Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 30 май 2017 г.

Тъжна констатация



Друго може да си нямаме, но мутанти на непрежалимия Тодор Живков си имаме в изобилие: президентът-льотчик Генерадев е точно копие на Тодор Живков, той, в очите на родния нашенски скудоумец, предполагам, е "най-свежичък" Тодор Живков, е нов-новеничък Тодор Живков, като излязъл от кутия от магазина, а пък г-н Премиеро Боко пак е точно копие на Тодор Живков, он с поведението си, не толкова с външността си (но и с нея също!), е точно копие на бай ви Тодор Живков!


Егати простата и малоумна нация, не може да живее без постоянно да тика във властта какви ли не мутанти на правешкия наглец и простак Тодор Живков!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Само елементарните хора залитат по физическите прилики и обръщат внимание на външността.

Анонимен каза...

В България все още има известен, макар и намаляващ носталгичен електорат, но неговият брой не бива да се надценява, между другото тези хора тъгуват наистина по Тодор Живков, не по Вълко Червенков, Васил Коларов или Георги Димитров, понеже последните са вече твърде отдалечени във времето и не са управлявали толкова дълго, но такива са хората – роби на мястото и времето, където случайно се намират. Затова няма носталгици по Омуртаг, Иван Асен Втори или Фердинанд, респ. Стамболов или Стоилов или пък по Марк Аврелий, който също е управлявал българските, тогава тракийските земи.

Само че Радев спечели не само и не толкова поради носталгичния вот, а поради слабата кандидатка на ГЕРБ, за която Вие самият гласувахте. Не съм убеден, че тя беше по-добра алтернатива нито като външност, нито като съдържание. Впрочем тя беше издигната нарочно, за да улесни победата на Радев и това беше един уговорен мач. Един от отличителните белези на посткомунистическата политика е именно това – че в тези страни НЯМА СПОНТАНЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС, а дирижирани събития. Затова от изборите не можем да вадим никакви заключения за избирателите: това им се предлага, за това гласуват – какво да правят? Аз бих искал да гласувам за политици от ранга на Марк Аврелий или Константин Стоилов например, но се предлагат БМБ, Цецка Данговска и Румен Радев. И в тази ситуация Вие самият гласувахте за Данговска. Какви заключения можем да извадим за Вас на базата на това, че сте гласували за Данговска? На пръв поглед това не говори добре за Вас, но в действителност Вие нямахте избор, така че можем да разберем вота Ви.

Аналогично е положението с БМБ. Той на Вас може да Ви напомня Т.Ж., но за неговите избиратели това определено не е така, за тях той дори е АНТИТЕЗА на Т.Ж., понеже те са антикомунисти и го смятат за антикомунист. Това им се предлага като „антикомунист“, за това гласуват.

А как така някога българите са гласували за Стамболов, Стоилов, Малинов и т.н., а днес избират такива невероятни и дори комични фигури? Нима нивото на българските избиратели някога е било по-високо? Не, разбира се, но тогава в България е имало истинска политика, а сега има цирк с марионетки, разиграван от КГБ, в който автентични политици нямат шанс.

Bacho Кольо каза...

Засега Р. Радев не ме е накарал да се гордея с българския президнет.
Слава богу , за разлика от Плевнелиев , не ме е накарал да се срамувам от българския президент.

Анонимен каза...

AIG, Радев не ти ли прилича на говореща като машина сглобена кукла от разни части и плямпаща като хомункулус? Некакъв наивен бълхарин-овчар надзирател в Белене Колю Чукундуров решил, че това не дразни... Браво, чобанино (турска дума), а сега издой майките и не пиши по форумите овчите си мисли, ОК?... Сега усещам кво е комунис, зер не ги знам като бях при вас... Имаш ли представа на колко години е гадината Колю? Пиши ми на мейла кво знаеш за него, а аз ще насоча френска ядрена ракета върху празната му кратуна и по тоo начин ще заличим Обеля от картата, и без това не става за нищо, момент да си го забеля, че дойде любовницата ми - луксозна ВИП (оставям на овчите ви глави да гадаят щой ей туй VIP) дама-чалгаджийка, ще ми пее "За най-красивия боклук от Обеля-Забеля", после минаваме на парчетата (не, немам предвид хуйове, а песни, ок?)на Интелект Гòджиев, нема аз да се занимавам цел ден с простаците, които немат ум да пишат под статиите ти, ок?...