сряда, 7 юни 2017 г.

Вие лично сте виновни за всичко, запомнете това от мен: тази е истината и никакво шикалкавене няма да ви помогне!



"Цар Боко" храни една българска робиня, Цар Боко се гаври с една нашенска робиня!

Искам нещо особено важно да напиша в своя дневник. Има много насъбрали се въпроси, по които ми се налага да се изкажа. Има много назрели и значими проблеми, които следва да опитам да реша.

Оказа се, че единственият човек, който дойде да се присъедини към моя протест, е една баба, да, една баба дойде да ме подкрепи - е те това ако не е символ - сполай му кажете! Дойде да ме подкрепи истински само една баба! Това поставя въпроса: кой е истинска баба, страхливците, дето се правят на изоглавени и се преструват, че не ме познават, дали те не са фактически бабите, а ето че самата баба Марийка, която се държи смело и достойно, с поведението си показа, че така наречената общност е в крайно тежко положение, а индивидите, които я съставляват, са много зле, те са изпаднали в крайно унизително състояние! Пълно мъртвило е така наречената наша общност, а безразличието, а малодушието, а тъпият тарикатлък е това, от което си страда до ден днешен българската масова душа. Представяте ли си, днес тече 77-ия ден от моя протест, за 77 дена само един човек, една баба дойде до мен да протестира и показа, че не се страхува, че не е малодушна, че е способна на достойно човешко поведение! Да, само една баба на 84 години! Вие съзнавате ли какъв срам за вас е това, че една баба на 84 години се държи като свободно и достойно човешко същество, а вие всичките се държите като... баби?! Това е истината, която искам да ви кажа в този момент. Никакви увъртания и усуквания няма да ви помогнат. Вие сте баби, това е! Вие можете да се самозалъгвате както си искате относно това какви сте, но истината е, че сте баби. Че сте значително по-зле и от бабите - тази е истината! Това е крайно време да го осъзнаете. Да, крайно време е. Казвам ви тази истината с всичките рискове от това.

Разбира се, длъжен съм да кажа, че и други отделно взети хора или личности дойдоха да ме подкрепят. Идваха и мои бивши ученици, и доста граждани дойдоха, и сядаха на стола до мен, и ме подкрепяха, и обещаваха пак да дойдат, някои от тях идваха, и ето, при мен стоя дълго време оня бивш военен, сега пенсионер, с когото си разговаряхме за историята, за Сталин и за това колко много ни е повредил комунизмът, този човек пръв седна до мен и стоя дълго време, въпреки рисковете (той караше един курс в училището и в един момент възникна реална опасност да го провалят на изпита!). Също така много мои ученици се държаха изключително достойно много дни наред, факт е обаче, че никой (пак с малки изключения) не се осмели да заяви: аз се присъединявам към протеста! И аз за това нещо не ги коря изобщо: защото то потвърждава моята теза, че вътре в това училище царува отвратителна атмосфера на страх и на лицемерие пред властта! И така е във всички наши общности и организации: властта "коли и беси", у нея е "и ножът, и хлябът, и сиренето, и сланинката", властващите могат да си правят каквото искат, могат да лъжат, да крадат, да злоупотребяват, могат да се гаврят с нас, могат да ни унижават, а ний ще търпим, ще понасяме, ще се преструваме, че не усещаме униженията, напротив, ще се държим така, че да изтарикатстваме с оглед да намажем, да се облагодетелстваме, да се приближим до "нашите", да станем от "нашите", дето са до властта. Два факта и тук са безкрайно важни, длъжен съм да ги отбележа, длъжен съм да ви кажа тия две истини.

Първо, масовият български търпеливец е малодушен страхливец, съвременният масови български тарикат е роб. Това е първото, това е най-важното, което следва да знаете за себе си: вие сте роби, да, робският манталитет, наследен от комунизма, си властва в душите ненакърнен! Е, има малки "пукнатини" в него, по по същество масовият български тарикат чисто и просто е един роб. Което показва, че моята задача и мисия, именно да помогна с каквото мога за освобождаването на тази маса от бездушни роби не е изпълнена - а това показва, че има още голямо поле за работа. Аз съм работил много години наред в това поле, на това поприще, но ето, има още много да се работи - защото поврат в душите още не е постигнат. Да, оня значим и съдбовно необходим ни поврат в душите, благодарение на който можем да станем действително свободни хора или, иначе казано, свободно живеещи личности, още не е настъпил, той тепърва предстои. Това е вторият значим момент, на който искам да акцентирам. нали запомнихте: съвременните българи, включително и младите, тоест всички вие, сте, първом, баби, второ, сте роби, трето, сте затънали в малодушие и безразличие, затънали сте в коварно и унизително бездушие, четвърто, вие не управлявате живота си, вие не знаете както е това истински и достоен, това значи свободен живот, да, това е за вас тайна, запечатана със сто печата.

Иначе казано, вие сте много зян. По тази причина непрекъснато се излагате, но сте толкова зян, че даже не можете да осъзнаете, че се излагате, да не говорим за това да можете да осъзнаете колко много именно се излагате. Излагацията е непрестанният екзистенциален статус, "модус вивенди" на типичния, на масовия слабодушен български роб. Масовият и съвременен български роб непрекъснато се излага, горкият, но не може да осъзнае, че се излага и колко много именно се излага, поради което е извратен дотам, че се перчи тъкмо с това, от което следва да се срамува. Ето, всички тарикати, млади и стари, учители и ученици, които цели 77 дена ме подминават там, на тротоара, на мястото на моя протест, дълбоко в себе си се радват, че не са на моето място, те, горките, видите ли, си мислят, че аз, дето протестирам, дето се боря за правата и за достойнството си, се... излагам, а те самите, представяте ли си, не се били излагали, напротив, нищо чудно да си въобразяват, че те самите, видите ли, се били държали... достойно! Това какво показва, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, можете ли да ми кажете, що толкова много сте се умълчали напоследък?! Ами доказва едно: че масовият слабоумен български тарикат възприема и оценява всичко напълно превратно, всичко в съзнанието му е тъкмо наопаки на истинското, на действителното, на реалното! Той истината смята за лъжа, а лъжата - за истина! Да, всичко при него е тъкмо наопаки! Представяте ли си?! Представяте ли си в колко ужасно положение се намира той, независимо от това, че се самоуспокоява, че "всичко му е наред", истината обаче е важното, за ваше огромно съжаление, драги ми български масови тарикати-роби. Не е безобидно да си роб в съвременни условия, за това, че си роб, ти всекидневно плащаш огромна цена. И много ще страдаш заради това, драги ми малодушни и тарикатствующий български робе! Ще плащаш заради лукса, че си допуснал да живееш не като свободно и достойно човешко същество, а като презрян роб, като червей, като сладострастно насекомо, като типична нашенска родна мижитурка, да, за всички тия пинизи ти изцяло ще си платиш, чуваш ли ме?! Ти си плащаш всеки ден, ала не можеш да го осъзнаеш. Ти не можеш да осъзнае колко много си зле, как дълбоко си затънал в тресавището на бездушието, на фаталния робски манталитет. Това е главното. Ако искате, вникнете в думите ми, ако не искате, недейте. Казвам ви всичко това за ваше добро, но прекрасно съзнавам, че вие това нещо не можете да го възприемете и оцените. Просто не ви е по силите да го възприемете и оцените. Лисва ви душевния и личностен ресурс да възприемете о оцените подобаващо това, което ви казва, да го оцените в истинската му светлина. Много сте зле, повтарям това, моля, запомнете го. Всички илюзии, че сте добре, че "нищо ви няма", следва да опитате да отхвърлите - ако искате да започнете да се променяте.

Да, казах ключовата дума промяна, ето, ще продължа: промяната е онова, от което масовият български роб-малодушник най-много го е страх! Това е друга моя основна констатация. Ако не ви беше толкова страх от промяната, ако не ви беше толкова мило и драго робството, вий знаете ли тогава как щяхте да се държите, драги ми масови и типови български малодушници или плъхове?! (Робът, бидейки все пак човек, всъщност не е човек, той е просто... плъх! Страхлив треперещ плъх е човешкият роб!) Ето ви пример какво щеше да стане ако бяхте успели да се освободите от страха и от малодушието, ако бяхте успели да свалите примката на робството.

Да пофантазираме малко. Аз излизам да протестирам за свобода в образованието и още в първия момент, като ме виждат там, на мястото на протеста, на тротоара, при мен смело идват всички ония ученици и учители (а също така и родители), за които свободата изобщо нещо значи! Мигновено, без да се замислят, идват и застават до мен! Няма значение колко са: двама, трима, петима, десет човека, това колко са няма почти никакво значение. Важното е да не остана сам, и един човек да дойде, вече е друго. (Да, ама ето, с изключение на бездомницата баба Марийка не дойде нито един!) Но да продължим да разсъждаваме във фантастичната посока, че при мен са дошли всички ония, за които думата свобода нещо значи. Примерно, при мен непременно следваше да дойде учителката по история Стоянка Костова, която не само че по естеството на предмета си чудесно следва да знае що е това свобода и как за нея са се борили народите, за които свободата нещо значи, за които свободата не е само дума. Значи първо историчката Костова непременно следваше да дойде. Не, тя не дойде, вместо това знаете ли как се държи в тия два месеца и половина? Ами идва, преструвайки се, че не ме познава, сяда да яде... кюфтета в заведението отсреща оттам ме наблюдава с поглед, който не искам да квалифицирам, вие сами можете да си го представите какъв е погледът й. Да, тя не дойде при мен да протестира. При това въпросната историчка Костова е член на... ДСБ, даже била в някакво ръководство на тази толкова свободолюбива партия! Нищо де, на работното си място тя се държи иначе, в пълно противоречие със свободолюбието на своята партия. Е, не дойде при мен и лидерът на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов, какво да говорим за историчката Костова. И куп други хора не дойдоха при мен. А ако бяха дошли, да допуснем, пет-десет човека (да не говорим за 50-100 човека!) знаете ли какво щеше да стане? Ако бяха дошли при мен и бяха заявили, че се присъединяват към протеста ми, сиреч, ако се бяха намерили 5-10 или 50-60 свободни човека и то не само от ПГЕЕ, но и от града Пловдив, който се състои от 500 000 човека, вие тогава представяте ли си какво щеше да стане?! Ами ясно какво щеше да стане: тираничната и позволяваща си да прави каквото й скимне директорка Анастасова щеше да си отиде на втория ден на протеста и щеше да настъпи така желания поврат към свобода в развитието на това училище. сега ,като не дойдохте при мен, си остава унизителната тирания, остава си робството, което е пропито с лъжи, с лицемерие, с фалш, с гнусотии. Това е. Живейте си като роби щом толкова ви харесва, аз за това не мога да ви преча. Аз каквото можах направих за вашето освобождаване, но решаващото трябва да направите вие самите. Ще щете? Да продължите да си бъдете презрени роби повече ви харесва? Моля тогава, останете си роби щом толкова ви харесва. Няма да ви се меся. Но вий от мен все пак няма да се отървете, аз ще си изпълня задачата и мисията! Помнете и това, Ангел Грънчаров е философ и няма да дезертира от своята човешка и учителска мисия да ви помага докато е жив да станете достойни човешки същества, иначе казано, да станете свободни човеци. Несвободният, отказалият се от свободата си човек е роб, той може да е роб на глупостта си, на тъпотията си, на страха си, на тарикатлъка си, на идиотизма си, на малоумието си, на... половия си орган (наскоро писах по този въпрос, много съвременни българи страдат от това типично душевна слабост, станали са роби на своя полов орган!), на какво искате човек може да стане роб. Може да стане роб на своите мании. Примерно на манията, че като си на власт можешщ да си правиш каквото ти скимне. При такъв народ, съставен предимно от роби и от малоумници, народ, съставен предимно от страхливци, това е най-разпространената мания сред властващите над този слабоумен народ. Та значи вий не пожелахте да се възползвате от шанса, който ви дадох, именно да станете свободни человеци, е, останете си роби - щом толкова ви харесва това. Повечето българи са роби на своите бедни представи за нещата от живота, това е най-разпространеното робство. И това следваше да добавя. Стига толкова по тоя пункт.

Срещнах се оня ден с бившия директор Паунов, той, милият, седеше в кебапчийницата отсреща (срещу българските въстания и протести забелязали ли сте, че винаги има насреща една българска кебапчийница, която примамва с аромата си типичния български малоумник?), като казвам, че е седял там, не казвам, че и той е малоумник, в тия типични български кебапчийници, в които се хранят обилно с кебапчета и кюфтета типичните български малоумници и простаци понякога сядат и умни хора, ето такива като бившия директор на ТЕТ-ЛЕНИН инж. Паунов, историчката Костова и пр. Та седеше там бившия директор Паунов и ме наблюдаваше как аз пък седя на своето място на протеста, на тротоара, гледаше ме и си мислеше нещо, а и разговаряше със своя приятел Стефан Кралев (и още един друг учител, от новите, да не му казвам името, че директорката и него може да опраска като разбере къде е седнал!). Та се наблюдавахме ний с директора Паунов доста време, после аз си събрах нещата и като си тръгнах реших да се отбия да се ръкувам с този уважаван от мен човек. От който съм видял само добро. Който винаги е бил човечен. И сега е човечен. Аз много съм писал за него. Той е рядък човек, той е личност. Да, ама ето, и той не посмя да дойде при мен на протеста цели 77 дена! А аз, в мечтите си, си представях, че той поне ще дойде. Не дойде! Разговаряли сме и друг път с него по подобни "философски проблеми", с него може да се разговаря по всякакви проблеми. Той, за разлика от други някои директори, е много интелигентен човек, с когото могат да се водят приятни разговори по всякакви проблеми. Но да оставим това. Ето какво ми каза директорът Паунов оня ден, в понеделник:

- Здрасти, Ангеле? Човече, ти заведе ли съдебното дело? Хубаво, заведе го: сега защо още стоиш тука? Защо бе, човече, се поставяш в такова тежко положение?! И то толкова много време? Кажи, не разбирам само това?

Аз пък му отвърнах ето как:

- Здравейте, г-н Паунов, защо аз да съм в тежко положение?! не, аз не съм изобщо в никакво тежко положение, напротив. Тежко е положението за всички други, но не и за мене. Най-тежко е то за директорката Анастасова, но тя, милата, вероятно изобщо не съзнава в колко тежко положение я поставя моя протест!

Паунов се замисли. Значи смятам, че тя, а не ти е в тежко положение, какъв чуден човек си ти бе, Ангеле?! И защото тя да е в тежкото положение? Та си седи на климатик в разкошния кабинет, има си цялата власт, тя властва от своя царствен пиедестал, а ти тук стоиш пред народа и се излагаш - и тя да е в тежко положение?! Как така и защо?! Не мога да те разбера, Ангеле?! Обясни ми! Това именно говореше недоверчивия поглед на директора Паунов като му казах ония мои думи. Не ме разбира даже този човек, който по мое убеждение много разбира. Да не кажа: всичко разбира. Да, но ето и той не може да разбере това. Поясних му после какво имам предвид и той донякъде се убеди. За разлика от други директори директорът Паунов умее да се вслушва в думите, които му говори даже философът Грънчаров, който, да си признаем, често говори някои твърде екстравагантни думи или неща. Директорът Паунов обаче се вслушва и в такива даже думи. Какво именно съм му казал за да му обясня, че не аз, а други хора са в тежко положение заради моя протест сега тук няма да ви кажа. Ако искате, това нека да бъде една малка загадка към вас. Истината е такава: не аз, а други хора са в изключително тежко положение заради протеста ми. Даже и вие, уважаеми читатели, сте в доста по-тежко положение от мен, ако говорим за отношението ви към моя протест. Да, моят протест, колкото и да ви изглежда чудно това, тества и вас, вий това още ли не сте го разбрали?! А аз обичам тестовете, аз обичам изследванията, аз обичам експериментите, всички вие сте подложени на този мой протестен експеримент, да, колкото и да ви е тъжно, всички вие се нещо като мои... опитни мишлета! Ядосах ли ви с тези метафора? Нарочно го правя, драги мои опитни мишлета! Приемете го това нещо като незлоблива шега. Знам, че има идиоти сред вас, които няма обаче да го възприемат така. Майната им на тях, на идиотите! (Идиот е гръцка дума, която е измислена и употребявана първоначално за да бъдат обозначавани с нея хората, които не се интересуват от обществените дела, които не се интересуват от политика, иначе казано, които стоят като говеда и гледат безучастно когато някой древногръцки философ е обявявал като мен някакъв протест! Философите са затова за да протестират, философите винаги са протестирали, независимо какво се крие зад тази толкова хубава дума!)

Аз тия дни ще се обърна със специално обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ, а също така и към общността на града, ще се обърна и към голямата общност на град Пловдив, а чрез блога си и към целокупната българска народна и природна популация. Мислете ме за какъвто си искате заради тия мои обръщения, аз имам това право да заявя публично какво мисля. Чудя се в какъв вид, под каква форма да бъде обръщението ми: видео или текстово. (Или телевизионно ще бъде обръщението ми, и това още не съм решил.) И понеже много хора у нас ги мързи да четат дълги и изискващи мислене текстове, нищо чудно да ми се наложи да се обърна към всички вас с видео. Тия дни ще стане това. Аз с безброй обръщения, жалби, отворени писма, които писах до кого ли не (даже до арменския поп писах, както знаете!), писах напоследък даже и до телевизионни предавания и журналисти, които се правят, че са много смели, да видим те как ще реагират. Почти всеки ден по време на протеста си аз писах до някой. Включително и до "бащицата на нацията" Боко Борисов писах, нищо че заради това сте ме възприели кат... превъртял! Писах, вярно, от Министерският съвет реагираха, но аз знам, че реакцията им ще бъде напълно ялова, без резултат. Но общо взето институциите просто онемяха! Мълчат стоически тия образователни и други държавни институции, яката мълчат! Правете си сметката сами защо така упорито мълчат! Аз знам защо мълчат, но вие сами се опитайте да разберете защо толкова упорито мълчат.

Най-много мълчи директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, горката! (Е, тя може да говори по мой адрес на Педагогическия съвет, ний имаме сведения какво говори тя по мой адрес на разни места, информирани сме надлежно, имаме съответната "шпионска мрежа", която ни докладва всичко, тъй че ний всичко знаем!) Аз й дадох великолепен шанс с протеста си да излезе възможно най-разумно от конфузното положение, в което сама се натика като ме опраска за втори път, но тя не пожела да се възползва от този шанс, което говори много. Сами тълкувайте какво именно говори това нейно поведение. Тя, прочее, се държи като обречен властник. Разбира се, че ще си загуби поста съвсем скоро и то точно поради собственото си така крещящо неразумно поведение. Не може човек, който се държи чак толкова крещящо неразумно, да продължава да оглавява едно такова образователно и възпитателно (!!!) учреждение: давате ли сметка на какво именно учи младите директорката, която се държи точно по този начин?! Този резил, тази аномалия, разбира се, държавните органи в един момент ще я поправят, макар че в приказното ни тъй свидно отечество, знаете, е възможно всичко. Но аз въпреки всичко вярвам, че промяната ще стане, и то скоро. Въпреки че тя можеше вече да е станала ако вий, гражданите, бяхте на мястото си - и ако си изпълнявахте и дълга, и ролята си. Но вий сте заспали, вий, казахме, сте роби, вий сте мижитурки, вий сте тарикати, вий сте слабоумни, да, такива сте, мили български "граждани", по тази причина тъкмо вие, е не някой друг, сте виновни изцяло за отчайващото положение в нашето така свидно отечество!

Вие лично сте виновни за всичко - запомнете това от мен! Тази е истината и никакво шикалкавене няма да ви спаси от нея! Това е. Когато осъзнаете и приемете тази истина, тогава промяната и ще започне. До тогава ще има мъртвило. И ще гледаме пълния произвол на мафиите! Мафии у нас бол, всякакви мафии си имаме, има и директорска мафия в училищата, има министерска образователна мафия, мафии и мафиоти у нас да дириш, друго можем да немаме, но мафии имаме в изобилие. И протестиращи граждани немаме, рядко се срещат. И са малко. И свободните личности у нас са кът. Прекалено малко са. И особено лошо е това, че даже и тия у нас, които се съзнават като свободни, на дело, по постъпките им личи, че много са се заблудили относно това. Това е друга интересна тема за писане, за размисъл и обсъждане, ето, подхвърлям я, мислете. Фактът, че нито един представител на тъй прогресивните и свободолюбиви неправителствени организации, дето афишират, че уж се борели за свобода, за демокрация в образованието, за истинска реформа и прочие сега, благодарение на протеста ми, се разбра, че тях, предполагаме, ги вдъхновяват съвсем други цели, а не тия, които те афишират! Да, нито един не дойде да ме подкрепи на протеста ми, даже и писъмце в моя подкрепа на благоволи да напише. (Само Райчо Радев, философ от Перник, е голямото изключение в това отношение! Има ли някой друг, да не забравя някой друг, тук говоря за изявените радетели на каузата за свободно и демократично образование у нас?!) Точка и по този въпрос. Уф, писна ми да пиша, а има още толкова много за писане!

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! И приятни размисли! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Гранчаров обижда всички нас!!!!!!!!!!!! Това повече не се търпи!!!!!!!!!!! Обижда целия български народ!!!!!!! Да го дадем под съд!!!!!!!!!!! Да му отмъстим някак!!!!!!!!!! Няма ли някой, който да го уцели с един камък в главата като минава покрай него и тогава целият проблем ще се реши????????????????????????

Анонимен каза...

Умолявам Ви да погледнете себе си и собствените си постъпки. Никой не Ви подкрепя, защото начина по който защитавате идеите си, явно не е добър. Помислете добре, преди да пишете такива неща, защото хората по-скоро ще се демотивират, от колкото да дойдат на Вашия протест.

Райчо Радев каза...

Потресен съм от подстрекаването към убийство на Ангел Грънчаров: "Няма ли някой, който да го уцели с един камък в главата като минава покрай него"
Това подстрекаване към убийство кореспондира с най-мрачните времена на тоталитарната система. Това може да го напише някой от убийците в Белене или техен яростен привърженик. Злобата преминава всякакви граници. Може ми трябва да се потърси съдебна отговорност. Спри се, овладей злобата си, ти който пишеш с много удивителни, въпросителни и др.п.