимен каза...

Прав сте, драги! Хилядолетните неписани закони са понятия, определящи човешкото достойнство и чест. Но Кодекса на труда е нещо, което е над морала, защото е писан закон. Естествено, неговите автори сигурно са били морални люде. Но вижте, какво пише знаменитият Ницше за морала! Моралът превръща гордия вълк в куче помияр. И най-вече онзи морал, който роди онази противна сган, наречена "Свещена простота".

Митко Димитров

Ангел Грънчаров каза...

Митко Димитров Ницше е особен случай, той има предвид нещо съвсем друго. А Кодекса на труда е нещо добро, стига от него да не се ползват и директори, които са вдъхновявани и от съвсем аморални подбуди...

Анонимен каза...

Съгласен! Но уви, добре знаете, че днес не е както някога - за Директор да се назначава най-достойният Учител.

Митко Димитров

Анонимен каза...

Интересен спор - кое стои по-високо - моралът или законът? Законът се прилага от съда, а той се произнася когато има спор (става въпрос за частни отношения). До спор се стига, когато моралните норми, според някоя от страните, са нарушени. Ще дам много прост пример. Един човек е изпаднал в затруднения и неговият съсед му е дал безвъзмездно нивата си за да се прехранва. И така 11 години. Собственикът си я взима обратно, защото човекът, който я е работил се е замогнал и се прехранва от друго. Но се намира някой, казва "Защо да му я връща? Изминали са повече от 10 години. Върви в съда, завеждай дело и я получаваш "по давност", какъвто е закона. " В случая такова действие е неморално, защото на доброто си отвърнал с присвояване ( макар и законно). Придобиването по давност е въведено, ако нивата нямаше известен собственик, с чието съгласие е била обработвана. За това, според мен, моралът стои преди закона. И исторически погледнато, той е съществувал преди него.

Radomir Parpulov