Из: In memoriam Кристиан Таков: Злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано, реч на Кристиян Таков
... Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи, няма да се променят или да станат по-добри. И тогава за какво всъщност си струва да се води някаква борба? Веднага ви казвам:
Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически експеримент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис и вие вероятно го знаете. Благодаря ви, че не сте направили малкия компромис...
... Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка.
И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете - ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани.
Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни.
Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена.
Вие сега си губите времето в 272 аудитория и няма да постигнете желания резултат. Пламен Орешарски няма да остане само доцент, а ще продължи да бъде министър-председател. Злото няма да изчезне, въпреки това си мисля, че си струва тази борба.
Защото както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се поддаваме...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар