Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 18 юли 2017 г.

Принципната разлика между руския и българския алкохолик



... Не веднъж ми се е налагало да обяснявам на чужденци манталитетната разлика между българите и руснаците, с които ни бъркат под влияние на собствената си слаба информираност. Давам пример за разликите между един български и един руски пияница.

Целта на руския пияница е да се “отреже”- колкото се може по-бързо и по безпаметно. Ако е в състояние да се държи на краката си ще направи всичко възможно всички да видят позора му, с който странно (според мен) се гордее. Но ако е припаднал, на следващия ден ще се похвали как се е отцепил и че нищо не помни. Това минава за проява на мъжество и подрастващите, на цели тълпи (както може да се види на публични места в Русия), копират това поведение.

Българският пияница, ако говорим за такъв, а не просто за употребяващия алкохол, като правило не се гордее, че не се държи на краката си и опитва (по смешния за трезвите наблюдатели пиянски начин) да прикрие факта на своята безпомощност. Дори и при тази мъгла на съзнанието повечето нашенци се опитват да запазят някаква форма на достойнство. И ако пияният до козирката успее да пребори земното притегляне, това ще е поводът му да се похвали какъв е юнак- обърнал цяла бутилка нещо си, но въпреки това “никой не забелязал” как се е натряскал.

Не правя това сравнение от някаква патриотична гордост. Фактите обаче са си факти: руските пияници посягат към алкохола заради забравата, а българските – предимно заради забавата.

С други думи в Русия трябва най-напред честно да си признаят какво е онова нещо, от което руснаците масово искат да избягат чрез отключване от действителността с помощта на алкохола? Какво друго искат да забравят, ако не своя живот, който не харесват : при царя, при господаря в Кремъл днес - все едно. Да се натряскаш в Русия е национален спорт в дисциплината бягство от реалността- такава, каквато масово фрустрира руснаците, от които обаче властта изисква дружно да я подкрепят и прави каквото може за подклаждане на патриотичното опиянение от величието на държавата като международен побойник (но само срещу слабаци), за да компенсира гледката и усещането за некрасивата действителност в самата страна.

Нищо няма да се промени в Русия преди там да се преобърне пирамидата на философията, че човекът е нищо, а държавата е всичко, заради която всеки е длъжен да се жертва. С акцента върху могъществото на държавата за сметка на елементарното човешко добруване Русия е обречена да влачи самоубийствения за населението манталитет, който ражда все повече изостаналост спрямо народите и държавите, в които човекът е на пиедестал и от тази висота твори блага многократно по-ефективно от (доброволно, доколкото възпроизвеждат това мислене като някаква фатално възприета “руска съдба”) заробените индивиди в последната империя (на злото, извършвано на първо място спрямо собствения народ). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно съм съгласен с този анализ, по причина на това, че такава е истината. Руското пиянство е начин за мнимо "справяне" с пълната неспособност на руснака да живее и да се наслаждава на живота по пълноценен човешки начин: понеже руснаците имат този неизкореним дефект, че не знаят що е това свобода. По тази причина, безсъзнателно разбирайки, че не умее да живее, руснакът по илюзорен начин един вид се "спасява" от живота чрез пиянството; пиянството за руснака е нещо като "самоубийство за кратко", то е именно самоубиване, в крайна сметка алкохоликът и изцяло се самоубива чрез тази поредица от малки самоубивания, каквито представлява всяко отделно напиване. У нас също така се отдават на алкохолизъм предимно неумеещите да живеят (разбиращият живота и умеещият да ме се наслаждава по естествен начин не се нуждае за тази цел от ракия, от алкохол и пр.). Българинът обаче изглежда не е такъв роб като руснакът и по тази причина, да приемем, пие не като руснака за забрава, а за забава.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: