Някои зевзеци се питат тук как какъв ли език щели да разговарят Макрон и Боко, предлагат Макрон спешно да научи шопски език, щото г-н Премиеро никога нема да научи и дума от некой чужд език, прото нема сили да научи даже и една дума (сигур и "конграчулейшънс" веке я е забравил!). Нема значение на какъв език ще разговарят, разбира се, ще има преводач, но аз се питам нещо друго, още по-фатално: а какво ли изобщо може да каже Боко на Макрон, какъв ли разговор може да води с него, за какво ли ще си говорят?!
Разбира се, ще си повтори репертоара, ще му каже, че трима папи са го галиле по главата, после ще изръси другите си глупости, с които се прочу, ще ги изръси с оглед да се покаже колко е "духовит" и "ентелегентен", да пази Господ, добре де, ще си повтори репертоара, а после за какво ще говорят?! Предполагам, че Макрон, като чуе първите бокови глупости (може да му каже и това как с едната ръка е ял филия, намазана с мас, а с другата е играл мачле!), ще онемее и разговорът им за каквото и да било ще стане практически невъзможен!
Нима Боко може да разсъждава и да обсъжда свободно теми от рода на тази за бъдещето на ЕС, сигурността в света и пр. Та Боко е на нивото на Антон Хекимян, на нивото на Слави Трифонов, на нивото на бай ви Вучкова е он, он за политиката знае само това, което е чул по телевизоро, плюс онова, на което ге е научил бай Тодор Живков когато ме беше бодигард! Кажете, вас лично не ви ли е поне малко срам като си представите как се държи Боко с Макрон у Елисейскио дворец?! Или с германскио президент в дворецо Белведере?
Аз умирам от срам като си представям какви ги бръщолеви Боко пред чуждите лидери, леле, ще умра от срам! А вие сте спокойни, така ли? Вас това не ви смущава изобщо, тъй ли?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар