Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 20 юни 2017 г.

Току-що изпратих следния документ до съответните институции и длъжностни лица



До г-н Бойко Борисов, Премиер на България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и ангажиран, при това съвсем непримирим в борбата си за ново образование български гражданин

Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Манолова,

Изпращам Ви една публикация в блога си, съдържаща важен по моя преценка документ, който ще Ви позволи да се запознаете с напълно реалната, неподправена ситуация, която цари в учрежденията и институциите на българската образователна система.
Този документ може да Ви подскаже какво следва да направите за да реши един голям, направо съдбовен проблем, касаещ смислената промяна в образователната област, а по този начин и в живота на страната и нацията ни като цяло.
Приятно четене и дваж по-приятни размисли Ви желая!

20 юни 2017 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
  

Майчице, какви пищни чудесии ни поднася така щедрият живот в нашето толкова интересно време?!

 

вторник, 20 юни 2017 г.

 

 

Мислех да ида в сградата на РУО-Пловдив и да кажа някои неща в очите на началничката му Иванка Киркова, става дума за ето тази перфидна гавра И РУО-Пловдив ми отговори по един виртуозен по фарисейщината си начин!, но се отказах: убедил съм се от опит, че диалогът с образователните бюрократи е невъзможен по простата причина, че те живеят в изцяло фантастичен свят, нямащ нищо общо с реалния. Пък и каквото човек да каже на такива началства, колкото и да е важно, разумно или дори мъдро, то ще отлети без никаква полза в небитието; по тази причина си изобретих начин за общуване с такива величия – и той е писменият. Общувам писмено с тях по една единствена-причина, всъщност две са тези причини: първо, за да могат да стигнат посланията ми до тях до по-широка публика, именно до обществеността, до данъкоплатците, с чиито данъци се издържат въпросните изнемогващи от скука началства, надеждата ми е поне народът да почне в един момент да сфаща какви безобразия се правят уж в негово име и, второ, пиша тия жалби и писма за да смущавам покоя на самозабравилите се в арогантността си началства като им поставям някои важни казуси, взети направо от самия живот, и на тази база, като изследвам реакциите им, отново изваждам на публичен показ тяхната интелектуална, да не говорим пък за нравствена им немощ. Ето по тази причина тази сутрин се отказвам от възможността днес да ида да се срещна на живо с г-жа Киркова и решавам да й напиша следното мило отворено писъмце (което, по добрата, по сложилата се традиция ще изпратя и на нейните началства, ей-така, да знаят на какви подвизи е способна родната ни образователна бюрокрация!):

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Бойко Борисов, Премиер на България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, за пореден път опраскан и изритан от образователната система учител по философия и ангажиран, при това съвсем непримирим в борбата си за ново образование български гражданин

Уважаема госпожо Киркова,
Сама добре знаете, че съм горещ привърженик на диалога и на дебатите – дори и да става дума за тежки случаи като Вашия, при който опонентът има напълно безпочвената претенция за някаква абсолютна и неподлежаща на никакво съмнение правота – и то само на основание на това, че е овластено длъжностно лице на държавна служба, на някакъв държавен пост. Тоест на основание на това, че (макар че е длъжностно лице на сравнително висока и отговорна държавна служба!) няма никаква друга грижа освен тази непрекъснато да бяга от поемане на отговорност, т.е. да шикалкави, да се опитва да хвърля прах в очите, да увърта, да замазва и замита под килима проблемите, да крие същината на случващото се, а също така и да изважда на показ единствено високомерието си и въпросната си мания за непогрешимост, извираща от тъй пагубната илюзия, че началството, видите ли, никога не греши. И ето, на това основание, пък и понеже всъщност такава ми е работата, бидейки философ, а именно да водя диалози с хора, имащи нужда да им бъде помогнато, с хора, които нещо много са се объркали в представите си за нещата, ето, отново решавам да Ви пиша – още повече че Вашият отговор (виж документа с Изх. № РД-16-4-720-3/12.06.2017 г.) е направо потресаващ. Длъжен съм да реагирам, моят дълг като философ, като личност и като гражданин ме принуждава непременно да реагирам – защото искам да Ви помогна, защото смятам, че сте попаднала под властта на много коварна илюзия, пораждаща безброй заблуди и обуславяща несметно количество грешки в тъй високоотговорната Ви длъжност и работа.
Искам да Ви кажа в самото начало нещо много важно: пиша този свой отговор единствено от мое име, нищо че става дума за случая около толкова грозното опраскване на моята съпруга Дарина А. Грънчарова от директорката на ОУ "Пенчо Славейков". Моята съпруга не желае да реагира никак, тя е склонна да се примири с упражненото над нея насилие и с гаврата с нейното достойнство – по причина на това, че се вижда принудена да мълчи, с оглед евентуално да може да си намери работа на друго място през есента. Тъй че моля да не пренасяте негативизма си, породен от това мое писмо, върху нея, пренасяйте го само върху мен, много Ви моля за това! Аз съм лошият, съпругата ми е склонна да реагира така, както в подобни случаи са принудени да реагират 99% от унизените и подхвърлени на подобни гаври български учители. Знаете, аз съм нищожното изключение от това тотално масово правило българският учител да си мълчи когато бюрократите се гаврят с него.
Първото, което искам да Ви кажа, е следното: Вашият отговор съвсем не ме задоволява, разбира се. Вместо да се възползвате разумно от възможността, която Ви дадох, а именно, да проверите сигнала за своеволието и беззаконието, което си позволи да упражни върху съпругата ми директорката на ОУ "Пенчо Славейков" Е.Делинова, Вие по недопустимо безотговорен начин се мъчите да замажете вината й. И си позволявате точно на мен да разказвате някакви басни за деца, моля да не ме подценявате чак толкова: съпругата ми, видите ли, просто ей-така, неизвестно защо, за едното нищо и при това в писмен вид била помолила, била поискала да се прекрати трудовото й правоотношение с училището!!! А пък директорката Делинова, разбира се, пак писмено, по надлежния ред "приела" молбата й, "удовлетворила" искането й, леле, каква чудесна идилия?! Добре де, нима искате да ме убедите, че безпричинно, ей-така, за едното нищо или неизвестно за какво, съпругата ми сама иска да си загуби работата, да стане безработна като своя съпруг, така ли Ви се струва?! Нима Вие, госпожо Киркова, смятате съпругата ми за... малоумна?! Изобщо ли не Ви вълнува проблема за това коя е действителната, истинската причина за това толкова алогично на пръв поглед поведение на съпругата ми?! Нима Вие, госпожо Киркова, имате толкова ниско мнение за българските учители, че с такава лекота допускате, че те са способни да правят всякакви глупости, дори и да вървят против собствения си интерес?!
Много Ви моля да се опитате да осмислите ситуацията по-пълно, без опити да я изкривявате в интерес на Вашата подведомствена директорка, която очевидно не за първи път си позволява волности, заради които, досущ като директорката на пловдивската ПГЕЕ много пъти си е имала сериозни проблеми с правосъдието. Госпожо Киркова, не мога да разбера защо се смятате за длъжна винаги да защищавате така очевидно "нагазилите в лука" училищни директори, нима не допускате, че и те, бидейки човешки същества, също са способни да грешат, нима сте толкова непоколебимо вярна на бюрократичния девиз, който великият Рейгън формулира ето как: "The first rule of a bureaucracy is to protect the bureaucracy"?! Значи очевидно смятате (аз така разбирам Вашето толкова откровено писмо до мен!), че сте безусловно длъжна безусловно да защищавате своекористния, егоистичен интерес на бюрократите?! А Вие все пак давате ли си сметка, че сте поставена на този пост не точно за това, а именно да бъдете защитница на интереса на училищните директори, а държавата (тоест ние, данъкоплатците) Ви плаща за нещо съвършено различно, а именно: да бдите да не става така, че училищните директори, ползвайки се от огромната си власт, да си позволяват да потъпкват чак толкова екстравагантно интересите на другите участници или агенти в тъй многообразните отношения в образователната сфера?! За Вас, излиза, са абсолютно безразлични интересите, да речем, на учителите, особено пък на учителите като мен (и като горката ми съпруга), които са станали жертва на такъв грозен директорски произвол, за Вас са единствено важни интересите на училищните директори – давате ли си сметка, че точно този извод всеки непредубеден човек ще си направи като прочете Вашето толкова искрено все пак писмо?! (Да не пропусна да Ви благодаря все пак, че сте толкова откровена, честна и искрена в това свое писмо, похвална е тази Ваша откровеност, честност и искреност!) Вие без да Ви мигне окото демонстрирате, че за Вас значение има единствено и само интереса на училищните директори, докато интереса на жертвите на техния произвол няма за Вас лично абсолютно никакво значение – е, как си мислите, ний, дето сме жертви на произвола на училищните директори нима можем да сме доволни от тази Ваша нескривана субективност-пристрастност?! Ами то е близо до ума, че Вие по този начин погазвате без никаква скрупул самото оправдание за съществуването на Ваша длъжност – давате ли си сметка поне за това?!
Да Ви припомня: Вие там сте назначена за да търсите по възможност приемлив за всички страни баланс на интересите. Този е смисълът и оправданието на властта в съвременното разбиране. Простете, но Вашата представа за упражняването на властта е някъде на нивото на представите, каквито са били те в епохата на най-ранното, варварско и диво Средновековие. Тогава именно господарите, феодалите са се държали точно както се държите сега Вие: интереса на всички други съсловия не значи нещо, единствено важен е интереса само на господарите, на феодалите, на аристократите! Виждате ли докъде сме довели нещата с разпространената управленска психология, характерна за самозабравилите се "аристократи" на държавна служба като Вас, като въпросната Делинова (тя, милата, даже и "синдикат" за защита на кастовия интерес на училищните директорки учреди и ръководи!), като световно известната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ Стоянка Анастасова и прочие (а не изброявам още примери на самозабравили се пловдивски директорки-"аристократки", Вие ги знаете, примерно ако добавя името на Соня Киркова, вечната директорка на Хуманитарната гимназия ще Ви стане пределно ясно какво имам предвид!)?! Е, длъжен съм като съвестен гражданин на демократична и европейска България да Ви уведомя, драга госпожо Киркова, че твърде много сте се объркала в представата си, че Ваш дълг е да защищавате единствено кастовия, кланов, мафиотски интерес на училищните директори-"аристократи", да имате много здраве от мен, но изобщо не Ви е такава работата! И аз няма как да Ви позволя да продължите да живеете с такава изцяло погрешна, несъстоятелна и пагубна представа, ето, сама виждате, бидейки учител, правя нужното да Ви покажа къде точно и каква Ви е грешката. Ако искате, сърдете ми се за благодеянието, което по този начин Ви правя и оказвам, това вече си е Ваш избор, но не бива да продължавате да допускате нови и нови грешки. Нямате право да грешите толкова много и то по такъв един съвсем недопустимо обиден (за Вашата собствена интелигентност) начин. Съвършено друго Ви е предназначението и оправданието на службата и на работата, ако можем да употребим думата "работа" в този случай.
Госпожо Киркова, ще Ви кажа една истина, която е безкрайно важно да знаете, да съзнавате ясно: в училищата на град Пловдив съществува арогантна директорска бюрокрация-мафия, която живее с абсолютно неадекватно на нуждите на времето ни съзнание, която не знае друга грижа освен да пази своя пошъл егоистичен и кланов интерес, която се е самозабравила при това дотам, че ето, Вие самата, без да Ви мигне окото, в своето писмо без капка неудобство демонстрирате същото това толкова порочно съзнание! На нас, гражданите, на нас, учителите, дето сме непрекъсно жертва на арогантността на тази въпросната директорска бюрокрация-мафия, съвсем обаче не ни е безразлично това, че с нас въпросните "феодални господари" и "аристократи" си позволяват да се гаврят всекидневно; ето, в качеството си на български граждани си позволяваме открито да заявим, че е крайно време Вие, отговорните длъжностни лица, да си изпълните дълга и да направите нужното на тази мафия да бъдат подрязани най-сетне крилцата. Да, длъжни сте или да започнете да си изпълнявате дълга или отговорността, или пък, ако смятате, че можете безкрайно дълго време да си живеете с това порочно съзнание, че единствено значение има вашият користен кланов и мафиотски интерес, тогава, ако обичате, ще следва да се разделите завинаги с тъй уютните си началнически кабинети и кресла. Това е положението, г-жо Киркова, дошло е време за промени, за модернизиране, и Вие самата следва да си модернизирате малко собствените представи. Същото се отнася и за представите на г-н Министъра на образованието и науката, аз се чудя как той изобщо може да спи спокоен след като образователната мафия-бюрокрация в свидното ни отечество се е разгащила чак толкова! Моля, разберете поне това: за всичко ще отговаряте, всички безобразия на въпросната мафия се пишат на вашата сметка, ще дойде и моментът, в който ще следва да платите цялата вересия! Питам се: как е възможно да постъпвате чак толкова неразумно: директорите-бюрократи и феодали са се разпищолили поголовно, правят си каквото искат, отдали са се на каквито си искат беззакония, а един ден вие, техните началници, за всичко ще трябва да отговаряте и плащате – нима не съзнавате колко тъпо е поне това?! Простете, но е много глупава такава една стратегия да покровителствате безобразията и беззаконията на училищните директори-феодали, да ги закриляте, да се опитвате нас, гражданите, нас, жертвите на техния произвол, да ни заблуждавате, да ни баламосвате, смятайки, че ний сме толкова прости, че нищо не разбираме! Не е вярна и тази Ваша представа, че ний, гражданите, ний, учителите, родителите, учениците абсолютно нищо не разбираме и че ще се оставим да ни лъжете во веки веков – не е така, всичко разбираме, няма да се оставим да ни заблуждавате вечни времена! Това поне е напълно сигурно: вечно няма да е вашето господство, на вашата арогантност съвсем скоро ще бъде сложен краят!
Виждате ли докъде я докарахте, уважаема госпожо Киркова, сега давате ли си сметка докъде я докарахте Вие лично? Не се сещате ли? Ето, де Ви помогна, ще Ви илюстрирам нещата с един пример. Който Ви е до болка познат, ала очевидно още не сте успяла да си направите надлежния извод от него. Ще си позволя вместо Вас аз да направя извода, който Вие самата отдавна сама следваше да сте си го направила.
Става дума за неръкотворните по мащаба, по размаха и по неописуемата си грандиозност подвизи на световноизвестната вече (благодарение на моите публикации, репортажи, очерци, есета и прочие, публикувани в блога ми) директорка на славната пловдивска ПГЕЕ г-жа Стоянка Анастасова. Пет-шест години вече тя си позволява да прави каквото й скимне, водена единствено от своята страст, от своя каприз, изцяло неразумни впрочем. Вие прекрасно знаете какво тя си позволи да направи било спрямо мен най-вече, било спрямо инж. Калин Христов, да речем, да не говорим за ония неизчислими поражения, с които тя съсипа това някога бляскаво и елитно учебно заведение. Тук няма смисъл нищо от нейните неизчислими поражения да изреждам понеже го знаете не само Вие, знаят го и всички министри на образованието и науката, които се изредиха на поста в последните славни 5-6 години. Знаят го благодарение на моите жалби и доклади, които съм пращал и на Вас, сигурно в кабинета си имате цял шкаф, в който се съдържат тия мои безброй жалби, изложения, доклади, сигнали, отворени писма и прочие. Добре де, какво направихте Вие лично като получавахте комай всяка заран по някой нов пореден доклад, в който аз Ви съобщавах за поредната ексцесия, която се е зародила в главата на неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ?! Знаем какво правехте. Нищо по същество не правехте. Нищичко не правехте, да, абсолютно нищо не правехте, моля да не се опитвате да ме излъжете, че нещо сте правила! Дори и нещо да сте правила, то нямаше абсолютно никакъв ефект връз толкова своенравната и упорита директорка на пловдивската ПГЕЕ, нали така, това поне ще го признаете ли?! А какво правехте ли?! Ами знайно какво: пращахте г-н Румен Радев (не президента Румен Радев, а другия Румен Радев, дето работи в РУО като главен експерт) да се поразходи до сградата на ПГЕЕ, нали само това правехте предимно? Или пращахте инспекторката по философия г-жа Антоанета Кръстанова да си пораздвижи малко краката като дойде до сградата на ПГЕЕ, нали така? Какво правеха г-н Радев или г-жа Кръстанова като пристегнат в сградата на ПГЕЕ ли? Ами всички знаем какво правеха там, в тъй бляскавия и луксозен кабинет на толкова естетичната иначе директорка на ПГЕЕ: тя ги гощаваше с толкова приятно топящи се в устата маслени сладки, пийваха си ароматно кафенце, хортуваха си съвсем сърдечно малко за това-онова, е, обсъждаха и "толкова непоносимо скандалното поведение на оня там Грънчаров", разговаряха съвсем дружески и заговорнически как по-точно тоя Грънчаров следва да бъде ударен и съсипан, разбира се, имаха напълно идентична представа и позиция за всичко, после, като се наяждаха донасита със сладки, се разделяха – за да се срещнат отново след някой и друг ден! Това е, ех, какви славни бяха тия 5-6 годинки за Вашите инспектори, г-жо Киркова, колко приятно топящи се в устата сладки се изядоха в уютния кабинет на директорката на пловдивската ПГЕЕ, колко бутилки минерална вода и колко кафе се изпи там знае само горката секретарка на директорката, но ефект някакъв от тия умилителни кафепития-чаепития да не би да е имало?! Не, нямаше никакъв ефект, директорката на ПГЕЕ в Пловдив си продължи да си прави каквото сърце й иска, а пък вий, висшестоящите бюрократични началства, водейки се от пагубната максима, че интереса на бюрокрацията е свят и ненакърним, не правехте нищо друго освен да я защищавате, тоест, да я насърчавате да продължи с безобразията си! И Вие, госпожо Киркова, и Вашите предходници на това кресло (които Ви заместваха когато за кратко Вие самата бяхте опраскана от едно правителство, но съдът после Ви върна на креслото!), и цялата онази поредица от министри, които се изредиха на креслото на министъра на образованието и науката на бул. Дондуков, не си мръднахте и малкото пръстче да озаптите въпросната самозабравила се властваща особа, нали точно така стана?! Сега склонна ли сте, след тези мои тъй детайлни обяснения, да си дадете сметка какво всъщност дръзнахте да направите за тия славни 5-6 годинки?! А сещате ли се какво трябваше да направите ако наистина си бяхте изпълнила дълга?! Много ми е интересно да разбера давате ли си сметка към какво Ви призоваваше Вашият дълг като началник на РУО-Пловдив?! Искате ли да Ви кажа аз какво следваше да направите Вие ако наистина си бяхте изпълнили своя служебен дълг, своята отговорност като Началник на пловдивското РУО? Ще Ви го кажа, то, както е потръгнало, защо да не Ви кажа и това?
Ами следваше още при първите ми сигнали да предупредите г-жа Анастасова да озапти страстите и капризите си и да почне да си гледа работата като директор – а не да се джавка непрекъснато с тоя Грънчаров! Щото тя работата си като директор си я гледаше и си я гледа през пръсти, хал-хабер си нямайки за какво изобщо е на този пост, тя има, знайно е, съвършено древна (сталинистка по същество, ако трябва да бъдем по-прецизни) представа за властта и за какво следва тази власт да бъде употребявана, но през цялото време се занимаваше с това да крои какви удари под кръста или по главата да нанесе на този "зъл народен изедник Грънчаров", нали с това общо-взето се занимаваше непрекъснато тъй упоритата иначе директорка на пловдивската ПГЕЕ?! Следва да признаете, че тя с нищо друго общо взето и не се занимаваше, пардон, занимаваше се да мисли за това с какви по-вкусни маслени сладки да почерпи поредните си гости от РУО (преди РИО) или МОН! Е, ако си бяхте обаче изпълнили дълга, ако я бяхте твърдо предупредили да почне да си гледа работата, тя нищо чудно и да беше мирясала, а, какво мислите, дали щеше да миряса директорката на ПГЕЕ ако Вие спрямо нея си бяхте изпълнили дълга?! Не вярвате, така ли?! Е, и аз не вярвам, тя е много упорита, това го знаем всички. Ами тогава следваше, ако не бяхте такава гореща привърженичка на поговорката "Гарван гарвану око не вади!", при следващата й ексцесия да й наложите някакво наказание, ако Вие лично не можете да я наказвате, можехте да й изходатайствате едно наказание от Министъра, нали така? Ако тя въпреки това имаше смелостта и дързостта да продължи с ексцесиите и с произвола си (макар че се съмнявам, че щеше да има чак толкова голяма дързост и… красота!) тогава Вие можехте да й издействате още едно дисциплинарно наказание, примерно. Дали и тогава щеше да миряса, а, как мислите?! Съмнително, така ли? Аз вече не съм толкова сигурен, че нямаше да миряса след второ наказание, но както кажете, Вие повече от мен я познавате в тази посока. Е, накрая, ако тя не беше престанала с ексцесиите, с глупостите и с произвола си, можехте, примерно, на втората година, да я опраскате (да я уволните) – и сега ПГЕЕ щеше да е съвсем друго училище, със съвършено различна, не толкова печална атмосфера, нали така?! Вие обаче не си изпълнихте дълга, робувахте на съвсем негодната представа, че трябва с нокти и зъби да защищавате интереса на директорстващите бюрократи, ето, в резултат докъде стигнахме: сега аз Ви пиша това толкова обидно за Вас, предполагам, писмо, а, виждате ли докъде я докарахте?! И съм напълно прав в упреците си към Вас, с това поне ще се съгласите ли?! Не знам какво мисли по този въпрос г-н Министърът (и г-н Премиерът най-вече, щото аз и на него ще пратя това писмо, смейте ми се колкото си искате: аз също съм много упорит!), но по моя преценка сега вече, ако нещата следва да бъдат поставени на точното им място, и Вие, уважаема госпожо Киркова, и директорката на пловдивската ПГЕЕ Стоянка Анастасова, и директорката на ОУ "Пенчо Славейков" Екатерина Делинова следва да си загубите незабавно постовете – и това ще е за доброто и на пловдивското образование, за напредъка на многострадалната и несполучила изобщо реформа в образователната сфера, нали така, ето това поне признавате ли го?!
Такава е истината, а тя за нас, философите, е свята. Трябва да си напуснете постовете след като дълги години друго не правихте освен да се мъчите да се упражнявате с напълно недопустимо жонглиране с отговорността, да не правите друго освен да бягате от отговорност, да си прикривате взаимно нарушенията на закона, да замитате под килима истински важните проблеми, да се опитвате да ни баламосвате, че уж нещо правите, докато всъщност, ако бъдем честни, следва да признаем, че друго не правите освен да служите на своя егоистичен и кариеристичен интерес, забравили изцяло за какво всъщност сте на тези държавни постове. Това е, просто е, всичко го разбират, е, вярно, повечето не смеят гласно да заявят това, което мислят, но пък за сметка на това има безумци като мен, които се чувстват длъжни да кажат съвсем открито каквото мислят, какво дългът ги е призовал. Такива сме ний, философите, да Ви информирам и за това, такава ни е на нас работата. Аз само това правя, изпълнявам онова, което дългът ме зове да сторя. И по тази причина, виждате сама, мен за благодарност постоянно ме опрасквате. Употребявам в множествено число тази дума, щото както се видя, Вие лично, госпожо Киркова, имате основна заслуга за тия мои многократни вече опрасквания, с които станахте изцяло за резил и то в целия свят. Да, вашите подвизи, имам предвид подвизите ви с г-жа Стоянка Анастасова, се знаят благодарение на блога ми и в далечна Канада, и в САЩ, и в Австралия, и из цяла Европа, и в Южна Америка, и в Русия, и в Япония, и в Китай..., вие благодарение на мен станахте световни знаменитости! Дотам, че понякога се питам: дали тия многоуважеми началства не се държат така алогично само и само заради световната слава, която аз им осигурявам чрез репортажите в блога си?!
Спирам дотук. А това дали някоя държавна институция, призвана да си изпълнява дълга, ще се запита за това какви са истинските причини за това моята многострадална съпруга сама да поиска да бъде опраскана от толкова умната, "социално справедлива" и дори "социално мислеща" директорка на ОУ "Пенчо Славейков", оставям да решите Вие самата – според това какво собственото Ви съзнание за дълг Ви каже или продиктува.
И още нещо, с което завършвам това безобразно дълго писмо, което обаче бях длъжен да напиша – понеже бях длъжен да Ви кажа всичките тия неща: ако аз не Ви ги кажа нима ще Ви ги каже някой друг?! И то е следното: г-жа Киркова, моля Ви, сложете си ръката на сърцето и ми отговорете – Вие наистина ли във всичките тия 77 дни, колкото продължи моя граждански протест на тротоара до входната врата към двора на ПГЕЕ в Пловдив, не можахте да схванете каква е Вашата собствена адекватна реакция на изявата ми?! Имам предвид разумната, отговорната, произтичаща от съзнанието Ви за човешки и служебен дълг реакция, а не някаква друга. Нима е възможно цели 77 дена да не схванете каква е Вашата собствена адекватна реакция на управник на образователната сфера в Пловдив в такава една безкрайно благодатна ситуация, която аз с протеста Ви създадох?! Но това, уважаема госпожо Киркова, е потресаващо!!! Вие с госпожа Анастасова (на която 77 дена също не й стигнаха за да осъзнае каква е нейната собствена адекватна, а това значи разумна, неглупава, смислена, достойна и прочие реакция!!!) наистина сте същински феномен на битието, на живота, на историята и дори на... науката, пък и на... образованието – ето, с чиста съвест мога да заявя това! Майчице, какви пищни чудесии ни поднася така разхитително щедрият живот в нашето толкова интересно време - в тъй свидното ни отечество, което заклети зевзеци като мен наричат Мутроландия?!
Спирам. Ще се радвам писмото ми да не Ви раздразни или ядоса, а да Ви предразположи към най-дълбок размисъл за непонятните до абсурдност екзистенциални корени на битието на българския властващ образователен деец (ще се изразя така, с по-приемливи понятия). Приятно мислене Ви желая! Ако искате нещичко да обсъдим на живо по поставения Ви казус, заповядайте, съобщете ми, ще се срещнем, ще поговорим, ще обсъдим нещата. Винаги съм готов да си изпълнявам, сама знаете това, най-добросъвестно задачата и мисията на учител. Бъдете здрава!

20 юни 2017 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Рамон Меркадер каза...

Грънчарски, току-що ми се обадиха от НАСА и Роскосмос. Извънземните отдавна да са се показали, но ги е страх, че и тях ще ги занимаваш с дебилизмите си, тъпунгер с тъпунгерите.

Maria Vassileva каза...

Ми на Вас това кво ви пречи, Госпожо Анастасова? (Здравейте отново, от днес минавам на по- интимното:Coucou!Hi,Таня!)

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Кореспонденцията Ви е заведена с №94-3339/20.06.2017 г.

Приемна на МОН