Трябва ли да оставим българското образование да продължава да прилича на мръсна локва с блажено излежаващи в нея свине?!

И се поясни приятелят ми ето как, поставяйки един важен не само за мен казус:

Ти си философ, учител, Бог ти е дал дарба да пишеш статии и книги, да говориш, да помагаш на младите да се развиват като пълноценни личности. Да, ама ти в последните пет години изневери на своето призвание и затъна в напълно глупави, безполезни и безперспективни борби с образователните бюрократи, въплъщаващи цялата мощ на държавата, ти тях никога няма да ги победиш, напразни са илюзиите ти, че нещо можеш да постигнеш, напротив, ще загубиш всичко, даже живота си ще загубиш, ще си загубиш здравето и ще загинеш. И твоята работа може да се сравни и ли уподоби със следната твърде изразителна метафора:

Представи си, че си се пременил с нов, хубав костюм, облякъл си нова и чиста риза и си поел на някакво изключително важно за теб събитие или "мероприятие". Примерно да отидеш на собствената си сватба, да допуснем, или на нещо още по-важно, каквото искаш си представи. Да, ама на едно място по пътя си забелязваш някакви свине, които се занимават със свинските си работи, примерно лежат с удоволствие в една голяма локва, блажено си рият със зурлите в мръсотията, кефят се, грухтят с удоволствие и пр. И на теб в този момент ти хрумва, че ще трябва да развалиш щастието на тия свине, хрумва ти идеята, че не е правилно те да лежат в цялата тази мръсотия и решаваш да ги извадиш от локвата и да ги закараш в близката река, където да окъпеш свинете и пр. Да, ама свинете изобщо не щат да напуснат локвата си. И ти, както си си облечен с хубавия костюм, се нахвърляш да се бориш с тях, хващаш ги за опашките, дърпаш ги, вземаш и тояга, да, обаче свинете са много, таман изкараш някоя от тинята и мръсотията, другата, която си изкарал от там преди минута, пак се връща и се изляга в локвата; безнадеждно е това твое глупаво занимание, няма да отучиш свинете от блаженстването им в тяхната локва, пък и какво право имаш да ги лишаваш от тяхната идилия в локвата?

Разбира се, борейки се със свинете, скоро ставаш точно като тях, оцапваш се целият, а най-лошото е, че отива по дяволите твоята работа, за която се беше така хубаво пременил, костюмът ти скоро става на парцали и прочие, скоро сам заприличваш на свиня. И ти продължаваш да упорстваш и битката ти с тия свине се очертава да бъде вечна. Е, в един момент свинете, разбира се, ще подивеят, ще побеснеят, ще се ядосат, ще те стъпчат, ще ти погазят, ще те смажат, ще те убият в крайна сметка. Това е. Твоята история на тъй епичните ти борби с тия нагли образователни бюрократи точно отговаря на случилото се в тази метафора. Как тогава да не си глупак, абсолютен глупак си! Аз не очаквах, че може да си чак толкова глупав! Разочарова ме много! Капка мъдрост, нищо философско няма в твоето поведение, тия твои борби са глупави и обречени. Ти си пълен идиот.

Това ми каза моят приятел, който също е философ, знаем се ние с него от младежките ни години. Трябвало вместо да се боря със свинете в онази локва да си пиша тихичко своите книги, а пък на свинете да оставя локвата им. Вие как мислите по този казус, аз наистина ли съм чак такъв глупак - или все пак има известен смисъл в това, което правя? А ако не знаете какво правя, ето, казвам ви: боря се за ново образование, за истинска промяна в образованието, за свобода в образованието се боря, опитвам се с последни сили да повлияя на образователните бюрократи да си променят възгледите, да се откажат от авторитарната, командна и тиранична система на държавното образование, да се съгласят с либерализирането й и прочие.

Та ви питам: напълно безсмислени, безполезни и безперспективни ли са тия мои битки? Трябва ли да оставим българското образование да прилича на онази мръсна локва с блажено излежаващите с в нея свине?! На свинете ли трябва да оставим българското образование, ето това ви питам всъщност?

Отговорете ми ако искате, ако не - майната ви най-после и толкоз! Стойте си там, в тинята, при своите свине, блаженствайте, грухтете, наслаждавайте си се на идилията си в гнуста и в мръсотията!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo