Темата на днешното ми предаване по Пловдивската обществена телевизия е: Вие лично съгласни ли сте да бъдете сред убийците на баба Марийка?

Днес анонсирах на друго място (виж: Денят на отворените врати в ПГЕЕ не е ден и не е съвсем отворен, а пък ний пишем сигнал до Кмета заради... едно отсечено дърво!) темата на своето предаване по ПОтв, там накрая на текста си писах ето какво, смятам, че си заслужава това място да се изнесе на по-преден план поради значимостта на темата:

Толкова за днес. Желая ви хубав ден! Ще се видим, ако искате, в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", което започва (на живо) днес от 11 часа по Пловдивската обществена телевизия. Днес смятам да поставя темата за нашата човечност - през призмата на толкова скандалната история на бездомницата баба Марийка. Да, за баба Марийка днес ще си поговорим в предаването - и ще си поговорим и за това дали можем с нещичко да й помогнем - преди баба Марийка да бъде убита от нашето безразличие, от нашата безчовечност, от нашата безчувственост!

Да, ако нищо не направим за да помогнем на баба Марийка някак да излезе от тежкото положение, в което я натикаха хората, дето живеят в същия вход на жилищния й блок, по моята теза ний, всички пловдивчани, дето стоим и само гледаме сеир, без да си мръднем пръста да й помогнем, ще сме убийците на баба Марийка, която нищо лошо никому не е сторила, тя не е никакъв престъпник та да бъде наказвана така жестоко, единственият грях на тази самотна и възрастна жена е че обича котките и кучетата и че по цял ден се грижи за тях! Толкова и по този въпрос. Полудял съм "несъмнено" щом поставям така въпроса за бездомницата баба Марийка, така ли мислите и вие?! Хубаво. Ваша воля. Бъдете здрави!

И тъй, темата на днешното ми предаване по Пловдивската обществена телевизия е: Вие лично съгласни ли сте да бъдете сред убийците на баба Марийка? Формулира въпроса така, ако до започването на предаването изобретя по-добър вариант на заглавие ще използвам него, но темата ще остане същата, от темата няма да се откажа. А сега искам да добавя още нещо, което ми разказа вчера баба Марийка след като подписа писмото, което заедно с нея изпратихме до вицепрезидента на България, писмото съдържа молба за помилване на баба Марийка; та тя вчера ми разказа следното (нямам видеозапис на тези нейни думи и ги предавам по спомена си):

Вървяла си баба Марийка по тротоара и минала покрай едно заведение, в което имало много студенти, чуждестранни, предимно гърци и турци, и тя не знае какви точно са били тия студенти, предполагам са били или турци, или гърци, но няма начин да са били едновременно и гърци, и турци, пък знае ли човек, може да са били и заедно, светът се променя, защо не?! Наблизо се намира Медицинският университет и по тази причина квартала около ПГЕЕ в Пловдив е пълен със студенти, има студенти от какви ли не страни, негри, араби, от Афганистан, от Индия, обе отвсякъде! Та ето какво се случило на баба Марийка тия дни, тя ми го разказа вчера. Като минала покрай това заведение някакъв студент станал бързо от масата си, извадил една банкнота, дошъл при баба Марийка, застанал... на колене и с голяма почит й подал банкнотата! Баба Марийка ми каза, че студентът бил много красив и прочие, нищо чудно да е бил религиозен, тя самата не знае турчин ли и бил или грък щото нищо не казал, само й подал парите - представяте ли си?! Той явно я е възприел че е нещо като светица, че е мъченица и затова е застанал така пред нея, възприел я е като праведен и страдащ човек, каквато тя наистина си е! Друг път наскоро мъж и жена, млади хора, я попитали иска ли нещо да й купят за ядене, тя казала, че не е гладна, че не иска (на мен обаче каза, че точно в този момент била доста гладна, но й било неудобно да каже истината!), тогава тези двамата й казали да почака, отишли в близкия магазин, след малко се върнали с един голям шоколад и бутилка минерална вода и й ги подали. Изобщо тя ми казва, че има и много добри хора според нея, които я спират, подават й по нещо, разговарят с нея, показват си човещината, но заключението й е, че ся все пак доста рядко тия хора. Предавам й думите, нищо от себе си не влагам. И ето сега още нещо, което смятам че е важно, моля да ме чуете добре и да се опитате да ме разберете правилно.

Турският или гръцки студент подава на баба Марийка банкнота пари, застанал на колене - и го е направил така, че никой, представяте ли си, от околните хора не се е разсмял, жеста му не е бил възприет като подигравка, като театрален жест, не, няма такова нещо, всичко е било така естествено и неподправено, че никой не се е разсмял, предполагам, там, в онова претъпкано със студенти заведение не е имало нито един български простак, били са само и предимно чужденци - или приятели на чужденци, които по тази причина може да са се малко рафинирали, знам ли?! Така, следите ли ми мисълта?! Моля, следете ми внимателно мисълта, ще ви кажа нещо много важно, моля, изслушайте ме!

В същото време пак по думите на тази същата баба Марийка доста ученици от ПГЕЕ в Пловдив, млади хора, българчета, дето щъкат из целия квартал там, като срещнат на улицата баба Марийка почват, видите ли, да й се подиграват, да я осмиват, даже да я замерват с камъни (!), почват изразително да мяукат, за да я подиграят за това, че тя се грижи за уличните котки, почват с подигравателни гримаси да показват колко много... мирише тази баба Марийка, която наистина мирише, но причината за това е, че тя просто няма къде да живее, няма къде да се изкъпе, няма къде да си държи чисти дрехи, тя нищо няма, тя просто е изгонена от дома си! Да, сравнете двете картини: студентът грък или турчин (баба Марийка наистина не знае от каква националност е бил той, но бил, видите ли, красавец!) пада на колене пред същата тази "тъй смрадлива" баба Марийка, а нашите младежи, дето сме ги възпитали така възхитително, са готови същата тази баба Марийка да я едва ли не убият, те са способни на всичко: веднъж такива младежи-българчета, по думите на баба Марийка, я били замеряли с камъни и се забавлявали чудесно по този начин, а един камък, доста голям, минал покрай главата й и по една случайност не й е разцепил! Това е. Само сравнете двете картинки: замерящите старицата с по-едри камъни нашенски младежи, които се забавляват, които се прививат от смях и вероятно, предполагам, се съревновават кой по-точно ще хвърли камъка, кой пръв ще удари с камък главата баба Марийка и ще я разцепи, и, от друга страна, падналият на колене пред тази мъченица гръцки или турски студент, който й подава с ръка една банкнота и го прави така, че никой наоколо не почва да се смее, напротив, всички възприемат адекватно жеста му и мълчат като онемели! Това е. Мислете, сравнявайте, умувайте, правете си изводите, нали ний, българите, бяхме "много добри", "направо велики", а пък другите, които не са като нас, са "много лоши", това важи и за гърците, да не говорим пък колко много важи това нещо за "толкова лошите" турци!

Аз спирам. Мен всички май вече единодушно ме смятате за напълно луд, нали така, щом протестирам за свобода в образованието цели 70 дена и то "без абсолютно никакъв смисъл", признайте си де, нали и вие ме смятате за "напълно луд"?! Ето, вчера дойде един мой приятел и той, ако забелязвате на клипчето, дълго време ми подхвърля, че съм бил луд, смяхме се донасита на моята лудост, нали видяхте, нали чухте тия моменти?! На път съм и аз да повярвам, че съм напълно луд, ето, и този резултат от протеста ми вече се очерта. Както и да е. И баба Марийка е луда, и оня гръцки или турски студент, дето пада на колене пред нея и й подава банкнотата, и той е луд, и всички ония странници и чешити, дето се спират при мен и се подписват в подписката ми, и те, няма начин, сигурно също са луди, да, няма начин да не са луди, щото, като капак на всичко пътят към пловдивската психиатрия минава точно по тротоара пред ПГЕЕ в Пловдив, да, като вървиш все по този тротоар, дето аз протестирам, ще стигнеш в един момент до психиатрията! Та значи всичките тия хора сме все луди, а пък вие, разбира се, дето ни гредате със съжаление и клатите изразително глава, сте все "нормални", а най-нормални са ония възпитаници на ПГЕЕ в Пловдив, които се упражняват в хвърляне на камъни: а пък мишената им е главата на многострадалната баба Марийка!!! Заради която всички вече се гнусите и от мен, че стоя с нея много дни и разговарям, обръщам й внимание, даже вече станахме приятели с нея. Да, кукунделът Грънчаров се сдружи с кукундела баба Марийка, така се произнесе един от "нормалните" мои критици и доброжелатели в блога! Смейте ми се колкото си искате, ако искате, се пръснете от смях!

Толкова. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo