понеделник, 12 юни 2017 г.

Господ сам пази моя живот: от кого да се страхувам?!


Василий Афанасиевич Карпунин (монах Бонифаций)

Господ е мой Спасител и моя Светлина,
От кого ще се плашa?
Господ сам пази моя живот,
От кого ще се страхувам?

Да ме разкъса в злобата си
Противникът се устреми.
Но едва започнал злия си навет,
Падна и се съкруши.

И полк да въстане срещу мене,
Няма да се ужася.
Нека врагът се вдигне на война,
На Бога се надявам.

Твореца моля само
Да се вселя във Неговия Храм.
От този свят не искам нищо.
Освен в другия да се веселя.

В селенията Свои ме покри
В деня на моята печал.
И в твърдост укрепи
В обкръжението на злите.

Той възвеси главата ми
Над всички врагове ужасни.
Принасям жертва и зова
Към Него в стройни псалми.

Чуй, Господи, гласа ми,
Кога викам към Тебе.
И ме опазвай винаги,
Кога към Тебе прибягвам.

Към светлината на лицето Ти
Отправя взор душата ми.
И от Всещедрият Творец
Приемам светлина.

(Цитирано от Стела Найденова)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Психично трябва да е заболяването на Грънчаров. За какво ви говори тази публикация, пък и другата: полудял горкият е щом толкова много е почнал да мисли за бога.......

Анонимен каза...

От хранително натравяне например.