Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 16 юли 2017 г.

Истинският убиец и на Левски тогава, и на подобните му днес е пословичното българско малодушие



Ilian Vassilev във Фейсбук предлага по повод 180-годишнината на Васил Левски (виж: Такива като Левски се раждат и днес, но ние не ги забелязваме - или като ги забележим ги убиваме) да довършим няколко изречения, това е добра идея, подкрепям я, ето как аз ги довърших, ето как аз разсъждавам по тия изречения:

Ако Левски беше жив днес, пак щеше непременно да бъде убит от нашето безразличие и бездушие: истинският убиец на Левски и тогава, и сега е българското малодушие.

Първо, щеше ли изобщо да е възможен, да, възможен е Левски и в наши дни, сигурно тук-там има подобни на него, ала ние даже не ги знаем, а и да ги знаем, не ги припознаваме и признаваме, че са такива (ала ги надушваме настръхнали от вражда към тях!) - и по тази причина сме заети с това да ги убиваме.

Второ, кога щеше да разберем, че съществува - първо убиваме подобните на Левски, пък след време нищо чудно и паметници да им построим, та с тези паметници поне малко да залъжем гузната си, мръсната си съвест.

Трето, щеше да бъде осъден от кого - как така от кого, от нас самите, разбира се ще бъде не само осъден, но и ний самите сме им палачите: за такива като Левски в днешно време даже не им организираме съдебни процеси, откъде-накъде да си губим време с такива излишни глезотии, та значително по-лесно и приятно е просто със своите зъби да им прегризем гръкляните!

Четвърто, щеше да бъде предаден от кого - Боже мили, по-добре е да запитате от кого няма да бъде предаден! И още едно нещо и сигурно: абсолютно никой няма в наши дни да застане редом с Левски, а всички само ще гледат отстрани екзекуцията му и даже ще ръкопляскат когато му прегризват със зъби гръкляна!

Пето, щеше да бъде избран за - ами предполагам ще го обявим, да речем, за "пълен некадърник", за най-досаден натрапник, за проклет дразнител ще го обявим, за народен враг ще го обявим, за "напълно негоден да служи на системата" ще го обявим, а когато се опита да се защити, всички ще гледаме отстрани като говеда и никой няма да му помогне с нищо, това е повече от ясно!

Шесто, щеше да бъде набожен молещ се в храмовете на Българската Православна Църква. Такива като Левски не демонстрират набожността си като я демонстрират в църква, тя, истинската набожност, е съвсем безмълвна.

Щеше да бъде разбойник, поет, писател, журналист, бандит, политик, странник, маргинал, търговец. Разбойник - да, може да бъде (макар че у нас е сега така пълно с разбойници, конкуренцията в разбойничеството е така голяма, че Левски явно трудно може да се вреди сред тях!), поет - също, писател - не, дървеното "философстване" не е присъщо на такива като Левски (ний си имаме Стефан Цанев, защо ни е още един негов двойник?!), журналист Левски, чини ми се, може да бъде, и днес си имаме подобни на него, сещам се за Иво Инджев, примерно, и то е от всякъде гонен, но не е навсякъде приет, Левски да бъде обявен за бандит в наше време е напълно възможно, именно истинските бандити ще го обявят за бандит и ще си измият така ръцете с него (както в наше време истинските некадърници обявяват кадърните у нас за "пълни некадърници"), Левски в днешно време да е политик, моля ви се, та той не може да се вреди, пълно и днес с мерзавци, които се обявяват за "нов Левски" (Боко, Сидеров, Марешки, Слави... да продължавам ли още?!) и т.н., Левски днес положително ще бъде маргинал (той и тогава си е бил такъв!), търговец от него не става, разбира се, че ще е странник, той и тогава е бил точно такъв странник, най-самотният странник е бил Левски тогава...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Прав си! Проблемът е в това, че всеки казва "не съм от тез, как Сийке"!

Николай Пехливанов

Анонимен каза...

По повод на интервюто на Плевнелиев - добре е, че го даде днес, когато изпращаме Кристиян. Действително всеки, който е нормален, търси справедливост и не може да се примири с настроенията на масата, която избира властта, с деградацията на общество, т.е. се отклонява от средностатистичното, неизбежно е краен, извън рамките. Левски е бил краен, и Ботев, и Стамболов. Изобщо НЯМА значим българин, който да е направил нещо за страната си и за възраждане на народа си и да е останал примирен от статуквото, с мнението на масата.
Да благодарим на Кристиян Таков за неговата крайност. Тя ще ни трябва.
Не се примирявайте, бъдете крайни.

Ilian Vassilev