Вижте каква идиотщина е писало в блога ми едно комунистическо зомби

Грънчаров е фашист защото мрази комунистите. Всеки човек, който мрази комунистите, е фашист. Защото най-голям враг на комунистите са фашистите, а пък най-голям враг на фашистите са комунистите. Затова антикомунистите са фашисти. Лъжа е че антикомунистите са демократи. Ние, комунистите, сме най-големите демократи. Защото избиваме антикомунистите, иначе казано, фашистите. А пък фашистите или антикомунистите са най-големите антидемократи. Сталин е най-големият демократ наред с Ленин. Защото са избили най-много врагове на народа, иначе казано, избили са най-много фашисти или антикомунисти.

Затова теб, Грънчаров госпожа Анастасова правилно те уволни. Не можем в нашето училище да търпим фашист като теб. В нашето училище сме само комунисти, иначе казано - антифашистки демократи. Това е, колкото и да ти е мъчно, ти си враг на народа и не заслужаваш да живееш, камо ли пък да работиш като учител.

Само защото в България управляваха доскоро фашистите ти успя гадино мръсна, да се навреш в нашето училище. Но ние разбрахме твоята фашистка същност и те изхвърлихме!!!!!!!!!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: А цялата колекция от подобни тъпи и смешни оплювки на личността ми можете да прочетете в коментарите под публикацията със заглавие В Алтернативното училище на протеста днес: нови разкази за житейските неволи на баба Мария.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo