петък, 19 май 2017 г.

"Ария на клеветата" от "Севилският бръснар" на Росини, препоръчана от Жак Асса и снабдена с негов кратък, но поучителен коментар



Там където беше поствал много плюнки по тебе "анонимно" (виж: Нови гротескови прояви на комуноидната злоба: по-голямо човешко, с извинение, уродство не бях срещал в некъсия си вече живот!), пусни от наше име текста на арията на клеветата от Севилския бръснар:

Ето ти и линк за арията, заедно с превод върху клипа:

Клеветата първо пърха
Като нежен вятър...
И тихомълком, човешкото ухо почти гали,
и гука като тънка струйка на поточе,
тихо, тайно, и полека
пълзи навсякъде, навсякъде,
тихо, тихо, постепенно прониква
и на хората обикновени в ума
и сърцата им коварно изпълва.
От уста на уста лети,
като урок научен наизуст.
Все по-силно с всеки миг
възникват тълкуванията,
и гърмят вече с общ глас,
превърнати в обща клевета.
Като буря се разнася,
Гърми и се завихря,
Гърми и се завихря,
Като неудържима буря.
Бученето продължава да расте все по-силно,
бученето продължава да расте все по-силно,
и от ужас хората треперят и се сцепеняват.
Накрая се отскубва и разрушава преградите
Умножава се, уголемява се,
И избухва като БОМБА!
ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!
ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!
И за дребосъкът оклеветен унижен и стъпкан,
Бичуван публично най-добрата му участ
е да бъде възнесен
Ако се възнесе! (3)
И този, който тя преследва,
умира поразен от клеветата.
ДА, КЛЕВЕТАТА!!!

А както виждаш - няма нищо ново по света - клеветата има дълга история!

Жак Асса

А ето и Ария на клеветата (La Calunnia), изпълнена от нашия велик певец Борис Христов:



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Борис Христов, разбира се, е велик, макар че тук да е в сравнително напреднала възраст няма вокални проблеми, техниката и дикцията му също са на ниво, но като цяло Росини и Дон Базилио не са неговото амплоа. Той е ненадминат в създаването на величествени и драматични образи, но Дон Базилио изисква други качества и интерпретация.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ