Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 20 юни 2017 г.

Тъжна вест: почина инженер Венелин Паунов, славният директор на ПГЕЕ

Общи приятели преди два часа ми съобщиха, че днес, към 11 часа, в дома си е починал бившият директор на пловдивската ПГЕЕ инж. Венелин Паунов. Получил е масивен инфаркт и е издъхнал бързо - това е смърт, характерна за добрите, за праведните хора.

Не мога да повярвам, че шефът, както го наричахме, вече го няма. Смъртта е напълно непонятно нещо. Стоя на едно място и вече два часа не мога да асимилирам как така този уважаван не само от мен човек от днес вече го няма. Разбрах, че и вчера е бил в кафенето пред училището, на което е дал толкова много. (Аз се видях и разговарях с него също там, преди две седмици - по време на протеста си за свобода в образованието.) Не мога да проумея липсата на г-н Паунов, отсъствието му от този свят - и преселването на душата му в един друг свят. Бог да прости "бате Венко" - както мнозина от приятелите му го наричаха!

Той беше изключително деен, енергичен и жизнен човек - и вероятно по тази причина вестта за смъртта му е толкова непонятна, неподдаваща се на възприемане. Директорът на пловдивската ПГЕЕ беше невероятно човечен човек, който беше приятел не само с колегите си, но и с учениците. Успяваше да намери човечен, задушевен подход към всеки човек. Прекрасен мениджър е г-н Паунов - каквито са същинска рядкост! Всъщност загадката на това толкова трудно изкуство за управление на много хора е проста: той уважаваше личността на другите и никога не си позволяваше да не зачита свободата и достойнството им. Разговаряше напълно непосредствено и искрено с всеки човек. Учениците го обичаха сякаш им е баща, той наистина се отнасяше бащински и приятелски с тях. А училището в ония години беше нещо като дом за всички нас, за който директорът се грижеше ден и нощ. В негово време реформата в ПГЕЕ беше вече направена, нямаше нужда от нея. А след това, за жалост, дойдоха други, коренно различни времена...


На хора като него властта не действа деморализиращо, те си остават съвсем естествени, импулсивни, непринудени. По това се познава личността от голям калибър: че властта я приемат като тежка отговорност - и че тя не ги променя. Той беше виртуоз в разумното, в смисленото и човечното, за доброто на хората упражняване на властта. По негово време - писал съм го и друг път - в нашето училище имаше атмосфера на неподправено свободолюбие, т.е. в него властваше съвсем чист академичен, направо оксфордски дух. На това се дължат и огромните постижения на училището по негово време. Ето една статия, в която съм казал най-важното по моя преценка: Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. Тя е писана в далечната вече 2006 г.

Искам да напиша още много и то важни, съвсем заслужени неща за покойния, когото чувствам толкова близък човек и приятел, но някак не ми се получава писането в този особен и така тъжен момент.

Ще съобщя само това, че всички, които го уважаваме, ще можем да се простим с нашия приятел Венелин Паунов в черквата на Централни гробища в Пловдив в четвъртък, от 11 часа.

Господин Паунов, ти ще останеш в душите ни като обичан, достоен човек и приятел! Ти преуспя в най-главното: вдъхновяваше ни за всеотдайна работа за доброто на младите хора, възпитаниците на нашето славно училище! Дълбок поклон пред светлата ти памет!

Скъпи шефе, с Богом до срещата ни в оня, другия, в истинския свят, където животът, който ти толкова много обичаше, няма край!

21 коментара:

Анонимен каза...

Nullum hominem esse immortalem.

Анонимен каза...

Поклон и светла му памет!

Атанас Атанасов

Анонимен каза...

Много жалко! Светла памет!

Desi Morgan

Анонимен каза...

Да почива в мир! Светла му памет!

Emilia Vladova

Анонимен каза...

Поклон! Да почива в мир!

Vania Iskrova

Анонимен каза...

ПОКЛОН!

Dora Georgieva

Ангел Грънчаров каза...

Не може да е безсмъртен оня, който понятие си няма що е безсмъртие. Тоест който няма отношение към безсмъртните, вечните неща. А вечните, непреходните, неумиращите неща имат духовно естество. От рода на душите, духа, идеите, ценностите, истините, Бог и т.н.

Анонимен каза...

Оня, който има понятие какво е безсмъртие, също не може да е безсмъртен. :-)

гАд каза...

Поклон и светла му памет!
Бях ученик докато беше директор, винаги се е държал на ниво с нас.

Анонимен каза...

Светла му памет!

Nedelin Boyadjiev

Анонимен каза...

Светла му памет!

Антон Антонов

Анонимен каза...

Мир на праха му ....

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Мир на праха му и вечна му памет! Ангеле, заставам зад всяка дума, която си написал за инж. Паунов. Имах удоволствието да уча по негово време в ПГЕЕ. Истинска и достойна личност!

Марин Чушков

Анонимен каза...

Светла му памет!

Стефан Колев

Анонимен каза...

Поклон, Светла му памет!

Pepa Skenderova

Анонимен каза...

Хубав, истински човек! Поклон!

Vasil Krastev

Анонимен каза...

Голям човек беше!Бог да го прости!

Konstantin Dimov

Анонимен каза...

Поклон!

Валерий Михайлов

Анонимен каза...

Познавам, а вече и в минало време го познавах този човек единствено от твоите описания Чоджум!Което не ми пречи да го уважавам с твоето отношение!Да кажа , че съжалявам за кончината му!Да отбележа, че, дори, само защото, е оставил училището и спомените за личността си, като разбиращ и, като милеещ работата си човек и ръководител в твоите и в очите на твоите себеподобни по чувствителност и светоусещане хора инженер Венелин Паунов, "бате Венко", заслужава почит, уважение и приживе , и след смъртта си!Заслужава обезсмъртяване не, само с твоите редове за него, не, само в спомените на учениците му но и в училищната, скромна макар, но непременно задължителна почетна дъска на заслужилите дейци, на образованието и в ТЕТ - а, и в ПГЕЕ!Която, разбира се, че днешните ръководителки-унищожителки на училището не биха могли, по силата на умствена изостаналост и моралната си нечистоплътност, нито да оценят, ниго и да я създадат! Светла памет за покойния!

Владимир Петков

Анонимен каза...

Бог да го прости...

Mariana Tomova

Анонимен каза...

... нямам думи... добър човек ни напуска... чест беше за мен че го познавам... випуск 2003 ТЕТ-Ленин... сбогом приятелю....

Veselin Georgiev