Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 17 юни 2017 г.

Няма страшно, народът казва "чер гологан не се губи" - само това ми дава известна надежда!


Мой близък приятел (и пръв сътрудник по издаването на списание ИДЕИ) ми писа, питайки ме какво става с мен. Ето какво му отговорих, в писмото си до него вкратце описвам напълно реалната картина на положението ми в момента:

Здравей, Ю.,

Виждам, че си ми писал и си ми звънял. Положението е недобро. От десетина дни не съм добре със здравето (със сърцето) и бях по болници и лекари. Наложи се да спазвам режим, включително лекарят ми забрани да се вълнувам за каквото и да било, наложи ми се да се откажа дори и от телефон (кризата ми дойде след извънредно напрежение покрай уволнението ми). Блогът ми го поддържа чат-пат синът ми, сега той пише това писмо, аз нямам сили да стана от кревата. Май се размина с инфаркта ама ще видим де, то нищо не се знае.

Със списанието не знам какво да правим, май се налага да го спрем. Какво стана с изчезналите книжки за Народната библиотека, намериха ли се? Всичко се обезсмисля ако в НБ няма от книжките. Кажи ти какво да правим със списанието. Ако имаш предложения да продължим, ще ги обсъдим. Аз съм на мнение, че при това положение просто нямаме физическа възможност да продължим със списанието.

Аз съм отново без работа и този път дори съм и без обезщетение поради безработицата, тоест съм съвсем без пари; този път не знам как ще я карам. Ще се наложи да водя дълъг и тежък съдебен процес, който нищо чудно да ме довърши най-после. Тия бюрократи от образованието са готови със зъби и нокти да се борят за властта си и са съвсем безжалостни и безскрупулни. Не пощадиха и жена ми, и нея я опраскаха преди две седмици, уволниха я по още по-грозен начин: принудиха я сама да моли да я уволнят - изнудиха я да подаде молба за напускане "по взаимно съгласие" като я заплашиха, че иначе щели да я уволнят дисциплинарно. Заради моя протест уволниха и нея за да ми отмъстят за това, че си позволих да се боря за правата си. В момента съм в крайно тежко положение, болен, без пари, започнах съдебно дело, което ще се наложи да водя сам, без адвокат, поради безпаричие ще се защищавам напълно сам (подобно на Сократ). Без да им мигне окото бюрократите от образованието са способни да ме довършат - само и само да царуват спокойно ако може безкрайно. Аз не съм очаквал да са толкова жестоки и безчовечни. Нямам и начин, и сили да търся някаква работа. Ще видим де, може нещо да измисля. Времето ще покаже какво ще бъде.

Това е засега положението. Няма страшно, народът казва, че "чер гологан не се губи"... това ми дава известна надежда.

С поздрав от сърце: Ангел (Грънчаров)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

18 коментара:

Анонимен каза...

Няма повод за надежда. Всеки цвят гологан се губи. Всеки мре.

Ангел Грънчаров каза...

Така е, другарко, но има нещо, което вий, материалистите и безбожниците, не разбирате и няма как да разберете: всички ще мрем, така е, всички сме смъртни, но пък за сметка на това пълно умиране няма, има само преход, има също така и вечен живот, има безсмъртие, другарко, ний за това вече сме се загрижили, а пък земният живот за философа е само подготовка за истинския живот в истинското битие, ето това нещо, другарко, да го разберете, ще се преродите направо, ала едва ли ще ви споходи такова разбиране, мая нещата са съвсем безнадеждни за вас в туй отношение, нали познах?! :-)

Анонимен каза...

Щом казвате, другарю, сигур е така.

Ангел Грънчаров каза...

Не съм ти другар, другарко, ний с ваша милост живеем в различни вселени, как в такъв случай да съм ти "другар"?! Аз по-скоро съм Ваш враг, другарко, класов и всякакъв друг, ако ми позволите да ползвам вашта другарска терминология...

Анонимен каза...

Здравей,

Разбери, че на всяка цена трябва да съхраниш себе си (просто си длъжен).

Първата стъпка е промяната на обектите на вниманието ти. Това е начина да се отключи благоприятен процес.

Не се притеснявай за работата си. Това, че те уволниха е най-доброто, което можеше да ти се случи. Просто небето те предпази в последния момент. Ако беше останал на тази работа можеха да се случат фатални неща. В момента не можеш да разбереш това, но просто ми повярвай.

Не прави грешката да се притесняваш за работа и пари.

Притеснявай се за това, което си изпуснал и не си написал или разработил.

Не се бой, но се пази.

Не се притеснявай за списанието. Ще опитаме да намерим някакви пари да издадем книжката. Може малко да я позабавим.

Много е гадно това, което са направили със жена ти.

Бъди сигурен, че нещата ще се оправят. Просто трябва да вземат друга посока.
За момента най-важното е да се възстановиш. По-важно от това за теб няма.
Внимавай с храната. По-добре гладувай. Но не се тъпчи с боклуци. Евтините боклуци са направо смърт за организма ти.

Започвай деня със сок от половин лимон в малко вода. Завършвай го по същия начин. Трябва да има минимум половин час между сока и всякаква храна.
Мини на строга диета. Колкото това да е мъчително. Обезателно през деня пий сокове (прясно изцедени) и яж плодове. Основното тук е всичко каквото ядеш да е в минимално количество. Това е начина да се изчистят "механично" невротоксините и да се освободят катехоламините.

Анонимен каза...

Добре, другарю Грънчаров! Кото ми кажеш, тва ша правя вече, другарю Грънчаров! :-)

Ангел Грънчаров каза...

ОК, другарко. Първо престани да си толкова нагла. Казах ти защо нямаш право да ме наричаш с тъй високата титла "другарю", мен просто ще ме наричаш "господине". С другарю ще се обръщаш към другарите си на партийните си събрания, както е прието по начало. Опитай да не си толкова нахална да видим дали ще се получи. Успех!

Анонимен каза...

Вие не ми позволявате да ви наричам "господин", другарю. Тъй като явно ме смятате за своя другарка, учтивостта ме задължава да ви отвръщам със същото, другарю Грънчаров.

Ангел Грънчаров каза...

Нещо сте се объркала, другарко. Вие сте си другарка онтологично, според същината си на комуноидка, по тази причина аз нямам право да ви наричам иначе освен така. Но като ви казвам "другарко", това не значи, че сте моя другарка, не, вие сте другарка за другарското си братство (и сестринство), аз обаче съм извън него, по принцип и по презумпция. Казахме, че аз съм от един друг свят, ама размърдайте си мозъчето, другарко, не помните и не мислите изобщо! Ето, на това основание мен ще ме наричате господин, а пък Вие сте си другарка.

Анонимен каза...

Няма как да сте извън него "по презумпция", другарю. "По принцип" може, но това си е ваш принцип, който има отношение само към вашата личност.
Колкото до онтологията, там не пипайте, преди да се запознаете по-добре с понятието. Иначе рискувате да се изложите, другарю.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, продължавате да наглеете. Първо, изказвате се съвсем неподготвена по предмети, от които изобщо не разбирате. Първом следва да се информирате за смисъла на понятията, които съм употребил. То тази работа не е като оная, другарко.

Провалихте се по първия момент: да престанете да сте толкова нагла. Очевидно наглостта ще се остане органична част от същността Ви. Бъдете си нагла колкото искате - щом толкова Ви харесва. Явно друга не можете да бъдете.

Анонимен каза...

Как ще се обръщам към вас зависи единствено от мен, другарю Грънчаров. Единственото, което можете да направите по въпроса, е да ми цензурирате коментарите. Това няма да е никак чудно, защото в училището, където доскоро работехме двамата с вас, сте добре известен като човек, който обича цензурата на мнения, несъвпадащи с неговото. Е, и с пийването сте известен, но това няма отношение към сегашния ни разговор. Нали така, другарю?

Анонимен каза...

Съгласна съм да не ви наричам "другарю", ако и вие не ме наричате "другарка". Съгласен ли сте?

Ангел Грънчаров каза...

Вие сте потресаващо нагла и също така проста, другарко. Те тия двете неща, другарко, си вървят в комплект. Наред с лъжата и с клеветата, другарко. Вие сте доста добра във всичките тия насоки, другарко, ненадмината сте. И го демонстрирате без капка неудобство. Ето сега в момента сама знаете, че лъжете по мой адрес за две неща, ползвайки се от анонимността си. За щастие обаче благодарение на ай-пи адреса не сте толкова анонимна колкото си мислите. Ще Ви се наложи да си докажете двете клевети "там, където трябва". Да видим как ще обосновете клеветническите тези пред съда. Имайте добрината сама да разкриете личността си и ще се видим пред съда.

Анонимен каза...

Това са НЕЩАСТНИ хора, г-н Грънчаров. Обзалагам се, че тая гъска, дето пише тъпотиите си, че сте обичали цензурата и пр., е една дълбоко нещастна, злобна, незадоволена жена. Когато стане от сън, тя се чуди как да злобее колкото може повече и по тази причина се чувства много дълбоко нещастна и беснееща. Иронията е, че точно вие, като психолог, можете да й помогнете с консултации относно душевния комфорт.
Тя обаче не го усеща и завинаги ще си остане дълбоко нещастна и душевно сляпа.

Ангел Грънчаров каза...

Аз точно това правя - помагам на анонимната нещастница. Да, тя не го съзнава и няма да го признае, но това не значи, че не е истина това, че й помагам. Правя каквото трябва. Да става каквото ще. Да, съгласен съм, някои хора са неспособни на промяна, камо ли на прераждане. Но човечността изисква да помагаме дори и на тях.

Анонимен каза...

Аз горещо й препоръчвам да СПРЕ за малко, да си даде няколко дни почивка и добре да помисли какво причинява на самата себе си по този начин! Колко по-щастлива и добре ще бъде, ако преосмисли позицията си и започне да гледа на света по един човечен, топъл начин. Тогава цялата й мизерия и нещастие ще изчезне.
Дано четете това, госпожо...

Ангел Грънчаров каза...

Злобата поражда безумие... За да спреш да злобееш пък се иска някакъв разум или поне малко ум. Откъде да го вземе обаче като си е загубила дори разсъдъка?! Ето този омагьосан кръг следва да бъде разбит някак...