Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 6 май 2017 г.

Моля за вашия коментар на тъй памятните думи на феодалната владетелка на ПГЕЕ в Пловдив, на неговата государиня-самодержица!


Една новост, случила се вчера на гражданския ми протест за свобода в образованието:

(Знаете, протестирам вече цели 6 седмици!) Ще я представя тук пределно накратко, без никакъв коментар от моя страна - интересно ми е как ще ви прозвучи, как ще я възприемете вие.

По едно време при мен дойде нещо като "парламентьор", един учител, който имал поръчение да ми предаде думи на директорката; е, за първи път работещ учител в ПГЕЕ в Пловдив, училището, от което бях опраскан-уволнен за втори път (по политически причини) в последните три годинки, се осмели да дойде и да седне на празния стол до мен, протестиращия срещу беззаконията и безобразията на самозабравилата се директорка на това училище.

И той ми каза следните памятни думи на феодалната владетелка на това училище, на неговата государиня-самодержица: първо, колкото се може по-скоро се махни от протеста си щото ако не се махнеш, няма да си намериш повече работа в нито едно училище; второ: дори и случайно съдът те върне отново на работа (но тя лично не вярвала, че това ще се случи още веднъж!), пак ще те уволня мигновено, още на втория-третия ден ще те уволня - както постъпих с един друг учител, с инж. Калин Христов (той отново беше изгонен от училището само три дена след като Върховният съд го върна на работа след предишно негово уволнение!

Това са точните думи на парламентьора, който имаше нареждане от государинята си да ми предаде това нейно височайше послание. Ще съм ви благодарен за вашите коментари, много ме вълнува да разбера как ви звучат тия думи. Аз имам своята преценка, но ме интересува вашата...

ДОБАВКА: Думите на парламентьора, повтарящи изказани гласно мисли на височайшата властваща особа в ПГЕЕ, могат да се чуят на ето този видеозапис (те почват някъде след 5-тата му минута):



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

17 коментара:

Анонимен каза...

На мен това ми говори, че директорката вече е загубила самообладение и контрол над самата себе си!!!!!! Г-н Грънчаров, Вие победихте вече не само морално, но съвсем скоро и изцяло, в това си състояние директорката Анастасососова не може повече да управлява това училище!!!!!!

Анонимен каза...

Вие, г-н Грънчаров, с думите си към тоя човек, че директорката още не ви познавала, ми напомняте за подпоручик Дуб от "Приключенията на добрия войник Швейк" на Ярослав Хашек. Той постоянно казва на хората: "Ти не ме познаваш още! Ти ме познаваш откъм лицето, но мисли му, като ме опознаеш откъм опакото!" Един от най-големите идиоти в романа.

Анонимен каза...

Директорката демонстрира прекомерна и крайно показна "твърдост", което е израз на реалната и вътрешна неувереност. На път си, Ангеле, да я накараш да капитулира, което е твоят голям успех с протеста ти. Тя сега фактически ти казва: "Ще работиш в това училище само през моя труп!", което е последната степен на отчаянието и - тя признава, че не може да се справи с теб и се опитва да те сплаши. Което е много глупаво. Наистина тази дама или другарка живее в някакъв съвършено друг свят, нямащ нищо общо с реалния. С което потвърждавам твои по-раншни констатации. А иначе конфликтът ви изобщо не е личностен. Вие не спорите за лични, а за принципни неща. Крайно глупаво е да се мисли, че конфликтът ви е личностен. Самият факт, че тя използва неправомерно властта си като "аргумент" в спора (властта е неравнопоставеност, несиметричност, тя дава привилегии на властващия), показва, че конфликтът ви е надраснал личностната форма. Ти също искаш оставката и. Това вече е същински политически спор, това е политическа борба. А факта, че тя се ползва от властта и от положението си (и от връзките си) за да те "опрасква" е признание, че не разполага с друг род същински аргументи, иначе казано, тя по тази начин сама признава поражението си в демократичния, в политическия дебат.

Спас Спасов

Ангел Грънчаров каза...

На анонимния дето ме сравнява с подпоручик Дуб: таваришч, искаш да кажеш, че в твоите очи аз съм идиот като подпоручика? Би ли се опитал да ми кажеш на какво според теб се дължи тъй силната ти злоба спрямо мен? Проблемът е интересен, съвсем добронамерено те питам...

Анонимен каза...

Според мен, конфликта е политически, изродил се в личностен между две личности, като първата се отъждествява от изявен демократ, а втората от изявена привърженичка на болшевишки авторитаризъм, както вие сам казвате, " конфликтът на един изявен демократ със самозабравила се в авторитаризма си привърженичка на социалистическото по естеството си държавно образование у нас?"

Dimitar Kolev

Анонимен каза...

Изглежда междуличностен конфликт, породен от неспособност на страните да приемат отсрещното мнение. Което предполага отсъствие на демократични възгледи.

Stefan Vasilev

Ангел Грънчаров каза...

Искате да кажете, че демократите следва да приемат противоположните на своите възгледи, именно недемократичните и авторитарните възгледи за образование? :-) Какъв е този "демократизъм", който отрича самия себе си като дегенерира до своята противоположност?! Не е ли все пак по-разумно отречени от историята, от практиката, от живота възгледи (като тези за авторитарното и човеконенавистническото образование) да бъдат дискредитирани дотам, че адептите им сами да прозрат тяхната несъстоятелност? Пътят за това е един: демократичният дебат. Аз точно това предлагах всеки ден - и то от години. Отсрещната страна, ползвайки се от властовото си предимство, според своята нагласа не пожела нито дебата, нито демократизирането, а предпочете да ме опрасква (уволнява) - понеже те са привърженици на желязното сталиново правило "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!"... В такъв случай Вашата теза, която ме приравнява по манталитет с моите опоненти, ми се вижда твърде пристрастна и несправедлива...

Анонимен каза...

Радой Ралин в своя епиграма използва отдавнашен философски въпрос за яйцето и кокошката: „Не ме е страх от силата на правото, а от правото на силата“. Е, тази епиграма е писана във времето, наричано ТОТАЛИТАРНО, от което са останали тук-таме островчета. Ангеле, трагедията ти е, че си попаднал на такова ЗАВЛАДЯНО островче!
Остава ти традиционният ти призив „КАРТАГЕН ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН“ – което е исторически потвърдено.

Анонимен каза...

Не бе, Анчо този ни стар и многолико-мимансов познайник, просто ти казва, че не му е прозвучала твоята закана приятно, та е сгъстил много излишно и ненужно боите си, като е решил да ни покаже тук и чувствителността, и паметта си с този пример от знаменитата книга на Ярослав Хашек, правейки доста неудачното си успоредно сравнение между теб и посочения отрицателен герой...Белким ти повлияе да не се изсилваш толкоз със заканата си...Неудачно, защото положителният герой в тази сага, която се върти сега пред очите ми си ти!Не, Ананасостасова!Аз тъй го разбрах, тъй го тълкувам: Прямо куме у очи! :-) Пък той? Ми, да прочетем! :-) Аз тук мимоходом да си кажа, че съм чел Приключенията на добрия войник Швейк, в една доста ранна възраст, която е била силно и определено неподходяща за съзнанието и интересите ми!Помня, че я четох тази книга с доста голямо усилие и с ниско удоволствие...Едва ли толкова ми е доскучала, че да не я допрочета тогава, а имах и трудно нарушимия принцип да не го правя и волята да го постигам.Което сега отчитам, като фифти-фифти по вреда и полезност! :-)
Що се отнася до постъпката на директорката Анастасова, с помощта на този пушещ учител - посредник да ти предава заплахите си! Да се разкараш от протеста си, щото иначе нямало било да можеш и другаде да си намериш работа!Щото иначе и видите ли тази високо благородна директорка щяла да пусне в действие срещу справедливо и основателно протестиращия учител височайшите си връзки с политици, с чиновниците от РУО Пловдив, или и от МОН?!И, моля ти се, бъди сигурен, че ще бъдеш уволнен и трети път, още на другия ден Грънчаров, след и, ако съдът те възстанови на работа, след второто ти уволняване от мен! Супер нагло и престъпно не се спира това чудовище да заплашва! Заплашване изключително показателно за много, от лоши, по-лоши неща за Анастасова! Тази постъпка лъсва грозния маймунски задник на същата безкрайно глупава, злобна, подла, страхлива, властолюбива, отмъстителна особа! Постъпка, която я разкрива не, само, като некадърен директор, ръководител на хора и управляващ учебен процес, не само, като абсолютно провален педагог и възпитател, но и, като престъпник в смисъла на Наказателния кодекс, на Република България! Да заплашва човек, учител, колега! С отнемането на препитанието му! Да го заплашва с отнемането за трети път на работата му!Това плаче за прокуратурата!И наистина би следвало на такива самозабравили се властници да се дава незабавен и силен отпор!Изводът ми за директорката Анастасова. Тази й недопустима постъпка е поредното силно доказателство за нейното неумолимо сгромолясване и, като човек!Като учител, възпитател и педагог тя отдавна се е провалила, да не говорим, като директор! На ход следва вече да е прокуратурата!

2017.05.06г Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Поради състава на новинарската емисия тук, мога да следя само Вашата позиция, а тя често граничи с. истерия. Разбирам положението Ви, за човек с такъв научно-образователен профил вероятно Ви е трудно, дори невъзможно да сте извън образователната система.
Но точно това улилище ли е върха на научния Ви потенциал? Или е добро убежище, където човек да може да размишлява, предполагам. Желая успех в битката и още много нови заглавия, което всъщност е целта на всеки мислител.

Stefan Vasilev

Ангел Грънчаров каза...

Stefan Vasilev Благодаря много, особено за "убежището" и за "истерията", която сте доловил в моите текстове. Добре, дори да е така, дори наистина да са истерични текстове ми, Вие запитал ли сте се, първо, защо човек като мен е доведен да такова едно състояние на "истерия", второ, вълнува ли ви да разберете защо другата страна така стоически мълчи?! Какво й пречи да заяви публично позицията си? Решаването на тази загадка вълнува ли Ви? Искам да Ви кажа, че това училище не е частна собственост или бащиния на директорката, по тази причина аз не желая да й го харижа.

Анонимен каза...

Не може (според мен) да се категоризира като "чисто личностен".

Енчо КЪРМАКОВ

Анонимен каза...

Ето, има ефект от протеста! Не се отказвай!

Stefan Dantchev · Приятели с Yavor Berov и 29 други

Анонимен каза...

Боже, боже! Колко сте прости всички!

Анонимен каза...

Боже, Боже! Колко сте прости!

Анонимен каза...

Анастасова съвсем скоро ще бъде уволнена от новия министър. Вече и кокошките у нас знаят, че тя се провали като директор. Направи толкова глупости и грешки че няма министър, който да я остави повече на поста и. Ако има поне малко съвест тя сама отдавна щеше да се е оттеглила. Но тя чака да я уволнят. И разчита на връзките си. Но все пак резилищата станаха прекалено много. Тя съсипа това училище.

Анонимен каза...

Работих в това училище преди няколко години. Стана така, че имаше "изнесен семинар", в който участвах и аз. Пътувахме до друг град, настанихме се в хотел. Понеже съм нова в ресторанта стана така, че всички маси (от 4 и 6 места) бяха заети от другите учители, аз се наложи да се храня сама на маса, която имаше 6 места. Това се повтори няколко пъти, дори и на заключителния банкет. Интересно е, че на никой това не направи никакво впечатление, директорката също не обърна внимание на това, че аз съм сама на маса за 6-ма човека. Можеше, примерно, хората на една от масите да дойдат при мен - и така щяхме да се храним петима. Не, това не стана. Бях поразена от безчувствеността на тия колеги. Никой не се почувства некомфортно. Директорката се хранеше наблизо на маса за 4-ма и даже не ме погледна. Почувствах се безкрайно обидена и унизена.

Когато не ми продължи договора даже се зарадвах, че няма да работя повече сред този тъй "любезен" и "човечен" педагогически колектив...