Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 3 юли 2017 г.

Обнародвам Исковата молба, с която заведох съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение от пловдивската ПГЕЕ


Решавам днес да обнародвам Исковата молба, с която заведох съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение от пловдивската ПГЕЕ (съдебните заседания ще се открият в началото на м. септември):

ДО РАЙОННИЯ СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
ПЛОВДИВ

И С К О В А    М О Л Б А

от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН 590328,
гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. , ап. , тел. 0878/ 26-94-88

п р о т и в:

Професионална гимназия по електроника и електротехника
(ПГЕЕ) Пловдив, БУЛСТАТ 000454907, гр. Пловдив,
ул. „Пещерско шосе” № 26, представлявана от директора
Стоянка Анастасова

Трудов спор – по чл. 344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 КТ
Цена на иска – 6450 лв

Уважаеми госпожо (господин) съдия,

                Работих при ответника при условията на постоянен трудов договор на длъжността „старши учител” като преподавател по общообразователен предмет – Психология и логика, Етика и право, Философия, Свят и личност, до 23.03. 2017 г. когато със заповед № 640 /23.03. 2017 г. трудовото ми правоотношение бе прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от Кодекса на труда. Поразително е да се знае това, че по абсолютно същия параграф вече бях уволняван от същата работодателка преди по-малко от три години, на 19 май 2014 г.! По-предната заповед за уволнението ми беше отменена от Върховния Касационен съд, аз бях възстановен на работа в началото на 2016 г., да, но очевидно разпоредбите на съда не важат за директорката на ПГЕЕ в Пловдив, ето, година по-късно тя отново дръзна да ме уволни и то по абсолютно същия параграф, с напълно същата, копирана и леко изменена, но вече отменена от ВКС заповед!
                Смятам извършеното уволнение незаконно, поради което предявявам в срок тази искова молба.

І. Не са налице основания за извършване на уволнението. Не отговарят на действителността твърденията за липса на качества, умения и навици за ефективно изпълнение на възложената работа. Заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на Закона и създадената практика по приложението на чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

Твърденията в тази забележителна заповед, явяваща се образец за административен произвол, са изцяло субективни, голословни и произволно съчинени. Те не отразяват обективни конкретни факти по време, дни и учебни часове на проявените „липси на качества”. Директорката с тази своя заповед за уволнение се опитва да прикрие истинската, действителната мотивация за моето уволнение, която, както ще въдим, в същината и в дълбината си е чисто политическа – защото аз съм привърженик на идеята за демократичното образование и училище, аз съм привърженик на свободата в образованието, иначе казано, непосредствено години наред съм работил за либерализирането, за демократизирането, за декомунизирането на българското образование. По тази именно причина станах толкова ненавистен на директорката на ПГЕЕ в Пловдив – защото тя се изживява като ревностен привърженик на статуквото, именно на догмите и на манталитета, характерен за авторитарната, човеконенавистническа, командно-административна система в образованието. Интересно е още тук да се отбележи, че новият Закон за образованието урежда и насърчава в голяма степен новия демократичен подход, ала директорката на ПГЕЕ в Пловдив очевидно си мисли, че нейните лични и субективни представи за образование са така меродавни, че могат да бъдат поставяни даже и над разпоредбите на Закона.

1. Една част от твърденията в заповедта за уволнение третират напълно произволно взаимоотношенията ученици–учител:

- „… не съумява да създаде спокойна атмосфера за работа в часовете, неспособност да привлече вниманието на учениците в часовете по философия – като това създава напрежение, водещо до неефективен учебен процес…”

Възразявам: това абстрактно твърдение не почива на никакви факти, то е в пълно противоречие с всякакви факти и се дължи на произволна и пристрастна интерпретация на случващото се в моите часове. Разбира се, че привличам вниманието на учениците си в моите часове, но го правя по различен начин, отговарящ на спецификата на предмета философия. Подходът ми е различен, аз съм привърженик на различна преподавателска технология: за мен учениците не са обекти на чисто дидактични (механични) външни въздействия, а са свободни субекти на своя познавателен интерес и на активността си. Това е различна образователна технология, чиято същност директорката не е положила усилия да схване. Работата не е учениците да бъдат принудени да демонстрират някакъв фалшив, показен интерес и активност (както това става в оптиката на административния авторитарно-команден подход), а интересът им следва да се поражда по един естествен, непредубеден начин.

- „… Г-н Грънчаров не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации, между самия него и учениците…”

Преподавах на 15 паралелки, с изключение на една, в която имаше инспириран от администрацията на училището конфликт, в останалите часовете протичаха в напълно спокойна и приятна обстановка; за да си докаже предубедената лъжлива теза за моята „неспособност” да бъда учител, директорката се нуждаеше от примера на този клас. Прилагам документи, мои жалби и доклади по случая в 11 Ж клас, от които е видно, че ситуацията в този клас е ненормална в резултата на въздействия от страна на неотговорно държащата се администрация, там могат да се разберат предложенията ми за разумно разрешаване на конфликта, на които администрацията на училището не отговори, т.е. продължи да прави нужното конфликтът да стане нерешим. Това е безпрецедентен случай за недопустимо и крайно неправомерно използване на ученици за разправа с неудобния, с различно мислещия учител, за репресирането му и в крайна сметка за отстраняването му от работа!

- „… генерира напрежение сред учениците, има формално отношение към цялостната организация на обучението…”

Това е невярно и клеветническо твърдение, не почиващо на никакви факти – то се дължи на субективната ненавист на директорката към мен, утвърдения и доказал се учител с новаторски и творчески подход, който има съответните неоспорими постижения: моите ученици са поставени в благоприятна ситуация за развитие на самостоятелно и критично мислене, за изработване и за защита на тяхната позиция, за отстояване на собствените принципи. Директорката възприема действителността изцяло превратно, изопачено първо защото е крайно негативно настроена към моята напредничаво мислеща личност, второ, защото е жертва, защото е обременена от догмите на един отживял времето си порочен манталитет на авторитарно-командната административна система, която изцяло игнорира личностния суверенитет, свободата и достойнството на учениците. Неразбирането, неадекватното отношение и превратните оценки от страна на директорката се дължат на този остър конфликт на две коренно различни, несъвместими мирогледни, ценностни и методологически стратегии в обучението и образованието.

- „… хаотичен и непоследователен при преподаване на учебния материал…”

Ето и това твърдение показва, че директорката пише заповедта си за уволнение само с оглед да изрази нескривания си негативизъм към моята личност; тя всичко възприема в непроницаема черна светлина. Истината е следната: аз не се придържам към подхода на външно препо-даване тъй като моят предмет е много различен, философия се преподава иначе, а не както си представя госпожа директорката. Аз просто правя нужното за да въведа учениците в една непосредствено преживявана от тях конкретна познавателна и ценностно наситена ситуация, за целта поставям предимно провокиращи мисълта и търсенето на истината от тяхна страна въпроси, които се нуждаят от самостоятелно вникване и осмисляне. Такъв един по същество творчески и импулсиращ творческото отношение на самите ученици подход е несъвместим с твърде ограничената в методологическо отношение бюрократична представа на директорката за „единствено-правилното преподаване”, свеждащо се до това учителят да „набива” в съзнанията на учениците някакви „единствено-правилни мисли”, т.е., иначе казано, да разкаже написаното в министерския „единствено-правилен” учебник. Още Сократ обаче е твърдял с основание, че „обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд”, за жалост, въпросната администраторка не само че е крещящо некомпетентна относно съвременните разбирания за ефективно обучение, но и при това не се смущава да изважда наяве своята непростима некомпетентност.

-  „… учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати, неприсъщи на учебно-възпитателния процес…”

По принцип никой и никъде не е забранил плурализма, разнообразието на преподавателските подходи, чиято цел е по-голяма ефективност на обучението. Независимо че сама е преподавателка по хуманитарен предмет, ето, директорката с това си твърдение без неудобство показва, че очевидно не знае (а това е непростимо невежество!), че за усвояване на толкова специфичното хуманитарно знание е подходяща тъкмо технологията или методологията на разбирането, а не на повърхностното дидактично-назидателно и претендиращо за „единствена правилност” обяснение. Аз се придържам точно към тази доказано ефективна методология, на нея обаче й се струва, че това са „неподходящи методи и похвати”, очевидно онова, което не отговаря на нейната собствена бедна и ограничена представа, е непременно „неправилно”. Къде обаче остава изискването за разбиране и уважение на правата на другата личност, аз като личност и преподавател имам суверенното право да мисля различно, нима директорката може да ме принуди да мисля като нея?! А нейното разбиране се резюмира в простичкото казармено правило „Началството никога не греши!”, сиреч оня, който дръзне да мисли различно от началството, е не само „неправилно мислещ”, не само е еретик, той, видите ли, заслужава и да бъде репресиран, гонен, обявяван за дисидент спрямо системата на директорското пълновластие, спрямо системата на административния волунтаризъм. Всъщност уволнението ми се дължи на нескриваната неприязън на директорката към моята личност на учител и философи с творчески, новаторски подход в обучението, със самостоятелно мислене и разбиране. Не уважавайки личностния суверенитет и свещената преподавателска автономия на истински добрия учител, директорката само илюстрира, че е привърженичка на крайно ретроградната и реакционна комунистическа догма, изразяваща тоталното непризнаване на личностното начало, а като капак на всичко е и гореща привърженичка на незабравимата теза на Сталин: „Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!”.

- „.. В часовете на г-н Грънчаров се наблюдава тенденция, която е обезпокоителна и е свързана именно с методите му на преподаване…”

Чудесно е това признание! Само че новото, различното, творческото не плаши добрия мениджър в образователно-възпитателната сфера, напротив, радва го! Не може всички учители да бъдат напълно типови, стандартни, да мислят еднакво, да действат еднакво, това време на „пълно единомислие и единодействие” отдавна отмина, ала, за жалост, то е живо, както виждаме, тъкмо в главите на някои администраторки в образованието, дръзнали да са напълно неадекватни спрямо нуждите на времето, в което живеем. Интересно е това, че самата директорка очевидно не осъзнава какво точно прави, щото ако поне малко осъзнаваше, щеше да изпитва известно неудобство да афишира така открито своята неадекватност, своята назадничавост, своята анахроничност и ретроградност.
И тази, видите ли, „обезпокоителна тенденция” да постъпвам различно и новаторски като учител била видна от „множеството жалби и сигнали на учениците”, които, прочее, са инспирирани от директорката и от престараващите с угодничеството пред нея класни ръководителки! Навремето при комунизма се следваше правилото: сами ще си организираме онова, което следва да стане – та да бъдат „потвърдени на дело” неописуемите идиотщини на комунизма! Тук именно виждаме в неприкрит вид това афиширане на един остарял ретрограден и недемократичен манталитет, който породи всички ексцесии в поведението на директорката на ПГЕЕ в Пловдив, която благодарение на публикациите в моя блог по повод на нейните административни зулуми стана нещо като национална знаменитост! Между другото да изтъкна специално и това, то е много значим признак на истината по обсъждания проблем за моите така чести уволнения: това, че дръзнах да дам пълна гласност в блога си на случващото се в ПГЕЕ в Пловдив (принуден бях да го сторя тъй като вътре в самото училище няма нужните условия за демократичен дебат, в него цари атмосфера на страх и пълно мълчание, на грозно подмазване пред властващата особа!) е главната причина за да ми бъде отмъстено от директорката не само с тия яростни кампании по моето личностно и професионално дискредитиране и компрометиране, организирани и провеждани от усърдната директорка, но и с актовете на двукратните ми уволнения.

- „Тези методи не кореспондират с чувството за съобразителност и тактичност в комуникацията с учениците, не следват изискванията и логиката на утвърдените учебници, като по този начин се създава объркване и неяснота у учениците в часовете по етика и право и по философия…”

Блестящо е това признание за пълната неспособност да се схване същината на целия проблем! Изразът „чувство за съобразителност и тактичност” е направо шедьовър на това бюрократично безсилие или импотентност! Но „изискванията и логиката на утвърдените учебници” твърдо визират опорната точка, която си остава непоклатима: учениците – вероятно за да са напълно спокойни и уверени! – изобщо не следва да се затрудняват да мислят, а от тях се иска само папагалски да повтарят „единствено правилните мисли” на „единствено правилния учебник”! Да, в моите часове на учениците им се налага да мислят, да мислиш е нещо прекрасно, разбира се, за някои ученици това е необичайна ситуация, за жалост, в представите на администрацията мисленето пък е едва ли не скандал, е „нарушение” и то именно на… „изискванията и логиката на утвърдените учебници”, но като се следва тази „логика”, значи изобщо няма нужда да се мисли, така ли?! Някои ученици се били пожалвали, че в моите часове се били чувствали различно и по тази причина некомфортно и ето, директорката се чувства длъжна да накаже преподавателя! А „грехът” на този различен преподавател е този: на учениците в неговите часове наистина се налага да мислят, да обсъждат, да търсят, да спорят, да изследват проблемите! Правете си сметката, уважаеми Съдии, докъде се е стигнало в абсурдността на представите на чисто административния подход в ученето, обучението и образованието – щом като директорката на ПГЕЕ в Пловдив без неудобство показва на показ своята тъй бедна представа!

- „… Методите на преподаване на г-н Грънчаров са неприемливи за учениците, не са съобразени с техните възрастови особености и психическо развитие…”

Понеже години наред съм работил като преподавател в университет, директорката Анастасова много пъти ми е казвала, че моят подход бил „прекалено академичен” и „крайно освободен” – и по тази причина неподходящ за ученици! Нашите ученици били „малки” и т.н., той бил за „само за студенти” и пр. Такова едно съображение, посочено и тук, в заповедта за моето уволнение, е крайно несериозно и необосновано – особено в светлината на съвременните разбирания за ефективно и творчески наситено обучение. От най-ранна възраст децата следва да бъдат поставени в условия, които не притъпяват тяхното любопитство, т.е. подходът, залагащ на тяхната активност, е единствено верният. За жалост българската система на образование е построена на изцяло несъвременни, остарели и порочни принципи, поради което интересът към ученето и познанието в огромната част от учениците е изцяло погасен, нашите деца по тази причина намразиха и ученето, и четенето, и училището, и учителите (които ги третират неподобаващо – сякаш са бездушни роботчета!), и всичко останало! И ето, учители като мен, които се опитваме да разчупим пагубния авторитарен – и по същество терористичен спрямо личностния суверенитет на учениците! – стереотип с прилагането на съвременни и адекватни методи, сме оценявани от блюстителката на чисто административния подход като… „нарушители”! Нарушители и рушители сме на плачевното и гибелно статукво в българското образование, но промяна в българското образование трябва да има – нима тъкмо за това трябва да бъдем наказвани?!

- „… Лицето Ангел Грънчаров не притежава умения и активност за преподаване, за да може учебният материал в неговите учебни часове да се овладее до степен, съответстваща на Държавните образователни изисквания…”

Да оставим настрана убийствената чепатост на това епично изречение, в което директорката се сеща да упомене най-сетне мантрата за „държавните образователни изисквания”. Това твърдение, разбира се, е изцяло голословно, то не почива на никакви факти. Истината обаче е крайно неприятна за позволилата си го администраторка: моите ученици овладяват учебния материал до степен, надвишаваща предписаното от държавните образователни изисквания! Работата е там, че мислещият ученик, ученикът, който е напреднал в областта на философското мислене, няма как да се задоволи с механичното повтаряне на написаното в учебника, напротив, той отива много по-далеч от това. Факт е, че мои ученици от нашата професионална гимназия отиват да учат… философия, психология, социология, политология в университетите – това за какво свидетелства, нима то не доказва, че тезата на директорката за „ниското ниво” на учениците ми е съвсем лъжливо?!

- „… Многократно отправяните забележки, даваните препоръки по направените в часовете му проверки и указаната методическа помощ от Директора, от експертите от РУО и МОН, от педагогическия съветник на ПГЕЕ, от класните ръководители, от главните учители от 2011 до 2017 г. не доведоха до положителен резултат…”

Да, директорката прояви завидно усърдие в кампанията по моето личностно и професионално дискредитиране, но не успя да ме пречупи, не можа да ме натика в калъпа, в Прокрустовото ложе на „типовия учител”, очевидно от мен няма как да стане такъв типов учител – и ето, тя признава това, което за мен е висока чест! Щом „лицето Ангел Грънчаров” не става типов учител, щом като той държи да бъде личност и човек, тогава ще приведем в действие желязното сталиново правило „Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!”. Толкова е просто това!

- „… Липсата на тези умения са израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект към своите ученици…”

Подчертаното е подчертано от директорката. Изречението е натруфена, преписана отнякъде безсмислица тип „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!”. Излиза, че аз, учителят с 34 години стаж, след като си отдадох целия живот за да помагам на учениците си да преуспеят в полето на мисленето и личностния просперитет, не проявявам… респект към своите ученици – как пък се роди чак такава пищна  глупост в нечие съзнание?! Разбира се, в безсилието да си защити тезата, директорката се опитва да прибягва до изцяло лишена от смисъл и съвсем куха словесна еквилибристика. Разбира се, че имам мотивация да общувам с учениците си – след като цял живот посветих на това мое любимо занимание! А може би мотивацията ми напоследък е… изчезнала?! Може би съм се уморил вече?! Слава Богу, имам нужните сили, щедрият Бог ми е дал нужното за да се справям с работата си: в момента съм в разцвета на своите творчески сили. (Постиженията ми говорят за това, автор съм на десетки книги, издавам две списания, водя телевизионни образователни предавания и пр.) Тъй че клеветите на завистниците изобщо не ме смущават. Лошото е обаче, че въпросната администраторка, злоупотребявайки с властта, която й е дадена за съвсем други неща, работи единствено за това да обслужва своите субективни настроения, капризи и страсти, съвсем неразумни, впрочем.

- „… В своята работа г-н Грънчаров не спомага за утвърждаване на собствения си авторитет… с горното г-н Грънчаров не проявява висок стандарт на професионално поведение и за изпълнение на трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, възложена му по силата на длъжностната характеристика за длъжността „старши учител по общообразователен предмет – философски цикъл”…”

Тук тъй загадъчно изразяващата си директорка (специалистка по български език, би следвало да може да натаманява поне малко по-смислени изречения!) се опитва да изопачи смисъла на цяла поредица от мои жалби, доклади, предложения, съобщения, инициативи и пр. до Педагогическия съвет, насочени  към търсене на разумни решения на възникнали тъкмо заради нейното неадекватно поведение като директорка конкретни проблеми на училищния живот, за регулирането по нов начин на толкова сложните отношения в училищната ни общност. Аз предлагах настойчиво в училищната ни общност да се отпочне пълноценен демократичен дебат по нетърпящите никакво отлагане горещи въпроси, дори разработих оригинален проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, директорката обаче направи нужното да не позволи такъв дебат да започне, да се зароди. Нейната „философия”, нейната представа е съвсем простичка: „добър”, иначе казано, „авторитетен” учител е оня, който… нищо не прави, но за сметка на това е послушен, оня учител, който слуша началството, той на това основание е от „нашите”, той затова е и „авторитетен”, да, оня учител, който се държи като типов и банален учител е именно „авторитарен”, да, но аз презирам подобна „авторитарна авторитетност”, свеждаща се до умението да бъде мачкана личността на учениците, аз съм противник на подхода на такива „авторитетни учители”, който обичат да тъпчат свободата и достойнството на учениците! Е, разбира се, „лицето Ангел Грънчаров” не само че не е такъв учител, той органически не понася подобна „авторитетно-авторитарна типовост”, следователно той, видите ли, на това „основание” не е… „авторитетен”, „нерде Ямбол, нерде Стамбул”! И сред учениците, и сред учителите следва да се прилага добре познатото ни правило от ерата на комунизма: „Който слушка – папка, който не слушка – ритник!”. Да, аз съм учител, с поведението си разминаващ се с тази тъй ограничена директорска представа за „авторитетен” учител. Аз бях „лош” просто защото бях личност, защото бях различен. Нашата „тъй авангардно мислеща” директорка не понася различно мислещите, да не говорим за това, че смело мислещите личности изобщо не може да ги търпи – тях тя направо ги… опрасква! Ето още един директорски шедьовър на претенциозното администраторско нищонеказване:

- „… Със своето грубо и провокативно поведение спрямо учениците… в качеството си на учител, г-н Грънчаров не проявява законовите норми за поведение, свързани с цялостната организация на учебно-възпитателния процес… При изпълнение на служебните си задължения г-н Грънчаров е проявявал поведение, с което несъзнателно е уронил престижа на учителската професия. В работата си г-н Грънчаров не полага усилия за избягване на конфликтни ситуации, а при възникването на такива не съумява да ги предотврати, а задълбочава проблема за тяхното разрешаване и преодоляване.”

                Тази изречения наистина са шедьовър! Да опитаме да схванем същината на проблема, по който директорката се изказва така загадъчно.
Имал съм бил грубо и провокативно поведение. Не съм бил „проявявал”… „законовите норми за поведение” (апропо, поведението на индивида все пак се определя от него самия, от неговата свободата да решава сам и отговорно, нормите, било морални, било правни, било чисто личностни, могат да го подпомогнат, но не и за заменят неговата способност да решава и избира какво точно да прави!)! Чудна работа, що ли пък е това?! Изпълнявайки служебните си задължения съм бил проявил поведение, с което несъзнателно съм бил „уронил” престижа на… учителската професия?! Какво ли има предвид тъй странно изразяващата се директорка, специалистка по български език?! Да не би учителят се държи „престижно” само когато не задава неудобни въпроси на началника си? Или се държи престижно когато нищо не прави, когато само си мълчи, когато търпи – а този там Грънчаров пише тъй трудни за разбиране философски доклади за реалните проблеми, разсъждава, предлага алтернативи за решаването им, опитва се да предизвика дебат по реалните проблеми в училищната ни общност, ах, колко „непрестижно” се държи тоя Грънчаров?! Що не си мълчи като другите ами се прави на интересен, на личност ще ми се прави той, на демократ ще ми се прави, на философ ще ми се прави той???!!! Значи „законовите норми” изискват учителят да е прост изпълнител на „височайшите инструкции”, а този там Грънчаров, като се прави на ангажиран, инициативен и активен, като не мълчи, като всеки ден мисли за проблемите, като всеки ден пише, значи той „нарушава”, видите ли, „законовите норми”?! И къде пише какви са тия „норми” за престижно учителско поведение?! Пише ги в длъжностна характеристика, директорката копира голям пасаж от нея, от който, за нейна зла участ, се вижда, че всъщност „вината” на Грънчаров е, че съвсем точно изпълнява това, което пише в тази длъжностна характеристика!


Да, тези предписания от длъжностната ми характеристика точно отговарят на моя стил на поведение, но директорката изцяло голословно, в резултат на нескривания й негативизъм към моята личност, се опитва да ме оклевети – като се мъчи да внуши, че, видите ли, поведението ми било „несъвместимо” със… законовите норми на поведение! В такъв случай защо не даде поне един конкретен пример за такова „нарушение” и „разминаване”? Спестява си го. Причината е, че такъв пример просто няма!
А вместо това обаче директорката пищно е снабдила заповедта си с изцяло голословни твърдения от рода на ето този бисер на директорското иначе патетично-поетично, ала в същината си, уви, съвсем празнословно вдъхновение:

- „… Прави впечатление, че поведението на г-н Грънчаров на работното място се характеризира с проява на пълно неуважение към ученици и колеги – педагози, същият не спазва етичните правила, с което не поддържа висок стандарт на професионална визия…”

Значи поведението ми се било характеризирало „с проява напълно неуважение” към ученици и колеги-педагози – и коя по-точно е тази проява? Забележете, тя употребява думата в единствено число, логичният въпрос е защо не поясни коя именно проява има предвид? Работата е, че няма такава проява, такава проява просто липсва! Да, дори една-единствена такава проява няма! (Ако имаше какво пречи да бъде разказана?!) Всичко е общи приказки, голословни твърдения, дължащи се на субективния директорски негативизъм – и на нескриваната жажда за отмъщение. Този Грънчаров наистина е твърде неприятен за г-жа директорката – защо ли тя толкова силно го мрази?!
Ами защото, повтарям, не съм типов учител, аз наистина, бидейки философ, обичам много да питам, в това число да питам и… началството, аз обича да мисля и правя нежното и събеседниците ми да се замислят, аз не обичам да говоря с безсмислени клишета. Да, тоя „непоносим Грънчаров” дръзва да прави нещата оригинално, той е личност, имаща известен творчески потенциал, той провежда часовете си по своя отработена през годините и усъвършенствана новаторска методика, той обича, за разлика от работодателката си, дискусиите, дебатите, в неговите часове учениците не дремят, а спорят, понякога и на висок глас, Грънчаров е диалогична личност, сиреч, е от най-неприятния за авторитарните началства тип на „учител-досадник”, който е вечно недоволен от нещо, вечно спори, вечно пита, винаги предлага нови идеи, разсъждава, критикува – ах, как така той си позволява да не уважава мнението на „винаги непогрешимото” началство?! – този „така лош Грънчаров” като капак на всичко пише всеки ден в проклетия си блог, пише не само за проблемите на българското образование като цяло, но и за реалните проблеми в нашата конкретна училищна общност, за което ний никога няма да му простим: понеже той уронва (на български се казва: руши!) имиджа на нашето училище! И така нататък, този е извора на толкова силната и нескривана директорската неприязън към толкова различния учител, към личността Грънчаров! А който е личност, той следва да бъде… опраскан: нашите училища следва да са фабрики за безличности, откъде-накъде тоя там Грънчаров ще си позволява, моля ви се, да се държи като личност?!

                Останалата част от директорската заповед за уволнение съдържа преписани оттук-оттам общи приказки за това как било трябвало „единствено-правилно” да се държи типовия учител – според тъй ограничената и бедна представа на авторката си. Повторила е това, което вече анализирахме за да го „затвърди”, знаем, че „добрите учители” се придържат към желязното педагогическо правило от древни времена: „Повторението е майка на знанието!”. Тази заповед, оказва се, е волно и при недобре написано, т.е. основаващо се главно на фантазията съчинение от най-ниска административна проба с известни напъни за поетична-художественост, щото, както видяхме, на директорката се налага често да ползва предимно своето не дотам богато творческо въображение – когато й се налага да подправя действителността по свой вкус, според своята тъй екстравагантно бедна  и отживяла времето си представа за нещата от живота.

                Накрая с тържествени акорди директорката отново съвсем голословно постулира това, което именно следваше да се… докаже, ала си остана съвсем недоказано, да, тя не използва нито един смислен аргумент в подкрепа на недоказуемата си по принцип и затова тъй смехотворна теза:

- „… От направените проверки от Директора на ПГЕЕ, от експерти от РУО, МОН, Държавна агенция за закрила на детето от 2011 до 2017 г. се установява, че няма промяна – не умее да води учебен процес… Липсата на изброените по-горе качества на г-н Грънчаров доведоха до системно и трайно неефективно изпълнение на възложената работа… ”

Категорично възразявам срещу всички изложени обидни определения (свързани с моята личност и с преподавателската ми квалификация) в толкова хаотичната заповед, а подробно по всеки пункт ще взема становище по време на разглеждането на доказателствата пред уважаемия съд.

От голословните твърдения на директорката в нейната заповед излиза, че аз сякаш съм някакъв случайно взет от улицата човек, абсолютно неподготвен за учителската професия, която, прочее, упражнявам цели 34 години! Истината е, че имам нужните за заемане на длъжността образование, квалификация и опит именно по преподаването на тези нелеки философски предмети, имам опит, свързан с прослуженото от мен време точно в ответната професионална гимназия. Учил съм философия в СУ „Св. Климент Охридски”, завършил съм философия в Санкт-Петербург, Русия (Ленинград, СССР), бил съм университетски преподавател и дългогодишен гимназиален учител без прекъсване на стажа. Имам защитен най-високия за учителите „І клас-квалификация”. В ответната гимназия винаги съм се стремял да спазвам изискванията за длъжността, както и да науча учениците да мислят, да разсъждават, страстно да търсят истината – за да станат достойни личности и граждани на страната ни.
Изложеното в заповедта са опити за обидни квалификации от чисто субективно и емоционално естество, а не конкретни факти. Не е посочено кога са се случили, за кой период са те, което говори, че съществуват единствено в сферата на тъй буйната иначе директорска фантазия. Не е установено на базата на какви обективни изисквания и критерии са направени въпросните изцяло произволни субективни квалификации. Уволнилата ме директорка е филолог по образование, специалност, твърде далечна от преподаваните от мен дисциплини. Директорката е посещавала мои часове, но без да спази процедурата за това: издаване на нарочна заповед, сформиране на комисия, в която да влизат освен административни лица и колеги, преподаващи сходни предмети и пр.; учителят и учениците трябва да са известени предварително за посещението. Не е обсъждала с мен евентуални мои конкретни пропуски и не ми е правила смислени конкретни забележки. Самата директорка не е оправомощена и не може по същество да дават мнение за липса на умение за покриване и спазване на Държавните образователни изисквания – по причина на това, че не е специалистка от областта на философията. А нейният основен „доказателствен писмен материал” са писани от самата нея „констативни протоколи”, явяващи се плод на тъй неудържимата директорска фантазия.
Крайно негативната оценка за моя подход и стил на преподаване се дължи на това, че директорката е привърженик на една друга образователна технология, на която аз съм принципен противник; тия различия обаче са неизбежни и естествени, но те в никакъв случай не са основание за един такъв краен и затова избиващ в репресии негативизъм; в сферата на философията няма как да има една-единствена и привилегирована образователна технология и методология, там плурализмът на подходите и методите на философско познание е не само естествен, той е и задължителен, а също така е и твърде благодатен.
Като част от моите виждания за бъдещо on-linе обучение, в което страната ни е безнадежд-но изостанала, съм качил в Мрежата – в YouTube и в основния ми блог HUMANUS – директни немонтирани записи от мои часове, които показват начина ми на преподаване и установената диалогична и съдържателна атмосфера при преподаване и усвояване на учебния материал. Тези записи директно опровергават нелепостите, описани в заповедта за уволнение. Няма да обременявам процеса с искане за прилагане на чл. 204, ал.1 ГПК. Но тези записи съществуват в обективната действителност; аз нямам основание да се срамувам от тях, напротив. При интерес към тях и при неопровергаване от страна на ответника би могло за тях да се приложи чл. 155 ГПК.

2. Другата основна част от т.нар. „мотиви”, стига да отговаряха на действителността, касаят директни дисциплинарни нарушения, а уволнението по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ е безвиновно. Недопустимо е основания, които биха послужили за дисциплинарно наказание (дисциплинарно уволнение), да бъдат използвани като основание за уволнение поради липса на качества. Дисциплинарното нарушение означава наличие на качества, които не са приложени умишлено или поради небрежност, а липсата на качества е нещо различно – („човекът просто толкова си може...”).
- Такива са твърденията, че (1) лицето Грънчаров „не преподава учебен материал”, и че (2) „учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати”. Излиза, от една страна не преподавам учебен материал, но от друга страна – го преподавам с неподходящи методи и похвати...
Това при положение, че има изготвени от ищеца и разписани от директорката учебни планове и програми, утвърдени от РИО Пловдив, означава, че са извършвани от мен във времето непрекъснати груби нарушения на служебните задължения, т.е. че аз умишлено или поради небрежност съм престъпвал законовите регламенти на своята дейност. Което от своя страна означава, че имам качества за преподавател, но не съм ги прилагал в практиката ми. Тази вътрешно противоречива организация на твърдените констатации свидетелства за принципна и методологична неопределеност, породена от липса на критерии и от стремеж да се напъха всичко в прокрустовото ложе на непригодността (каквото беше старото понятие за липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа). Което издава основната цел на „мероприятието” – просто да бъда уволнен, независимо от  обективното състояние на нещата.
Пловдивските Районен и Окръжен съд имат  устойчиво разбиране за това кога заповедта за уволнение съответства на нормите на Кодекса на труда и кога просто е целено уволнение – т.е. каква е целта, независимо от словесния пълнеж. 

3. В заповедта не е мотивирана трайна липса на качества.

Уменията, навиците  и опитът не се губят за един ден, нито за година.
В заповедта за уволнение липсва каквото и да е произнасяне по това – имал ли е Грънчаров въобще някакви качества за преподавател, ако е имал – докога; ако е нямал – защо въобще е назначен; ако ги е загубил – от кога е станало това; как; оказвана ли му е някаква помощ и съдействие – все пак иде реч за дългогодишен преподавател със солидно образование, опит и квалификация...

4. Заповедта за уволнение поради липса на качества е плод на субективизъм и преднамерено лошо отношение към мен от страна на директорката.

А. Лошото отношение към мен ескалира от направеното през 2011 г. от мен (в блога ми) предложение Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив да започне да носи името на забележителния компютърен гений Стив Джобс, починал същата година. Идеята получи неочаквана гласност в цялата страна и ПГЕЕ бе посещавана от репортерите на всички национални и регионални телевизии и медии под слогана „Стив Джобс победи Ленин” (така се казваше училището преди промяната през 1989 г.). Директорката ме обвини, че съм бил злоупотребил, бил съм развалил имиджа на училището и пр., което аз не възприех – все пак става дума за гимназия по електроника, където ежеминутно се използват откритията на Стив Джобс, а не за училище за политици. Тогава учениците, приели възторжено идеята за определяне на патрон на училището, сами организираха демократичен референдум (с урни, с гласуване), на който се състезаваха всички дадени предложения за патрон. Това засили негативизма на директорката към мен – и от този момент тя започна да търси начин да ми отмъсти за тия мои „демократични излишества”, ползвайки се от властта си.

Б. Аз съм един от най-активните блогъри в България. Поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация и изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 9 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, неговата цел е да подпомага  духовното, ценностното, идейното и и личностното укрепване най-вече на младите хора. От пет години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание  (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и др. страни. Вече четвърта година издавам и HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Автор съм на много учебници и учебни помагала по всички преподавани в гимназиите философски предмети, също така съм автор на оригинални философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълженията си на най-съвременно методологично ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите.

В публикациите си се стремя да дам философско осмисляне на проблемите в ПГЕЕ в Пловдив като част от образователната система в България. Това, заедно с политическата ми и гражданска позиция, подразни някои хора, които направиха нужното и дръзнаха, злоупотребявайки с дадената им от обществото власт, да ми отмъстят по недопустимо грозен и изцяло незаконен начин.

В. На 27.09. 2012 г. бях наказан от директорката дисциплинарно с „предупреждение за уволнение”. Обжалвах в Съда и с Решение от 5.07. 2013 г. по гр.д. № 19600/ 2012 г. Пловдивският Районен съд отмени заповедта.
Решението бе обжалвано от директорката пред Окръжен съд Пловдив, който с Решение № 2075/ 18.12. 2013 г. по в.гр.д. №  2819/ 2013 г. потвърди решението на Районния съд.
Решението на Окръжния съд бе обжалвано от директорката пред ВКС, който с Определение № 503/ 8.04. 2014 г. по гр.д. № 1786/ 2014 г. не допусна касационно обжалване.
                Излагам фактите по този пункт в последователност, а не със стандартния израз: „решението на Районния съд е влязло в законна сила”, защото тези епизоди във времето ми костваха много душевни страдания и здравословни проблеми.
                На 19 май 2014 г. бях уволнен от работа по абсолютно същия „мотив”, параграф и дори с абсолютно същата по съдържание заповед за уволнение! След дълъг и труден съдебен процес в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и ме върна на работа в ПГЕЕ в Пловдив в началото на 2016 г. Интересно е да се отбележи, че директорката ме посрещна с… нова заповед за уволнение, опита се да разиграе картата, че съм бил „закъснял” да се явя на работа в определения срок след решението на ВКС за възстановяването ми, но след натиск от страна на РУО-Пловдив й се наложи някак да преглътне връщането ми на работа. Разбира се, цяла една година тя старателно подготвя своя реванш, на 23 март 2017 г. отново бях уволнен, и то със абсолютно същата, вече отменена от ВКС заповед!

Имах проблеми след завръщането ми в упоменатия 11 Ж клас. Часовете в него бяха проваляни съзнателно от отделна групичка арогантно държащи се с преподавателя по философия ученици. (Между другото по този начин ученици да се държат с преподавател глупаво и безсмислено, то е необяснимо иначе освен ако се допусне, че по някакъв начин тези ученици са били насърчени от някой, стремящ се да навреди на преподавателя, да му отмъсти за нещо!) Сезирал съм директорката в поредица от доклади за недопустимите инциденти и за нарушаващото Правилника на училището държание на въпросните ученици, предлагах какво ли не, направих нужното да се проведе открито обсъждане на казуса в Педагогическия съвет, с оглед разумното му решаване – сега в заповедта случилото се директорката се мъчи да изтълкува тази моя активност изцяло превратно – като стовари вината върху мен, с оглед да си „защити” тъй екстравагантната теза за моята „пълна учителска некадърност”. Забележете: на хулиганстващите ученици директорката не благоволи да направи дори забележка (възможно е тайно да им е изразила и благодарност, това ние изобщо не знаем!). По драстичните случаи за лошо и арогантно отношение на ученици към мен като учител директорката изобщо не даде ход на мои писмени доклади по тия случаи до Педагогическия съвет; един вид тя застана зад провинилите се ученици с целия авторитет на властта и на институцията (!!!), което доведе до засилване на тяхната агресия, израз на съответната крайна деморализация, царяща в нашето учебно, образователно и възпитателно учреждение; подобно поведение на директорката може да се приеме като недопустимо използване на ученици за упражняване на тормоз над преподавател.
И не става тук дума само за човещина, за която разсъждавам често в основния си блог HUMANUS и за която преподавам всеки ден в училище. Съгласно чл. 126, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета администраторите и учениците следва да изразяват почит и уважение към учителите. А алинея 2 на същия член предписва административните органи и обществеността да оказват помощ и съдействие на учителите за провеждане на ефективна възпитателна и образователна дейност.
Което, виждате, „го има в излишък” в обжалваната заповед. Почит ли? Уважение ли? Просто вижте и се зачетете в този  изцяло литературен шедьовър на неуморната директорката – нейната заповед за уволнението ми!

Д. На 6 януари 2014 г. се явих пред ТЕЛК за продължаване срока на инвалидизиране (страдам от сърдечно заболяване). На това заседание на комисията бе представена производствена характеристика, изготвена от директорката, в която тя, присвоявайки си самоволно някакви „медицински компетенции”, каквито, разбира се, няма, пише:

„Поради често възникващите конфликтни ситуации между него  (Грънчаров) и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях (??? – отново да овладявам учениците (!), при това този път и извън учебни занятия, бел. моя, А.Г. (!))изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите си отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен. Ръководител: Стоянка Анастасова.”

Бях насочен към Психиатрична ТЕЛК и ми се наложи да преживя ред унижения – за да доказвам своята психична състоятелност.
За горното по моя тъжба съм заведох НЧХД № 1727/ 2014 г.  за клевета, което спечелих на първа инстанция. Като не проработи този вариант за тъй желаното от директорката мое уволнение (обявяването ми за „психично болен”!), като се оказа, че нямам никакви нарушения, които могат да се санкционират по дисциплинарен ред (просто съвсем съвестно си изпълнявам задълженията!), на директорката се наложи да разиграе единствения останал сценарий – да почне да работи усърдно по провъзгласяването ми за „пълен некадърник”, за „неспособен да бъде учител”. За тази цел в нашето училище тя отвори неспирно работеща и ръководена лично от нея фабрика за компромати. Виждате, тази фабрика работи доста усилно, но все пак крайно непродуктивно. По една-единствена причина: на лъжата, на клеветата краката, както казва народът, са къси!

Е. За безкрайните унижения, на които съм бил подлаган, като например „покани на конвейер” с искане на писмени обяснения и то в невъзможни за изпълнение срокове, сезиране на най-различни институции като РИО и ДАЗД по доноси, за които аз изобщо не знам, и т.н. съм завеждал по съвет на Омбудсмана на Републиката дело пред Комисията за защита от дискриминация под № 170/ 2014 г. (Другите ми сигнали до тази Комисия бяха прекратени сред завеждане на съдебни дела по същите казуси.)
Основанието за дискриминация като личност и преподавател по чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация ще изложа отделно; сега го  посочвам в този раздел като факт за предубеденост и субективизъм. При това не съм запознат с повечето от твърденията и констатациите; и становище по тях ще взема по реда на чл. 312, ал.2 ГПК.

Ж. Вярно е, че в Кодекса на труда няма разписана процедура, по която работодателят да извърши документиране на твърденията си. Но без да бъда уведомен за конкретните  претенции спрямо мен и да ми се даде възможност да взема отношение, както и да бъда въобще поне запознат с тях изцяло или частично – това е нарушение на правото ми на защита, за което съдебната система следи и ще проконтролира в това съдебно производство. Както и по липсата на реакция на многобройните ми доклади, сигнали и предложения.

5. Твърдя и поддържам, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на забраната за пряка и непряка дискриминация като личност и преподавател, установена в Закона за защита от дискриминация и Кодекса на труда, по изложените в пункт „5.Е” факти и обстоятелства, които Ви моля да вземете предвид при разглеждане и решаване на спора за незаконно уволнение.

7. Заповедта е незаконосъобразна и поради нарушение на чл. 333, ал.1,т.2 и 3 КТ.

Преди първото ми уволнение с Решение № 0947/ 12.93. 2014 г. ТЕЛК е установил трайно намалена работоспособност 62 %, като е посочено изрично, че заболяването ми попада под закрилата на Наредба № 5 и на чл. 333 КТ. Работодателят ми не е искал, нито получавал предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда на посочени конкретни основания.
С Експертно решение № 0981/036 от 27.02.2017 г. Трети състав на ТЕЛК намали процента на инвалидността ми на 40% трайно намалена работоспособност. Този път, кой знае защо, ТЕЛК на искане от страна на директорката отговори, че независимо от това, че заболяването ми попада в списъка на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и подлежи на защита по чл. 333, ал. 2, т.2 и т.3 от КТ, „евентуалното съкращение на лицето не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние”! Вероятно, по тази „логика”, уволнението ми, нищо чудно, може би ще ми се отрази „съвсем благоприятно”, особено в перспективата на това, че уволнението ми по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда („липса на качества”) означава, че самозабравилата се директорка фактически ме лиши от упражняването на моите преподавателски права, наруши също така и моето конституционно право на труд! Естествено, обжалвах това одиозно решение на ТЕЛК, имам чувството, че парадиращата с връзките си директорка на ПГЕЕ в Пловдив успя някак да повлияе на решението на ТЕЛК в посока, която отговаря на нейните замисли за отмъщение по адрес на моята скромна, но в нейните очи така „виновна” персона.
Освен това, аз съм под закрилата на Кодекса и на самото основание, че съм трудоустроен с намалена работоспособност.
Не съм викан в ТЕЛК, преглеждан и освидетелстван във връзка с издаване на предварително мнение за уволнението ми.

ІІ. Предявявам иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

Като акцесорен, ще Ви моля да уважите и иска ми за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност в ПГЕЕ гр. Пловдив.

ІІІ. На заеманата длъжност получавах брутно трудово възнаграждение в размер на 929, 99 лв месечно.
Вследствие незаконното уволнение останах незает по трудово правоотношение, за което предявявам иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, в размер на 5 579, 94 лв ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Като излагам всичко това, аз Ви моля, уважаеми Районен съдия, да ни призовете на съд и след като докажа претенциите си по основание и размер, да постановите решение, с което да отмените обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна; да ме възстановите на заеманата до уволнението длъжност „старши учител общообразователен предмет – психология и логика, етика и право, философия, свят и личност” в ответната гимназия ПГЕЕ Пловдив; и да осъдите ответника да ми заплати обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно уволнение в размер на 5 579, 94 лв, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; и разноски и адв. хонорар.

ДОКАЗАТЕЛСТВА: А. Писмени.
Представям и моля да приемете:
1.       Два броя експертни решения на ТЕЛК;
2. Писмо изх. № 0104-13093/ 30.05. 2014 г. на ИА „ГИТ”;
                3. Заповед № 284/ 11.12. 2012 г. на директорката;
4. Годишно разпределение на часовете по философия 11 клас за учебната 2013-2014 г., одобрено от директорката;
5. Годишно разпределение на часовете по етика и право 10 клас за учебната 2013-2014 г., одобрено от директорката;
6. Жалба от 16 март 2014 г. до Комисията за защита от дискриминация с препис от разпореждане на Комисиятаа за образуване на дело;
7. Решение от 5.07. 2013 г. по гр.д. № 19600/ 2012 г. на Районен съд Пловдив;
8. Решение № 2075/ 18.12. 2013 г. по в.гр. д. № 2819/ 2013 г. на Окръжен съд Пловдив;
9. Определение № 503/ 8. 04. 2014 г. по гр.д. № 1786/ 2014 г. на ВКС;
10.Тъжба от 26.03. 2014 г. до Районен съд Пловдив;
11.Доклад от 13.12. 2013 г. до директорката;
12.Доклад от 26 ноември 2013 г. до директорката;
13.Писмо № 6578/ 11.02.2014 г. на Омбудсмана на Р България;
14.Мнения на ученици по повод анкета, проведена преди уволнението;
15.Доклад до Педагогическия съвет на ПГЕЕ от 14.02.2014 г.;
16.Ново искане до директора на ПГЕЕ с копие до началника на РИО Пловдив по Закона за достъп за обществена информация.
17.Фиш за получено БТВ за м. април т.г.

Б. 1. Моля Ви да се разпоредите да се изиска работодателя-ответник по реда на чл. 190, ал.1 ГПК и от Инспекцията по труда Пловдив  по реда на чл. 192, ал.1 ГПК да представят цялата преписка във връзка със специалната закрила по чл. 333 КТ като документи, а не като мнение, и в частност писмо № 0058-3127/ 12.05. 2014 г. на ПГЕЕ Пловдив и издадено предварително разрешение за уволнение №.0058-3195/ 13.05. 2014 г. на Д „ИТ” Пловдив.

2.Моля Ви да се изиска по реда на чл. 192 ГПК от РКМЕ/Регионалната картотека на медицинските експертизи/ към РЗИ Пловдив писмото на гимназията-ответник, с което е поискано мнение от ТЕЛК, и даденото такова в експертното решение, като се укаже на третите лица отговорността при непредставяне по чл. 87 ГПК и отговорността за вреди по чл. 192, ал. 3 ГПК. А на ответника – отговорността по чл. 161 ГПК.

Представям молби за третите лица.

3.Моля Ви да задължите ответника да представи личното трудово досие на ищеца, както и
4.Да представи справка за годишния успех на учениците ми, завършили тази учебна година, по моите предмети.
5.Оригиналите на анкетните карти по повод вменените ми недостатъци и особено на анкетата с учениците, проведена в последните месеци на учебната 2015-2016 г., с чиито резултати директорката на ПГЕЕ в Пловдив отказва да ме запознае до ден днешен, независимо от опитите ми чрез РУО-Пловдив да я принудя да ми ги предаде, тя обаче, кой знае защо, продължава да пази в строга тайна тия резултати, а също и самите оригинални анкетни карти на учениците.

Г. Експертиза.

Моля Ви да назначите съдебно-икономическа експертиза, която да провери документите в счетоводството на ответника, в т.ч. последното получавано БТВ за месеца, предхождащ уволнението, и да даде заключение за размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Е. В съдебно заседание ще представя доказателства за незаетост по трудово правоотношение след уволнението, актуални към датата на заседанието.

Ж. Други доказателства ще ангажирам да представя в срок след получаването на отговора на ответника.

ПРИЛОЖЕНИЯ: описаните по-горе в пункт „А” ведно с копия от исковата молба и доказателствата за връчване на ответника.

       

                                                                       С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Знам, че моето вещо заключение на три пъти незаконно уволняван преподавател, два пъти възстановяван от съда на работа, няма да те демотивира! :-)
Ти печелиш и това си трудово дело!
Защо ли?!
Защото се основаваш на истината, цялата истината и, само върху истината!
Защото ответната страна се основава върху неистини, голословия, измислени твърдения,
същностни противоречия и чисти лъжи!
И, защото съдът е задължен да отмени втората заповед за уволняване,
правно и съдържателно мотивирана по идентичен начин с първата, която е отменена след решение на Върховния касационен съд!

2017.07.03г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Исковата ти молба е много слаба. Госпожа Анастасова правилно те уволни и ще спечели този път делото.

Анонимен каза...

Ясна, точна и стегната аргументация, която разбива пункт по пункт тезите на работодателя - резултата ще бъде категорична и с достойнство победа на делото!
Явор Търпенов

Анонимен каза...

Ако още не сте пратили тая молба, налага се да я промените! Ето какво следва да направите:

1. Избягвайте повторенията! Текстът ви е пълен с такива и от това стилът става ужасен.
2. Избягвайте клишетата! Седнете и изтрийте всички такива от текста си. Иначе прави ужасно впечатление.
3. Говорете конкретно, не само общи приказки - такива работи не впечатляват съдиите.

Така написана, молбата ви ще има лоши за вас последствия.