Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 май 2017 г.

Баба Йорданка Грънчарова и нейната котка







Това е моята майка...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

9 коментара:

Анонимен каза...

Жалко за жената... с такъв син...

Анонимен каза...

Мачката е супер, а майката да е жива и максимално здрава, че без майка хич не е добре, независимо на каква възраст е човек.

Чърчил е казал, че всеки ден, непрекаран в имението му Чартуел, е един загубен ден, аналогично можем да кажем, че всеки ден, непрекаран в Долна баня, е един загубен ден. Излиза, че пропиляваме живота си в глупости.

И няма ли някаква възможност да си живеем на вилите, вместо да си губим времето в града, и да работим само, колкото искаме. Нали някога ни внушаваха, че с „автоматизацията” и „роботизацията” сме щели да работим само по няколко часа на ден. Вместо обаче да улеснят живота ни, компютрите даже го усложниха, а работата не намалява. Станислав Лем беше казал, че ако има ад, той ще е компютризиран.

Ангел Грънчаров каза...

Към безскруполно налгата анонимница, дето е възкрикнала така прочувствено:

Жалко за жената... с такъв син...

Другарко, бихте ли се пояснила? Бихте ли обяснила какъв по-точно във Вашето възприятие е синът на майка ми? Знаете, че съм изследовател на човешката психопатология, Вие сте добър образец в тази посока, та затова Ви призовавам да бъдете пределно честна в отговора, моля, направете за науката тази жертва. И това той голямо за Вас по-специално изключение: да сте честна, да не сте лицемерна...

Ангел Грънчаров каза...

В Долна баня е хубаво място за почивка, за възстановяване на жизнените сили. Там много добре си почивам. И за разходка. И за... работа е хубаво, в Долна баня съм написал много мои текстове (имам предвид от книгите си, по-сериозни текстове). Майка ми обаче категорично ми забранява да работя на компютъра в Долна баня. В това отношение с нея спорим всеки ден. Друга работа ми позволява да върша, но на компютър - не. С майчината си интуиция разбира прекрасно колко много време прекарвам на компютъра - и предусеща колко вредно за моето здраве е това. Аз почти всеки ден ставам грохнал от работа на компютъра. Работя с часове. Увлека ли се в работа, забравям за всичко. За ден-два върша работа, която иначе я вършат много хора за много дни (примерно, да подготвя да печат едно издание, едно списание, една книга)...

Но човек затова е роден: за да работи и с пот на челото да си изкарва хляба. Там е работата, че с основната си работа (писането) не съм успял до този момент да изкарам почти никакви пари... напротив, сам плащам за да видят текстовете ми бял свят. Което, както и да го погледне човек, е несправедливо. Но у нас, в приказната страна Мутроландия, кое ли е справедливо, та да е справедлива и оценката на пишещите хора?!

Анонимен каза...

Въйй, ма вие сте убръзец за сички наз! Бравус!

Анонимен каза...

Да е жива и здрава майка ти, Ангеле. И ти покрай нея. Пази си здравето, и твоето и нейното. Здравето е най ценната благодат, която човек може да има. Всичко останало е след него.
Томи Томев.

Анонимен каза...

Много трудно е да се издържаш където и да било по света от философия, ако нямаш постоянна работа като преподавател по философия например. Можеш, разбира се, да пишеш популярни книжки по философия, но трябва да признаем, в академичните среди не се гледа с добро око на подобни „популяризатори“ на философията. Така че това не е българска особеност.

Иначе всичко е индивидуално. Американският философ Доналд Дейвидсон (1917-2003) например е публикувал само под формата на кратки есета и не е писал обемни книги. Лайбниц през целия си живот почти нищо не е публикувал и до днес няма пълно издание на съчиненията му, а Витгенщайн е публикувал само Трактатуса, за който едвам намира издател. Витгенщайн като наследник на втория по богатство предприемач в Австрия е имал достатъчно средства, за да издаде книжката на собствени разноски, но се заинатил не от скъперничество, а защото искал издателството и светът да оценят труда му по достойнство. При това Витгенщайн се отказва от огромното наследство от баща си, което е щяло да му осигури охолен живот до края на дните му, понеже не искал да зависи от материални блага и освен по собствено признание това е искал да бъде морално съвършен.

Друг интересен момент е, че той е бил известно време учител и като такъв е бил доста сприхав и невъздържан, даже раздавал шамари на учениците. Много години по-късно, измъчван от угризения на съвестта, посещава специално вече порасналите ученици, за да им се извинява.

Анонимен каза...

Бог да й дава светли и радостни дни!

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Присъединявам се към пожеланието на г-н Парпулов.

Д-р Стефан Кючуков