Започва съдебно дело срещу полицаите, погрижили се за суетния комфорт на самозабравилата се администраторка на ПГЕЕ в първите дни на моя протест

Вчера получих "полицейска честитка", съдържаща ново наказателно постановление за глоба във връзка с началото на протеста ми за свобода в образованието (виж: В тъй приказната страна Мутроландия е забранено не само да бъдеш личност, но също и гражданин!), а пък утре, 20 юни, е съдебното дело в Районен съд в Пловдив (Номер на делото е АНД 2952/2017 г., Наказателна колегия XXV състав, дялото ще се проведе от 16.20 часа, ако някой иска да дойде с мен в съдебната зала, да заповяда!), на което моя милост обжалва друго едно такова наказателно полицейско постановление, то пък е за моя протест, състоял се на дата 28 март 2017 г., тогава, няколко дни след опраскването ми (стана на 23 март), аз наистина нямах разрешение от Кмета за протест; а това второто постановление пък е за протеста ми на следващия ден, 29 март, интересно е защо то идва до мен с огромно закъснение, идва едва сега, тепърва и него трябва да обжалвам. Всъщност още днес възнамерявам да обжалвам по надлежния ред и него, срокът за обжалване е една седмица, нямам време за отлагане на тази работа. Ако някой разбира от тия неща, нека да ми помогне поне със съвет, аз ще се защищавам без адвокат, не мога да си позволя адвокат, нямам никакви доходи вече трети месец, не ми се полага обезщетение за безработица (щото пък от предишното ми опраскване не бяха минали три години!). Ето проект за документа, с който възнамерявам да обжалвам и втория акт, той е за 50 лева, докато първото постановление е за 100 лева (но това са доста пари за мен, затова и трябва да обжалвам непременно, не мога да си позволя да ги платя ей-така, за едното нищо):

Чрез Началника на II РУ на МВР-Пловдив

До Районен съд в Пловдив

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, ЕГН: ...., адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. , ап., тел. 0878269488

Уважаеми Районни Съдии,

С настоящето обжалвам Наказателно постановление № 3-13/11.05.2017 г. за глоба в размер на 50 (петдесет) лева, издадено от Димитър Балев Балев, Началник на II РУ-Пловдив, във връзка със съставен ми акт за установяване на административно нарушение по повод на неизпълнено полицейско нареждане да не протестирам през ПГЕЕ в Пловдив без разрешение на Община Пловдив. Аргументите ми в моя защита са следните:

- Моята проява, състояла се и на 28 март (за което имам друго наказателно постановление за глоба в размер на 100 лв., което обжалвам с друго дело) и също така и на следващия ден, именно на 29 март, не може да се категоризира нито като "събрание", нито като "митинг", нито като "демонстрация", за която да се налага специално разрешение от Община Пловдив, по причина на това, че аз не съм организирал някакво масово или колективно протестно мероприятие, напротив, аз излязох на тротоара и застанах там за да изразя своята лична позиция, своето чисто човешко възмущение поради грозния административен произвол, на който бях подложен от директорката на ПГЕЕ в Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, уволнила ме по изцяло фалшив и обиден за мен като личност и като български учител напълно лъжлив предлог, а именно "липса на качества да бъде учител", "не става за учител", "абсолютен некадърник", "изцяло негоден за системата" и пр., докато истинската причина за опраскването (уволнението) ми е съвършено различна, аз бях уволнен защото съм принципен противник на авторитарната система в образованието и защото съм привърженик на съвършено различна, алтернативна и иновативна образователна технология, именно тази на свободолюбивото и човечно, демократично обучение и образование;

- Моят протест се изрази в непринудена среща и съвършено човешки разговор с мои ученици, колеги и граждани, които минаваха оттам и изказаха, пак в чисто човешка форма една съвсем личностна, т.е. неполитическа съпричастност с моя проблем; значи проявата ми не е имала (в първите дни на съвсем спонтанната, непринудена и неорганизирана личностна или индивидуална изява) характера на политическо и масово мероприятие, което да се нуждае от някаква организация; подчертавам, моята реакция на възмущение срещу произвола на самозабравилата се администраторка беше изцяло спонтанна, съгласете се, че за да се възмути човек от нещо и да изрази под някаква форма възмущението си не е задължително да иска за това специално разрешение от... общината; а и чисто индивидуалната изява на възмущение е принадлежи към личната сфера на живота, която не е предмет специални законови регулации, в това число и на закона за митингите и манифестациите;

- Полицейските служители бяха извикани да предотвратят моя чисто индивидуален акт на възмущение от грозния административен произвол, на който бях подложен, не от някой друг, а от самата директорка на ПГЕЕ в Пловдив, причинител и обект на възмущението ми, което беше възприето от мен в смисъла, че полицейските служители са допуснали да се поставят в услуга не на правото и на закона, а на субективния и капризен интерес на един друг гражданин (вярно, този самозабравил се друг гражданин е овластен, именно е директор на училище) и то именно за да бъде ощетен, унизен и подложен на неправомерна репресия друг гражданин, т.е. директорката на ПГЕЕ в Пловдив злоупотреби със своето служебно положение за да ме репресира и то този път с помощта на полицейска сила, със силата на полицейските служители, и то пред очите на моите ученици (!!!), което, съгласете се, е крайно неправомерно,  несправедливо, недопустимо и изключително невъзпитателно;

- Тази явна несправедливост (все пак аз също като директорката съм гражданин и данъкоплатец и по тази причина заслужавам закрила от полицията, а не репресии - и то под диктата на друг гражданин, в случая на директорката, обект на протеста ми!), разбира се, засили възмущението ми, аз възприех поведението на полицейските служители като съдействие от тяхна страна на оня така груб административен произвол, на който бях подложен от самата директорка на ПГЕЕ месеци наред преди уволнението ми; възмути ме също и това, че полицейските служители, за да услужат на директорката, се поставиха в унизителна ситуация да са в нейно разположение, опитаха се да спомогнат на репресията й спрямо мен, която тя упражнява по свой субективен и суетен каприз, което го оцених като крайно неправомерно и несъответстващо на техния статут на безпристрастни закрилници спокойствието на всички граждани, като органи на реда, които еднакво защищават интересите на всички граждани (а не само на ония по-специални граждани, които са на властова позиция, имат връзки с началствата в МВР или са близки до властта).

- Полицейските служители сами нарушиха закона и си превишиха правата като фактически застанаха на страната на директорката на ПГЕЕ и спомогнаха за нейната чисто субективна, по чисто субективни причини предприета наказателна репресия спрямо мен и по този начин засилиха усещането ми за несправедливост на случващото се пред очите на моите ученици - аз съм 17 години учител в това училище и 34 години в българското образование изобщо!

- Трябва да се отчете и това, че предвид спонтанния, чисто индивидуален и съвсем неорганизиран и затова немасов характер на проявата ми в първите два дни аз само апробирах ситуацията в училището, от което бях изгонен по недопустимо грозен начин; независимо от това обаче вече бях проучил и бях предприел съответните действия за легализиране на протеста, което и сторих на следващия, на третия ден; разбира се, нямаше как в тия първи два дни на протеста ми да е изтекъл 72-часовия срок, в който Община Пловдив издава самите разрешителни за протест; в същото време аз не можех да потисна своето възмущение точно в първите дни след уволнението ми, точно в тия два дни то беше и най-силно, израз на което е и моята спонтанна проява на тротоара, пред входа към двора на ПГЕЕ.

- Разбира се, тези първи два дена на спонтанната изява на моето голямо възмущение спрямо грозната несправедливост, на която бях подложен от директорката на ПГЕЕ в Пловдив за мен имаха характера на тестване (думата протест, както си личи, съдържа корена тест!) на ситуацията, аз просто пробвах какви ще бъдат реакциите най-вече на моите ученици, на учителите от ПГЕЕ, мои колеги, на гражданите, минаващи по улицата, като се убедих, че моята проява има значим резонанс, на това основание, поучен от преживяното, осъзнах, че в следващите дни характера на проявата ми може да придобие друг, по-масов характер, на това именно основание си извадих разрешително за протест от Община Пловдив; аз, разбира се, съм съзнателен гражданин, който не само спазва закона, но и десетки години е обучавал младите хора да правят същото, за което заслужавам известно уважение, което обаче не получих от служителите на МВР, да не говорим пък за директорката на ПГЕЕ, изпратила ги там за да ме подлагат на дирижирана от самата нея репресия - в угода на субективния й кариеристичен интерес.

- Директорката на ПГЕЕ постоянно парадира с това, че нейният съпруг години наред бил работил в органите на МВР, предполагам и допускам, изхождайки от манталитета й, че тя най-вероятно се е възползвала от неговите връзки и приятелства в тази система за да повлияе по незаконен и неправомерен начин на съответните началства във II-ро РУ на МВР-Пловдив, с оглед на тази основа така експедитивно да ангажира служителите на МВР мълниеносно да пристигнат и да видят в мое лице такъв "страшен нарушител на закона", а всъщност аз наруших единствено субективния комфорт на самозабравилата се властваща особа в ПГЕЕ; наистина ми е много чудно как стана така, че за две минути след идването ми пред входа на ПГЕЕ полицията беше вече при мен; ако полицията действаше с подобна похвална експедитивност и в другите случаи, то престъпност в страната ни отдавна нямаше да има!

- Моля да вземете предвид и това, че моя милост освен че съм учител по философия, подложен на репресии от директорката на училището (в което години наред съм работил за смислена и разумна промяна на отношенията вътре в училищната общност, работил съм за нейното непосредствено и практическо реално декомунизиране и естествена демократизация) в първите дни на моята проява там, на тротоара, до входа към двора на ПГЕЕ бях и в качеството ми на медийно лице, в качеството ми на нещо като телевизионен репортер, аз съм водещ на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчвано по Пловдивската обществена телевизия, аз затова там бях с камера, затова и видеозаписът на случилото се там, на тротоара, беше излъчен по телевизията, с оглед да се информира обществеността на Пловдив за безобразията, които си позволяват самозабравилите се властващи бюрократи в образователната сфера на гр. Пловдив. Това обстоятелство внася особен привкус на случилото се, по моя преценка полицейските служители си позволиха да възпрепятстват моята работа като медийно лице, което от тяхна страна е нарушение на постановленията на закона, свързани със свободата на медиите и свободата на словото; аз лично се чувствам жертва на полицейски произвол в това отношение, нарушени са ред мои фундаментални и конституционно гарантирани права, накърнено е и моето лично достойнство.

Моля, уважаеми Съдии, предвид изложеното и като вземете също така под внимание особеностите на тежката психологическа и нравствена ситуацията в тези два първи дни на проявата ми, които се опитах тук само да щрихирам, да проявите разбиране и вземайки предвид тези същностни и процедурни несъответствия на действията на полицейските органи в онази нелека ситуация да приемете, че зловредно и изпълнено с някакви сериозни последици нарушение на закона от моя страна не е имало, поради което Ви моля да отмените като незаконосъобразно въпросното наказателно постановление за глоба, наложено ми Началника на II РУ на МВР-Пловдив.

19 юни 2017 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo