Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 20 май 2017 г.

Да, стига безчовечност, моля ви се: на мен лично ми писна от бездушие, от безсърдечност, от безчовечност, от бездуховност, от безличност най-сетне!


Вчера занесох в Районен съд в Пловдив своята "Искова молба", с което заведох ново съдебно дяло срещу толкова своенравната директорка на ПГЕЕ в Пловдив - за отмяна на заповедта й за моето повторно опраскване-уволнение, извършено само година след като Върховният Касационен съд отмени абсолютно идентична нейна заповед за уволнението ми! С това започва нов тур в дългата административно-съдебна сага или епопея, която съм принуден да водя срещу въпросната администраторка от пет години насам (освен първото съдебно дяло тя загуби още две съдебни дела, заведени от мен, да не говорим за това, че загуби и съдебни дела срещу други опраскани от нея "неприятни" й учители!).

Както и да е, независимо от това, че заведох вече и съдебно дяло срещу безпрецедентния административен (да не говорим за правен) волунтаризъм, на който съм жертва, аз продължавам своя граждански протест за свобода в българското образование, за неговата либерализация, за демократизацията му, за неговата решителна (понеже е крайно закъсняла!) декомунизация. В този контекст, пък и понеже съм все пак хуманен човек, решавам тази сутрин да отправя нов апел към въпросната не съзнаваща какво точно си позволява да прави администраторка, правя го защото съм воден от съзнанието си за дълг, съзнание, което винаги вдъхновява един заклет учител и философ като мен: длъжен съм да помагам всеотдайно на заблудилите се, на позволяващите си да живеят, да са под властта на ужасно коварни догми и илюзии; ето какво човеколюбиво писмо й написах и изпратих тази сутрин с надеждата да й помогна да решим казуса по един по-добър и лесен, по един по-разумен начин:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив

НОВ ЧОВЕКОЛЮБИВ АПЕЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, протестиращият за свобода в образованието учител по философия, когото Вие не забелязвате вече два месеца там, на тротоара, до входа към двора на училището

Многоуважаема госпожо Директор,

Тия дни ще се навърши втория месец на моя граждански протест за свобода в българското образование, за неговата либерализация, за демократизацията му, за неговата решителна (понеже е крайно закъсняла!) декомунизация. Разбира се, този мой протест, извършван предимно на тротоара (но понякога и в София, до входа на сградата на МОН), на 20 крачки от централния вход към двора на нашето знаменито и все по-прославящо се (защото, както и да го погледнем, е в самия авангард на тъй епичните борби за демократизиране на образователната система в свидното ни отечество!) училище, е израз и на моя така великодушен шанс да осъзнаете и да си поправите грешката с моето опраскване-уволнение, която, признайте, извършихте само защото все още страдате от тъй фаталната самомнителност, че властващите могат да си правят всичко онова, което им се прииска, че могат да постъпват спрямо управляваните както им диктува, примерно, тяхната прекалено самонадеяна чиста субективност, водени от някаква глупава емоция и т.н. Е, Вие, неизвестно защо, не се възползвате от този златен шанс да излезете с известна чест от така неприятното положение, дори не проявихте никаква склонност за диалог с мен, жертвата на Вашия административен произвол - което ми говори, че въпросните илюзии, за жалост, все още владеят съзнанието Ви.

Вие добре знаете, поучена от богатия си съдебен опит (в последните години си имахте доста проблеми с правосъдието), че съдебната зала не е мястото, в което учители следва да решават своите спорове за това кой е "единствено-правилният" подход в отношението към учениците, как "единствено-правилно" трябва да се преподава, кой учител е "кадърен" и кой, видите ли, провъзгласен от тъй щедрата самозабравила се администрация за "пълен некадърник", трябва само на това основание да бъде в крайна сметка фактически лишен и от своите преподавателски права, да бъде един вид осъден да води жалко съществуване именно по каприза на въпросната самозабравила се властна особа и т.н.. Не, мястото за такива спорове съвсем не е съдебната зала, а те следва да се водят, както аз от години наред Ви предлагам, вътре в самата училищна общност, в един напълно свободен, демократичен, пълноценен, а това значи съвсем човешки дебат или диалог между представителите на различните философии и стратегии на обучението и образованието. На мен - не знам за Вас как е?! - ми е крайно неприятно ние двамата с Вас, бидейки учители на младежта, да продължим още да се излагаме не само в очите на уважаваните съдии, но дори, да признаем честно, възникна съвсем реална ситуация, ако продължим така, да почнем да ставаме за смях даже и в очите на... уличните, в частност, на училищните... котки (!); стига, в скоби казано, Вашият любим пазач, имам предвид главния портиер на училището (оня, дето има обичай не само да си показва средния пръст пред камерите на телевизионните репортери, не само да къса плакатите на протестиращите, но и да... подрязва с... ножица декоративната тревичка в големите саксии, разположени до портиерната!), та значи стига този Ваш тъй любим пазач да не се занимаваше с това и безпощадно да убива (!!!) ония злощастни котки и техните котенца, които са имали неблагоразумието да решат да преминат през училищния двор; да, извинявайте, но твърде много любопитни неща за училището ни научих от гражданите, които живеят в квартала около училището, при сгоден случай ще Ви разкажа и някои други не по-малко фрапантни истории, включително и такива, които касаят поведението на нашите възпитаници, учениците (уф, успях някак да свърша това предълго изречение, заслужавам справедлива двойка по писане, пишете ми я ако щете!).


Да бъда пределно кратък, да не Ви мъча с моите разсъждения и тъй досадни човешки аргументации, които, както знаем, не са Ви по вкуса; та предлагам Ви следната "сделка", ако искате и така възприемете жеста ми, стига тази дума да Ви се вижда подходяща: готов съм още в понеделник да изтегля внесената вчера, на 19 май (денят, в който се навършват точно три години от предпразничното ми първо опраскване-уволнение през 2014-та година!) искова молба, с която бях принуден да заведа ново съдебно дяло за отмяна и на втората Ви заповед за моето опраскване-уволнение, да, ще поискам исковата ми молба да бъде оттеглена, стига Вие да покажете, че сте готова за предсъдебен, така да се каже, диалог по спорните въпроси, смятам, че като зрели и разумни човеци бихме могли да се разберем по всички въпроси без да ни се налага да прибягваме до посредничеството на... съдиите, които и без нас в нашето свидно отечество си имат прекалено много работа, нали така?! Нека да проявим някаква милост към съдиите и към българското правосъдие, което само изнемогва от не по-малко тежки вътрешни проблеми - в сравнение с проблемите, от които изнемогва и многострадалното българско образование, тъй несретното българско училище, а, какво ще кажете, дали не следва да проявим такава милост и такова великодушие и да не обременяваме повече с чисто училищните си проблеми българските съдии?! Предлагам Ви такава една нова възможност да решим проблемите по един по-различен, иновативен, бих си позволил да кажа, начин, напоследък, добре знаете, все ме избива на какви ли не иновации, и в училището, в обучението на учениците си не се спрях да правя какви ли не иновации, и като ме опраскахте пак ме изби на иновации, ето, моят граждански протест е такава иновативна и авангардна форма на покана към Вас за подемане на тъй потребния ни диалог, докато пък бях вътре в училището комай всеки ден Ви подавах ръка да отпочнем диалога и дебата, ала Вие, понеже страдате от някакви остарели административно-властнически скрупули, не благоволихте да откликнете, да, ама виждате, аз не се отказвам и все някога ще ви принудя да започнем дебата, нима не се убедихте вече в това?! Ще бъде жалко дебатът ни да започне когато Вие вече няма да сте директор, тогава, дето се казва, след като "се е строшила каруцата", пътища, знаете, много, но смисъл - никакъв!

Тия дни получих писмо от... Министерския съвет, с което той нарежда на МОН отново да проучи казуса около Вашето тъй пословично нежелание да водите диалог с ония, които не мислят като Вас, нежелание, с което Вие вече станахте национално известна! Прилагам Ви копие на това писмо към настоящето писмо, моля, изчетете го, вникнете в скрия апел, който прозира зад неговите редове: време е не чрез външен натиск, а единствено чрез добра и добронамерена воля в училището ни да отпочне толкова непростимо закъснелия общоучилищен демократичен дебат, на който могат да се решат всички отдавна чакащи решението си проблеми. В този истински важен и голям контекст, съгласете се, да водим дебата... на улицата, или още по-малко - в съдебната зала (!!!), е крайно неразумно, е израз на направо непростимо глупаво поведение, непристойно за учители и възпитатели на младежта, каквито сме ние. Та затова Ви пиша това писмо, аз още тая, не крия - знаете, аз съм непоправим оптимист, идеалист и... фантазьор (!) - плахата надежда, че в един момент разумът все пак ще вземе надмощие над неразумните страсти и емоции, да видим де; но това, което е несъмнено: човеци сме и трябва да дадем шанс на човечността в себе си. Да, стига безчовечност, моля Ви се: на мен лично ми писна от бездушие, от малодушие, от безсърдечност, от безчовечност, от бездуховност, от безличност най-сетне! Повтарям: учители сме, да допуснем безчовечност сред учителството е непростим грях, е нещо, на което нямаме право! Длъжни сме да сме човеци, това е, нека покажем, че сме такива - нима е толкова трудно това?!

Не е трудно, знам добре, че не е. Лесно е даже. Просто се иска освобождаване от ония вреди представи за нещата, които, за жалост, още тровят живота ни...

Желая Ви пълноценни размисли през уикенда! В понеделник, живот и здраве да е, можем да се видим там, където пак ще бъда: на "бойния си пост" на мястото на традиционния протест, който нямам намерение да се откажа. Защото свободата в образованието е каузата на моя живот. А без свобода няма човечност, това е аксиома, моля, вникнете в нея, направете нужното и Вие самата да се освободите от всичко онова, което потиска изявите на Вашата автентична човечност...

С най-добро чувство: (подпис)

20 май 2019 г.
Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЕ:


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Анонимен каза...

"Човечност" у Зрънчо, моля ви се!!!!! Смех!!!!!!!! Ще умра от смех!!!!!!!

Анонимен каза...

АIG, Атанасостасова е сатанистка, снима се до снежни човеци за да придаде човешки облик на социализмо, сатанизмо... Она е мноо успешна у това, а ти си пропаднал дисидент, сбъркал времето - комунягите скрити зад нови модерни форми на сатанизма си, като Омбудсман и селски парламент на диваци, се опитват да ти кажат, че не само немаш мнение, но и капка права... Ако не се покаеш, раково болния омбудсман ще те тресне със сатанинско проклятие, изразено в полуграмотно спънато писмо, казващо ти Гогово-Газдовата истина: Затваряй си устата, че иначе...

Така шушумигите зад дуварите си представят Европа, о, Ердогане, защо не дойдеш да си прибереш свинете и ги обезпаразитиш...

А Русия ли? Ами тя май слабо забелязва БГ, става дума за Проливите или за на Пушкин баба му, ама сега търци алахови и префърцунени кат задник бълхари, айде холан (турска дума), абе кой има време за това сега, а?...

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Писмото Ви е заведено с вх. № 94-2653/22.05.2017 г.

Приемна на МОН

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-701/22.05.17г.
РУО-Пловдив