сряда, 3 май 2017 г.

Безценният възпитателен опит на ПГЕЕ в Пловдив следва да се разпространи в цялата система на толкова човеколюбивото ни иначе, ала въпреки това многострадално родно образование!



Тази сутрин ми се наложи да напиша следната кратка жалба до съответните длъжностни лица:

До проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА (Или до неговия наследник, който скоро ще встъпи на поста си.)
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До всички медии

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив, възмутен и борещ се за справедливост и човечност гражданин,

Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Началник,
Уважаема госпожо омбудсман,

Изтекоха 41 дена от моя граждански протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО, провеждан до входа към двора на училището, от което бях уволнен на 23 март 2017 г., имам предвид ПГЕЕ в Пловдив. За това време от страна на институциите и длъжностните лица, към които сметнах за нужно да се обърна, не се получи никакъв отговор, никаква реакция, никак не реагира и директорката на ПГЕЕ в Пловдив, ако не броим това, че комай всеки ден се обажда в полицията дежурните полицаи да ме притесняват с непрекъснати проверки и какви ли не претенции (бил съм "пречил" там, седейки до входа към двора на училището, тя, използвайки връзките си, успя да уреди чрез Кмета да бъда преместен да протестирам "на 9-та глуха линия", в края на дългата ограда на училището, там, където не минава никой; по този въпрос си имах много главоболия с общинските проверяващи и с полицията!). През това време ми се наложи да проведа и 13-дневна гладна стачка, ефектът, разбира се, също беше нулев, никаква реакция по време на стачката ми нямаше, очевидно за образователните и възпитателните началства у нас понятието "човечност" е съвсем непонятно; прекратих гладната си стачка по съвет на лекаря ми, пък и понеже, очевидно, няма никакъв смисъл по такъв начин да се опитвам да въздействам на хора, за които понятието "човечност", повтарям, изглежда не значи нищо.

Сега искам да Ви информирам за нещо, което е твърде пикантно, така да се рече, то внася допълнителен привкус към така очерталата се многозначителна картинка, за очертаването на която моя граждански протест всъщност помага, и то твърде ефективно, независимо от привидното мълчание на въпросните институции и длъжностни лица. Има ситуации, в които мълчанието направо крещи, не просто говори - тази ситуация е от този род. Става дума за следното:

Все повече обезпокоени ученици идват при мен и ми споделят, че много активни класни ръководителки и учителки в училището често повтаряли следната многозначителна за техния морал и изключително "възпитателна", както и да го погледне човек, теза:

- Ученици, недейте да обръщате внимание на човека, който протестира там, до входа, той макар че е бивш учител, се е... побъркал, той е луд човек, този човек се нуждае от психиатрична помощ, но понеже нашето родно здравеопазване е в тежко състояние, съответните органи още не са се организирали дотам, че да пратят лекарски екип, който да го прибере за лечение в психиатрията. Но ние, понеже сме хуманни, трябва да се отнасяме с разбиране към страданията му и да не му обръщаме никакво внимание, нали разбрахте, мили деца, недейте изобщо да се спирате до него, недейте и да разговаряте с него: щото психично болните хора понякога могат така умело и убедително да се преструват, че някой неопитен като вас може дори и да повярва на приказките им. Но ето, ний ви предупреждаваме, да знаете каква е истината по въпроса и да не допускате тази грешка!

В общи линии такава е крайно "възпитателната" и най-вече така добре "възпитаващата" теза на моите опоненти вътре в училището, някои от които така са се престарали да сервилничат пред всевластната директорка, че сами виждате до какви "възпитателни" и "високоморални", с извинение, ексцесии са достигнали. Вчера даже една гражданка, бивша учителка, която се спря до мене, ми каза, че чула в магазина как ученици разговаряли помежду си в този дух, учителката им била казала тия неща, тя с безпокойство ми съобщи каква е пропагандната теза, иначе казано, какви са "опорните точки" на моите иначе толкова мълчаливи, бягащи от открит дебат с мен опоненти вътре в училището. (Имам видеозапис от тия думи на въпросната гражданка, който е качен в блога ми и може да се чуе и види съвсем лесно и спокойно.)

Съобщавам Ви тези факти с плахата надежда, че все пак понеже сте висши и, да се надяваме, отговорни ръководители на образователно-възпитателната институция ще се заинтересувате от толкова иновативната възпитателна практика в това училище и ще предприемете съответните административни мерки за нейното, предполагам, пропагандиране (като безценен педагогически и възпитателен опит!) с оглед разпространяването му в цялата система на толкова човеколюбивото ни иначе, ала въпреки това многострадално родно образование и възпитание.

Приятно министерстване!
Приятно началничестване!
Приятно омбудсманстване!

3 май 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

7 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте, г-н Грънчаров!

Предишните Ви две писма са заведени съответно с номера 94-2308 и 94-2309.

След завеждане на днешното Ви писмо ще Ви изпратим и номер.

Спорен ден!

Приемна на МОН

Анонимен каза...

Писмото Ви е входирано с № ПД-06-54/03.05.17 г.

Хубав ден!

РУО - Пловдив

Анонимен каза...

В тези образователни инстанции е добре видно, че само секретарките и деловодителките си вършат работата, а техните началници и началнички, дето не си мръдват и пръста за действително повлияване на системата в положителната посока - не си заслужават заплатите! Затова моят силен, ясен, справедлив, основателен, необходим и належащ призив към тях е : - Оставка! Вън от образованието чиновническа паплач!Щом, като не вършите нищичко важно и съществено за неговото хуманизиране, подобряване и усъвършенстване!
И на тези класни ръководителки и ужким учителки, които са "възпитавали" в - посочения тук смисъл и дух учениците на ПГЕЕ - същото! Срам и позор! Вие сте меко казано...въздухарки!И вятър ви вее! Вие сте, само и единствено едни ...идиотски чучела!
И вие заслужавате призива : - Вън от образованието! Нямате никаква човечност! Никаква истинска личностност, педагогика и професионализъм! Срамота!
Къш от образованието кокошки клети!Начело с вашата изпушила отвсякъде патка Принцеса Ананасостасова! Ученици милички, деца, не ги слушкайте! Дан ги и чувате даже, такива безумнички!Моля ви!

2017.05.03г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Днешното Ви писмо е с номер 94-2308.

Приемна на МОН

Анонимен каза...

Моля, оправете си пунктуационните грешки! Правят лошо впечатление!

Ангел Грънчаров каза...

Другарке, Ваше собствено незнание на пунктуационните правила не е основание да ме обвинявате за някакви съществуващи единствено във Вашето съзнание "пунктуационни" грешки. Ний се изразяваме с по-сложни мисли и по тази причина явно не успявате, поради недоученост и некачествена образованост, да оставате с впечатлението, че било имало някакви "пунктуационни грешки". А друг род грешки, другарке, имаме ли? Давайте пример за такива грешки, щото да ни убедите, че има такава грешка, иначе ще излезе, че Вие самата не сте много-много сигурна где се туря запетая, где - тире, где - удивителна! нали познах? :-)

Рамон Меркадер каза...

Голем тъпунгер си бе, Грънчаров

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ