Комунизмът ще умре когато "идеите" на комунистите бъдат тотално дискредитирани в съзнанията на всички благодарение на тържеството на истината

Ето какво отговорих тази сутрин на дежурния кагебистки пропагандист, който редовно уведомява читателите на блога ми за "най-новата" кагебистка премъдрост (виж: Кога тия наглеци, комунистите, ще замълчат завинаги, кога ще се покаят, кога ще паднат на колене и ще почнат да ни молят за опрощение на злодеянията си?!):

Таваришч кагебисткий пропагандист, разбрахме: положението на Америка е... "безнадеждно", а положението на кагебистка Русия, предполагаме, е цветущо! :-) Откак се помня тази е тезата на комунистите, ето, Вие лично немате никакъв напредък и въртите, сучете, пак стигате до това, което комунистите пропагандираха през цялата си история, толкова ли немате капчица въображение, нима не можете да измислите нещо оригинално?!

Комунистите са така нагли защото и косъм не падна от главата им - те изобщо не си платиха за своите злодеяния. Затова да чакаме те сами да се покаят при пълната им деморализация е глупаво. Ний сме демократи и репресии спрямо тях не прилагаме - защото ако приложим, ще станем като тях. Какво да се прави тогава? Може би трябва да се захванем с превъзпитание на комунистите - с оглед да им помогнем да станат, първо, личности, а като резултат от това и демократи?!

Да, проблемът на комунистите е на ниво съзнание, на ниво ценности, на ниво морал. Поврат там може да стане само чрез обучение, дебати, чрез възцаряване на истината, на цялата истина, този е верният път. Комунизмът ще умре когато "идеите" на комунистите бъдат тотално дискредитирани в съзнанията на всички благодарение на тържеството на истината, благодарение на нейното възцаряване, на нейния триумф. Този е пътят. Истината освобождава. Комунизмът е най-пошла антидуховна и античовечна доктрина, основана на грубия материален интерес, на грабежа, на лъжата, на измамата, а краденето, на присвояването на чуждото, на мързела, на паразитирането, това са "светлите идеи" на комунистите, които винаги са паразитирали за сметка на държавата. Комунизмът е престъпна, криминална по съществото си доктрина. Ако има законност комунистите до един трябва да бъдат натикани в затворите: защото не е възможно да си комунисти и да не си престъпник, да не си крадец, да не си убиец, тия неща вървят все в комплект, вървят си заедно.

Комунизмът и комунистите се разпищолват благодарение на беззаконието. Те поддържат беззаконието защото има ли законност, тях самите няма да ги има. Организираната престъпност у нас е естествена последица от господството на комунистите. Повтарям, не е възможно да си комунист и да не си престъпник. Съдът у нас, правосъдието у нас се владее от комунистите и по тази причина не работи (за тях не работи 100-процентово!) Сега разбирате ли защо комунистите и присъдружните им политически клонинги, ГЕРБ и вся остальная, така неистово се съпротивляват на една истинска съдебна реформа?!

Така стоят нещата. Възпитание, обучение, въздействия на ниво съзнание са нужни, с комунистите трябва много да се разговаря, и то безпощадно правдиво и честно, на второ място, трябва чрез законови средства да бъдат принудени да не крадат, да не паразитират, трябва насилствено да бъде унищожена комунистическата мафия, мафията у нас у комунистическа, мафия и комунизъм са едно и също нещо в нашите условия.

Та, драги ми таваришч, аз тия неща ги обяснявам от десетилетия, те са представени в книгите ми, но ти нищичко, очевидно, не си чел, затова дърдориш каквото ти дойде на акъла, чети, просвещавай се, щото и твоето съзнание а така поразено от комунистическата догматика, че ето, постоянно възпроизвеждаш догмите на комунистите и на КГБ. Излагаш се много! Срамота! Учи и мисли най-вече. Обучавам те на мислене, но ти не възприемаш, щото не четеш! Успех ти желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo